- Ако не приемем ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, ще ни питат какво правим по въпроса и при неговия наследник, казва зам.-министърът на правосъдието в интервю за "24 часа". И още:
- Следовател да разследва главния прокурор, е все едно шофьор да влезе в улица без изход, въпреки че е видял знака
- Митове са, че проектът е писан на коляно, че има дискриминация и противоречи на конституцията
- Борбата с корупцията не върви, защото има зависимости между политици и магистрати
- Г-н Дечев, щеше ли да се случи съдебната реформа с промените в НПК и Закона за съдебната власт, които депутатите отказаха да приемат на второ четене?
- Не сме имали такава претенция, то и не е възможно. Винаги животът налага да има промени. Никога няма да постигнем положение, при което ще имаме последен закон, след който няма да се налага нова реформа.
- Оптимист ли сте, че следващото Народно събрание ще го направи и ще има ефективно разследване, включително и на главния прокурор?
- Аз съм реалист. Убеден съм, че рано или късно това някой ден ще се случи. Дали ще е в следващото, в по-следващото или още по-нататък, но това неизбежно ще стане. Заради българското общество и интересите на българските граждани, на първо място. След това идват парите по плана за възстановяване, влизането в Шенген и т.н.
- В парламента казахте на депутатите, че може да им говорите с часове, но не го направихте. Знаехте ли вече, че няма воля да приемат предложения от вас законопроект?
- Давах си сметка, че дори и да бъде приет на първо четене, нямаше да мине на второ и да стане закон. “Възраждане” внесоха свой законопроект, имаше малко време за работа в този парламент. Но трябваше да разсея много митове, които се появиха около нашите предложения.
- Кои са те?
- Твърди се, че законопроектът противоречи на конституцията. Същите хора гласовито казваха това и за преместването на Бюрото за защита от прокуратурата в Министерството на правосъдието. После и за закриването на специализираното правосъдие. Конституционният съд потвърди, че няма нарушение на основния закон по текстовете, изготвени от Министерството на правосъдието. Защо трябва да им вярваме сега? Нека да го приемат и да сезират Конституционния съд, да видим как ще се произнесе. В противен случай може да твърдим за всеки законопроект, че е противоконституционен. Всички тези критици говорят общо и не навлизат в детайли.
Вторият мит е, че законопроектът е дискриминационен, защото предвиждаме ограничения за избор на членове на ВСС от парламента - депутатите да не могат да избират съдии, прокурори и следователи за членове на ВСС. Третирали сме ги неравно в сравнение с всички останали юристи. Но тук държавата има легитимна цел - по-голям обществен контрол върху работата на съдебната система. Сега в състава на ВСС с изключение на един член, който е адвокат, всички останали са магистрати. Има процес на капсулиране на съдебната система. Интересите на обществото не са добре представeни там. За президента например има процедура по импийчмънт, която не важи за никой друг. Значи ли това, че президентът е дискриминиран? Той в еднакво положение ли е с всички останали държавни органи и български граждани? Не. Щом е по-различен, търси му се отговорност с различна процедура. В Закона за съдебната власт например е предвидено временно отстраняване на съдия, прокурор или следовател, ако е обвиняем за умишлено престъпление. Това се отнася за 2300 съдии, 1500 прокурори и 450 следователи. Има само един магистрат, за когото тази процедура не се прилага - главния прокурор. Тази аномалия не безпокои борците против дискриминацията. За да бъде отстранен един магистрат, единствено главният прокурор може да внесе такова искане в съответната колегия. И възниква въпросът - ако главният прокурор е привлечен като обвиняем, кой ще внесе това искане за него? С нашия законопроект този проблем се решава, както и процедурата. Ще го прави съдията, който ще бъде назначен временно за прокурор. И решението на пленума на ВСС ще се взема с обикновено мнозинство от 13 гласа, а не със 17, както е сега. Друг мит е, че ще има разследващ съдия, едва ли не сутрин ще влиза с черна тога в зала и ще правораздава, а следобед ще облича червената и ще разследва. Няма такова нещо. Той ще е само прокурор, назначен временно от прокурорската колегия на ВСС, и като приключи наказателното разследване, ще се върне в същия съд и ще продължи да работи там.
- “Възраждане” също внесоха свой законопроект, който предвижда директорът на следствието да разследва главния прокурор, а не съдия, както предлагате вие. Как се отрази това на дебата и има ли смисъл в подобно предложение?
- Следовател да разследва главния прокурор, е все едно шофьор да влезе в улица без изход, въпреки че е видял знака за това. Каквато и независимост да се създаде на следствието, директорът му няма да може ефективно да разследва главния прокурор. Законопроектът на “Възраждане” забави разглеждането на нашия, разводни дебата. Той не може да изпълни решението по делото “Колеви срещу България”. Следователят не може да започне наказателно преследване срещу главния прокурор. Трябва да го съгласува с негов подчинен. Когато следователят приключи разследването, той не може да напише обвинителен акт на главния прокурор, който да внесе в съда. По НПК и законопроекта на “Възраждане” следователят не може да влезе в съдебна зала, за да поддържа обвинението. Следователите също като разследващите полицаи са ръководени от прокурор, който може да отменя актовете им и да ги отстранява от разследването. Дори законопроектът на “Възраждане” да бъде развит и да се приложи схемата от нашия, т.е. следователят да може временно да стане прокурор, пак няма да се реши проблемът. В един момент евентуалното дело срещу главния прокурор ще приключи. Следователят ще се върне на старата си работа. И ще продължи да бъде зависим от прокурорската колегия на ВСС, която във всички най-важни решения следва главния прокурор и никога не му противоречи. А при нашия законопроект съдията се връща в съда и не зависи от прокурорската колегия. Той е получил положителна оценка от Венецианската комисия, Комитета на министрите на СЕ, отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Това е европейска гаранция, че в този му вид наистина ще изпълни решението “Колеви срещу България” и 70 други решения, свързани с проблеми в правосъдната система. Законопроектът на “Възраждане” не е получил обратна връзка от тези европейски институции. Съответно е налице реален риск, ако стане закон, тези европейски институции да заявят, че не е изпълнено решението по делото „Колеви срещу България“.
- Какви престъпления може да извърши главният прокурор, за да има подобен механизъм за разследването му? По делото “Колеви срещу България” в ЕСПЧ става дума за тежко престъпление...
- ... убийство на бивш заместник главен прокурор в центъра на София. На 28 декември 2002 г., няколко седмици преди това, Колев твърди, че срещу него се подготвя покушение. Твърди, че ще има опити да му се подхвърлят наркотици. След това действително откриват наркотици. Накрая е убит. По делото “Колеви срещу България” съдът в Страсбург констатира, че роднините на убития Николай Колев и самият той са заявили, че правата на Колев са нарушавани в резултат на безпощадна кампания срещу него, ръководена от главния прокурор, и че той се страхува за собствения си живот и този на семейството си (параграф 62 от решението). Колев също нееднократно е изразявал страха си, че може да бъде елиминиран физически (параграф 63 от решението). Но това не е било разследвано като версия. Защо? Нали формално всеки един български следовател и прокурор може да го направи? Няма отговор. И тук нещата опират до огромната неформална власт на главния прокурор, без значение кой е той. Тя идва от големите кадрови правомощия, които той има в прокурорската колегия на ВСС. Всеки един следовател и прокурор зависят от нея - назначаване, повишение, образуване на дисциплинарно производство и налагане на наказание. А както показва историята, предложенията на главния прокурор се подкрепят с мнозинство в колегията. Отделно той може със съгласие или без такова да командирова прокурори на 500 км от родните им градове.
- Къде видяхте най-големия отпор - за разследването на главния прокурор, за съдебния контрол над някои актове на прокуратурата или друго?
- За ефективното разследване на главния прокурор от независим магистрат. Това е логично, защото, ако главният прокурор не си върши работата, тогава могат да бъдат прикрити много нарушения на закона, извършени от различни лица. Ако той си върши работата, тогава много от проблемите като корупцията щяха да са по-малко. Името на главния прокурор няма значение. От демократичните промени досега имахме петима - Иван Татарчев, Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев. Те са различни като професионална биография, характери и обществено поведение. Въпреки това имаме сходни проблеми в работата на прокуратурата през тези 32 г. и те не са в личността, а в системата. Не искаме да махнем Гешев от поста, за да сложим друг. Решението по делото “Колеви” е от 2009 г. Оттогава ни наблюдават. И ако не решим проблема, ще ни питат какво сме направили за разследването на главния прокурор и при наследника на Иван Гешев.
- Защо катастрофират делата срещу хора от високите етажи на властта? Всички обвинени бивши министри бяха оправдавани или не стигнаха до съд. Иванчева ли ще остане знамето на борбата с корупцията?
- Десислава Иванчева не може да бъде класифицирана като лице от високите етажи на властта. Тя беше районен кмет, а не кмет на София. А защо борбата с корупцията по високите етажи на властта не върви, според мен обяснението е просто - има зависимости на тези лица и органите, които трябва да ги разследват, обвиняват и съдят.
- Може ли да се каже, че не се разследват и обвиняват всички от политическата класа, или това се прави, като паднат от власт? Сега обвиняем е и бившият енергиен министър Александър Николов.
- Тук има и друг проблем - в България често прокуратурата много шумно обявява, че започва досъдебно производство срещу някого - бизнесмен или политик например. Минават две-три-четири години и разследването срещу него приключва тихомълком. Същата прокуратура прекратява досъдебното производство, защото няма престъпление или защото не е доказано.
- Като с Пламен Узунов и Пламен Бобоков.
- Да, това се случи и с тях. Разследването беше повод прокурори и Бюрото по защита по нареждане на главния прокурор да влязат в президентството. След това бяха задържани Пламен Узунов и Илия Милушев, а съдът обяви това задържане за противозаконно. Сега не със същото ниво на шум и привличане на медийно внимание, някак тихомълком се прекратява това досъдебно производство. Тази разлика в отразяване на собствените действия в медиите наистина буди тревожни въпроси.
- Все пак нямаме депутати и министри в затвора. Да не правим сравнението с Румъния, защото е ясно как се действа там. Антикорупционният закон, който също не беше приет в 48-ото народно събрание, щеше ли да помогне в някаква степен?
- Надявам се, но и за него не стигна воля да бъде приет. Тези, които ни критикуваха за разследването на главния прокурор, за защитата на лицата, подаващи сигнали, за новата КПКОНПИ, това са хора, които са управлявали властта в последните 15 г. Защо не представиха нещо по-добро? Да бяха направили закони, които да действат, да работят ефективно. Тяхната критика не е градивна. Ако са доволни от сегашното положение, да застанат пред обществото и да кажат: “Спрете да ни реформирате, ние живеем добре”. Антикорупционният закон беше внесен от настоящото правителство по-рано, още през ноември м.г., около месец преди този за разследването на главния прокурор, но и той не беше приет на второ четене. Основният проблем не е кога е внесен, а дали има политическа воля за решаване на определени проблеми, трупани с десетилетия.
- С част от промените, които не бяха приети, щеше да се въведе и статутът на подателя на сигнала в досъдебното производство. Защо беше направено, това граждански мониторинг върху разследването ли е?
- И сега подателят на съобщение за извършено престъпление може да участва в досъдебното производство, ние искахме да разширим правата му, за да обжалва постановлението за прекратяването или за спирането. Това ще се случва, когато няма пострадал или ощетено юридическо лице, но обществената опасност и вредите са огромни. Ако става дума за пране на милиарди левове, тогава са застрашени интересите на всички български граждани. От това престъпление става по-силна мафията. Или по-елементарен пример - продажба на наркотици в двора на гимназия. Формално при престъплението, свързано с разпространението на дрога, няма пострадал. Но можете ли да си представите какъв е ужасът на тези деца, които учат там? Или на съседите, които гледат това всеки ден? Затова искаме да дадем възможност на хората и на неправителствените организации да бъдат двигател на гражданското общество и да бъдат гарант, че разследващите ще си вършат работата съзнателно, в срок. При подкуп например също няма пострадал и двете страни са доволни. Подкупът например е в голям размер и е за това да се извърши нещо по-скъпо с държавни пари, отколкото би трябвало, примерно строеж на пътища, прокопаване на тунел. Тогава всички сме пострадали. Ето логиката защо има смисъл за такъв тип престъпления подателят на сигнала да има повече права. Сега подателят на сигнала може да обжалва отказа на прокурори да образуват досъдебно производство, но пред горестоящия прокурор. По нашия законопроект ще го прави и пред съда. Другото ново е, че лицето, направило съобщение за престъпление, ще може да иска ускоряване на производството.
CV
Емил Дечев е магистър по право на СУ “ Св. Климент Охридски”
От 1997 до 2000 г. е следовател в София
От 2000 до 2003 г. е съдия в Плевенския районен съд
От 2003 до 2011 г. е съдия в Софийския районен съд
От 2012 г. правораздава в Софийския градски съд.
От 27 януари 2022 г. е зам.-министър на правосъдието в правителството на Кирил Петков. След това остава и в служебното начело с Гълъб Донев
В периода 2006-2007 г. е бил програмен съветник в отдел “Правен” и “Човешки права” в Съвета на Европа
