- Нека се промени законът и видеорегистраторите да станат доказателство, призовават модераторите на фейсбук страницата "Катастрофи в София" Надежда Дойчева и Любомир Стефанов
- Полицаите да получават процент от глобите, останалата част от сумата - за камери и коли на пътя
- Да се въведе системата “бонус-малус”
- Хората не вярват, че ако се обадят на 112, органите на реда ще реагират
- Преди дни кола се удари в снегорин, а шофьорът избяга, като остави детето си в автомобила
- Най-критичните места в София са кръговото между Банкя и Люлин, бул. “България” при “Каблешков”, тунелът за “Люлин”
- Какви реакции най-често виждате в публикациите във фейсбук групата “Катастрофи в София”?
Надежда Дойчева: Абсолютно всякакви. Но трябва да кажем, че когато катастрофата е тежка и има пострадали, тогава хората наистина реагират адекватно. Но когато например кола се е ударила в трамвай...
Любомир Стефанов: Наскоро имахме случай, в който за един ден имаше 4 катастрофи с трамваи.
Н. Д.: И то в различни краища на София – в “Овча купел”, на ул. “Искърско шосе”, около кв. “Разсадника” и вечерта около бул. “Цар Борис”. Откакто пуснаха движението след ремонта по пътя за Руски паметник, имаме чувството, че се състезават за такива инциденти, защото ми се струва невероятно да не видиш на пътя 40-тонна машина.
- Вие вече споменахте няколко, но кои са основните невралгични места в София по отношение на ПТП? И какви са най-честите причини?
Н. Д.: Ние ги наричаме бермудските триъгълници. Най-големият е кръговото между Банкя и “Люлин”. Има ограничение 40 км/ч за влизането в кръговото, а те влизат със 120 км/ч. И съответно излизат в канавката за Перник. Други подобни места са старият път София – Перник при Драгичево, “Ботевградско шосе”, бул. “България” при “Каблешков”. И тунелът при бул. “Царица Йоана” за “Люлин”. Това са възловите места, на които редовно стават инциденти, като най-често са или заради преминаване на червен светофар, или заради превишена скорост.
Тук говорим вече за липсата на елементарни спазвания на закона като например да пускаш пешеходци по пешеходната пътека или пък да не минаваш на червено. В деня след катастрофата със Семерджиев, при която загинаха двете момичета, се събраха граждани на кръстовището на бул. “Арсеналски” и “Черни връх”. Там присъстваха и медии. И Любомир предложи на журналист и оператор да застанат с камерата и да заснемат за 5 минути какво се случва. Само в едната посока минаха 18 коли на червен светофар.
Л. Ст.: И то при положение, че от другата страна бяха спрели патрулки.
Н. Д.: На нас впечатлението ни е, че хората изобщо не уважават институциите, независимо дали са в лицето на полицията, КАТ, СДВР и други. Преди дни един шофьор се удари с колата си в снегорин. Вследствие на което бяга, като оставя детето си в колата. А самият инцидент бе публикуван в групата от един мой познат, който ми сподели, че прибрали детето у тях. И като го питали къде е баща му, то отговорило, че “сигурно е избягал”. Дали се случва това за първи път?
Л. Ст.: Друг фактор са скъпите заведения, в които ходят хората с по-мощни коли, за да покажат статус. Ако например пред едно заведение има 100 коли, а вътре има 100 души, питанката е: колко от тях не са употребили алкохол и могат да се приберат с колата?
- А през кое време на денонощието най-често стават катастрофи – през деня, когато трафикът е засилен, или вечерта, когато шосетата са по-отворени?
Л. Ст.: Според мен по-голям брой са през деня именно защото трафикът е по-голям и хората са по-разсеяни.
Но за сметка на това са по-леки. Най-често се случват заради това, че хората си говорят по телефона, преглеждат документи или се разсейват по друг начин, докато шофират. Вечерно време са по-малко на брой, но доста по-тежки.
Н. Д.: Например ако в групата се публикуват 12 катастрофи за денонощието, 8 са през деня – те са леки и са предимно заради преминаване на червен светофар.
Или пък се удрят “на влакче”, защото са си мислили, че един ще мине на червено, а той спира в последния момент. Останалите 4 са през нощта, но са наистина тежки - от обърнати по таван коли до размазани автомобили.
Друг проблем са и гонките. Преди време при такава гонка на бул. “Черни връх” до мол “Парадайс” един “Нисан GTR” се бе врязал във “Волво”, след като се е гонил с “Макларън”. И покрай този случай един участник в групата ми праща видео от ТикТок, на което се вижда, че два дни преди инцидента двата мощни автомобила се гонят отново. Най-големият абсурд от този инцидент е, че писаха акт на момчето с волвото, че е отнело предимството на нисана, който се е движил със 150 км/ч. Трябва да отбележим следния абсурд: ако няма пострадали, а щетите са само материални, КАТ не прави техническа експертиза за скоростта, с която се е движила колата.
Освен това си направих труда да разгледам за 10 години назад данните от докладите на КАТ за всяка една година - колко са катастрофите в София, загиналите, ранените и т.н. Никъде в тази статистика няма таблица колко е броят на причинилите или загиналите от ПТП след употреба на алкохол и наркотици. Има с едно редче написано, че например от 140 ПТП-та са тествани за алкохол и наркотици 50 души.
- Когато говорим за ПТП, къде трябва да се взираме - в ролята на държавата или пък в адекватността на шофьорите. Къде е слабото звено?
Н. Д.: На първо място е липсата на всякакъв контрол от страна на държавата. А другият момент е, че обикновените хора са свикнали вече да не се обаждат на 112, когато нещо се случи пред тях - независимо дали става дума за катастрофа, агресия, малтретиране и т.н.
Л. Ст: Самите хора са се отказали. Имали сме много случаи на публикации в групата, когато едните апелират да се свържат с органите на реда, а други казват, че нямало смисъл. На хората им е насадено в главата, че полиция няма.
- Според данните от агенция “Тренд” всеки пети българин признава, че се е возил при пиян шофьор. 37% са виждали как техен познат сяда да кара, след като е пил или е употребил дрога. Въпреки това 86% искат по-строги наказания в закона за пияни и дрогирани зад волана. Но глобите и наказанията не са ли реактивна мярка?
Л. Ст.: Около 30% е събираемостта на глобите за година.
Н. Д.: Тъй като постоянно се сравняваме с Германия и Австрия, където всяко нарушение се заснема и после глобата се удържа директно от сметката, една проактивна мярка би била на причинилите ПТП “Гражданската отговорно” да не се води на автомобила, а да се води на физическото или юридическото лице. Това е системата “бонус-малус”. Отдавна се говори тя да се въведе у нас. Сега заради всички тези инциденти ще вдигнат “Гражданска отговорност” на всички ни. А защо ние трябва да плащаме за грешките на другите? Чрез системата “бонус-малус” като се види, че сключващият “Гражданска отговорност” има 3 пътнотранспортни произшествия по негова вина, ще му я завишат.
- С всяка година колите в столицата стават повече. До организацията на трафика ли се свежда всичко?
Н. Д.: Двупосочен е процесът. От една страна е държавата - Столичната община, КАТ, СДВР. От друга страна, е поведението на самите шофьори. Хипотетично ако приемем, че общинските камери са обвързани с КАТ, много хора ще плачат в края на месеца. Повечето катастрофи в обзора на КАТ не са от техните камери, а са от тези на Столичната община. Но от КАТ не могли да глобят спрямо тези камери. А като не могат да се справят или ако нямат ресурси или хора, защо тогава не разрешат видеорегистраторите да бъдат доказателство. Защо не се въведат две изречения в Закона за движението по пътищата, с които се допуска запис от видеорегистратор да бъде доказателство за случилото се ПТП? Доста хора вече ползват тази услуга за свое спокойствие. Живеем в ХХI в., но цялата държава е в аналоговия XX в. и не иска да приеме технологиите за улеснение на ежедневието.
Друг фактор, който влияе, е заплащането на органите на реда. За над 1,2 промила административното наказание е минимум 2000 лв. и 12 месеца без книжка. Ако хипотетично в акциите срещу пияните и дрогираните шофьори полицаите отнемат 500 книжки, това са 1 милион лева. Полицаите, свършили тази работа, да получат като възнаграждение процент от тази сума. А останалите да се дадат за камери, човешки ресурс и автомобили на пътя. Ако има ефективно заплащане на тези хора от системата и ако има стимул те да извършват тази работа, тогава много бързо ще спрат нещата “ето ти едни 50 лв.”. Корупцията е двупосочен процес - не е само този, които приема подкупа.
- Взаимодействате ли си с държавата по някакъв начин?
Л. Ст.: Има доста полицаи в групата.
Н. Д.: И доста случаи, в които полицаи разбират от нашата група, а не от самите участници в някое ПТП. Ние се гордеем с това нещо, защото така хората могат да видят всичко. Но това нещо не може да продължава - не може постоянно хора да си отиват - загиналите момичета от случая със Семерджиев са били на тротоара, те не са имали шанс да реагират.
Л. Ст.: Този случай онагледява всички проблеми, които обсъждаме. Полицаи са го прикривали, карал е пиян и надрусан, с фалшива книжка, със стоп буркани, с превишена скорост.
Н. Д: През април ще станат 3 години, откакто Милен Цветков го няма. Преди 3 години беше прецедент неговият случай - ударен със 100 км/ч от дрогиран докато чака на червен светофар. Три години по-късно случаите “Милен Цветков” са ежедневие. Защото няма адекватна и ефективна присъда на извършителя. При него се разшумя, защото ставаше дума за публична личност.
Л. Ст.: А при Семерджиев се разшумя и заради ролята на полицайката, шефовете на РПУ-тата.
Н. Д.: Но и двете стават на места, на които това нещо не може да се скрие. Ако беше в Драгичево, нямаше как да разберем просто защото няма камери.
