Тягостно е лично за мен като всеки средно интелигентен българин след „Магнитски-2“, някой да ми пише домашното по корупция като на гамена-двойкаджия. И това усещане е в пълен противовес с първоначалната възбуда около имената, съобщени от американското посолство на ул. „Козяк“, превърнало се в нарицателно за център на политическите процеси у нас.
С „Магнитски“ САЩ благородно и в името на демокрацията ни помагат в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Помагат ни вече с втори списък с посочени лица, заподозрени в корупция и застрашаващи сигурността на Америка. При първия явно не случиха.
Но не там е въпросът, а в натрупването, бавно, тежко и безжалостно. Натрупване в усещането, че като държава сме някакъв продукт втора ръка или некачествена стока.
Това натрупване започва още от приемането ни в ЕС, не че бяхме изцяло готови. Но в името на голямата цел си извоювахме прозвището на „Йесмен“. Съгласни с всичко – от затварянето на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“ до селскостопанските субсидии.
После дойде мониторингът по правосъдие и вътрешен ред, при който трябваше да пишем ново домашно, защото сме си двойкаджии. И всяка година с трепет като прилежни гимназистки очаквахме двата доклада /междинен и основен/ да видим докъде и как сме си написали домашното. И така година след година с внушението, че сме двойкаджията пред даскала.
Междувременно тягостното усещане за втора ръка нация се подсилваше от всякакви вътрешнополитически нихилистични позиции с международен привкус. И когато някой уж българин със статута си на евродепутат поиска поредния мониторинг срещу собствената си държава и тук се довлече някаква ляво-зелена полуекстремистка да ни оценява ми идва в повече.
И всичко това година след година, наслагва се бавно и неусетно като олово в организма, докато не дойде поредното унижение. Всичко уж ни е ОК за Шенген, уж сме изпълнили всичко по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/, уж целият Европейски парламент гласува „за“ и хоп…Рюте с велосипеда и Нидерландия в ролята си на пореден възпитател тропа с пръчката по катедрата и ни казва: „Стойте си в ъгъла“.
А малко след него – „Магнитски 2“.
Ами писна ми да стоя в ъгъла. Писна ми отвсякъде да ме наблюдават, анализират и преценяват като морско свинче. По въпроса за върховенството на закона първо се оправете с Унгария и Полша, а по въпроса за медийната свобода, вижте колко медии има в Чехия Бабиш. И колко имаха руските олигарси в Обединеното кралство.
Не знам за вас, но аз си обичам държавата. И криво-ляво тази държава пази като външна сухопътна граница целия ЕС. Включително и Рюте с колелото.
