- Предишното управление правеше тежки заявления, преди да влезе в банката. Докато бе там - тишина, казва председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие
- Банката разработва осем програми за мостово финансиране по мерки от плана за възстановяване - сред тях са за саниране и за ВЕИ за домакинствата
- Не виждам пречка ББР да не участва в инфраструктурни проекти - ресурсът ѝ е обществен
- Банката може да финансира целево българския бизнес в Северна Македония - така се преодолява напрежението
- Г-н Карадимов, какви са вашите прогнози за икономиката ни - очаква ли ни рецесия, след като и БНБ, и МВФ започнаха да стават все по-големи оптимисти, че ще ни се размине?
- Много се надявам да не се стига до рецесия. БНБ вдигна основния лихвен процент, което е опит да се овладее инфлацията и в същото време ще стимулира освобождаване на ликвиден ресурс от банките и насочването му към реалния сектор и потреблението.
- Съдейки по активността на бизнеса, може ли да се каже, че краят на кризата е близо?
- Ключов инструмент е планът за възстановяване. Това са огромни за България средства и ако те бъдат насочени правилно, страната ни ще стане неузнаваема до няколко години. Имаме предимството, че сме малка икономика и ефектът много бързо може да се усети.
До момента наблюденията ми - поне от нашия принципал Министерството на иновациите, са, че средствата по плана се насочват изключително добре.
- Как ББР ще се включи в усвояването на средствата по плана?
- Това е една от основните цели, които си поставих, когато дойдох в банката. Това беше и много ясен мандат, даден от министър Александър Пулев.
Един от ключовите механизми е т. нар. мостово финансиране. Това означава, че ако имате фирма и решите да кандидатствате по определена програма, обикновено получавате безвъзмездни средства до някакъв процент. Има и такива със 100% безвъзмездно финансиране. И при двете хипотези трябва да намерите финансов ресурс, с който да реализирате проекта, а след това парите ще бъдат възстановени.
В този междинен период може да участва ББР. В момента се опитваме да разработим поне осем програми, които са по различни мерки. Ролята на банката е да ги направи достъпни, да ги унифицира, да обработва максимално бързо информацията. Надявам се до дни да имаме резултати и да започнем разговори с министерствата.
- Една от програмите е за домакинствата - до поставят ВЕИ на покрива. Как ще се кандидатства, какви ще са условията?
- Министър Александър Пулев лансира една смела теза на събитието на “24 часа” за плана за възстановяване - да се съчетаят две програми с еднаква цел. Едната е към Министерството на иновациите, тя ще подпомогне малкия и средния бизнес за внедряване на зелена енергия, която е с 50% грант и таван от 1 млн. лв. за проект. Към Министерството на енергетиката има сходна програма, която е за битовите потребители. Това е 100% грантова схема до 15 хил. лв.
ББР може да е обединителен център на тези две програми. Вярно е, че това ще е голямо предизвикателство за банката, защото за първи път тя ще работи с физически лица. Но се надявам, че ще се справим, защото това е смисълът на съществуването на банката - да се намеси, когато има колебания.
До дни предстои да обсъдим и създадем с националното сдружение на общините консултативен съвет и аз много разчитам на него в разработването на тези програми. Ще обсъдим по кои можем да си партнираме, защото кметът на едно населено място е човекът, който е най-близо до домакинствата.
- Кои са останалите програми, по които се работи?
- Две от тях са програмите към МРРБ за санирането - за домакинства и бизнес сгради. Тук разумният подход би бил да се кредитират директно малките и средните предприятия, които ще правят санирането.
Вече създадохме и консултативен съвет с всички работодателски организации. Той има две цели - да осигури информационен канал от банката към бизнеса, както и да включи работодателските организации в подготовката на продукти на банката. За мен е много важно и този съвет да играе ролята на обществен контрол на дейността на ББР и да даде максимална прозрачност, защото банката работи с обществени средства.
- А каква е идеята на консултативния съвет с общините?
- Една от целите на банката е да работи за преодоляване на регионалните дисбаланси. Което означава приоритетно да финансира целеви проекти. Може да се създаде например целеви продукт за малки и средни предприятия, които работят в Северозападна България.
- За общините кредитите ще бъдат ли по-големи от лимита от 5 млн. лв.?
- Не, той не може да се премине. Дори и при програмата за болниците, която се работи в момента, лимитът също е до 5 млн. Но когато се работи по програми, които са приети с актове на правителството, тогава може лимитът да бъде завишаван.
- Работи ли се по разширяване на клоновата мрежа на ББР?
- Аз съм по-склонен да бъдат разработвани мобилни клонове - например, ако се направи специална програма за Северозападна България, там ще има смисъл от такъв. Срещнахме невероятно разбиране от кметовете при първата ни среща и те са готови да отстъпват помещения, където да работят хора от банката. Ако фирмите знаят, че на място могат да получат информация, да се обработят документи, това може да има голям ефект.
Подготвяме листовка с всички подробно разписани програми, с QR кодове и линкове. Може на сайтовете на общините да добавим линкове към нашите продукти. Освен това банката разработва софтуер за мобилно кандидатстване за кредити.
- Засилва ли се интересът на бизнеса към банката? Малкият брой отпуснати кредити през миналата година беше една от основните критики към предишното ръководство.
- По закон основната цел на банката не е само директното кредитиране, а и създаването на среда за финансово подпомагане на малкия и средния бизнес. Грешка е да се отчита резултата на банката само по критерия директно кредитиране. Тази цел е принципно вярна, но свеждането на дейността на банката само до нея води до “феноменалния” резултат от 170 кредита на година. Причините са две - първата е, че не са положени достатъчно усилия, за да бъдат привлечени фирми. Затова се иска входът на банката да е абсолютно свободен, да няма съмнение, че някой трябва да ви протежира, за да влезете. Втората причина е, че банката не разполага с клонова мрежа, което пречи, ако тя се фокусира единствено върху даването на кредити и пренебрегне основната си задача - да разработва такива финансови инструменти, които да създават среда за подпомагане на малкия и средния бизнес. Ако програмите, които разработваме по плана за възстановяване, бъдат модулирани и администрирани по подходящия начин, те могат да дадат в пъти по-голям резултат.
- С Българската фондова борса създадохте инвестиционен фонд за подкрепа на малките и средните предприятия. Какво означава това и какви компании ще се подпомагат?
- Това е фонд с капитал от 10 млн. лв. Този инструмент има за цел да влезе в ниския сегмент на фондовата борса. Там малки и средни предприятия могат да емитират акции и облигационни заеми, без да са минали задължителната процедура през КФН, но този пазар е регулиран.
Чрез фонда може бързо да се купят акции или облигации на този пазар. Това е много мобилен механизъм за капиталово или финансово участие. Това е още един пример за това как се създава среда за подпомагане на малкия и средния бизнес.
- Трябва ли банката да се върне и към големите проекти - инвестиции с добавена стойност?
- Това е цел на банката, разписана в закона - да подпомага публични политики и национално значими проекти на държавата. Не виждам пречка банката да не бъде интегрирана към големи инфраструктурни проекти, при положение че разполага с обществен ресурс. Там, където има решение на Министерския съвет, без значение дали става въпрос за държавен, или частен сектор, банката би могла да бъде такъв инструмент.
Аз даже обмислям ББР да разработи програма за целево финансиране на бизнес проекти на български фирми в Северна Македония. Това навярно ще се третира като рисково финансиране от търговските банки и тук е ролята на банката за развитие, защото е изключително важно български фирми да навлизат в това икономическо пространство, Преодоляването на напрежението между двете държави трябва да мине по три линии - религия, култура и икономика.
- Какво показа проверката относно проблемните големи кредити? Приключи ли одитът на Сметната палата в ББР?
- Одитът на Сметната палата още не е приключил. Нашата проверка показа, че 6 от 8-те големи кредита се обслужват редовно.
По отношение на най-проблемния на “Родуей Констръкшън” има забавяне в действията по реализиране на обезпеченията, което много контрастира на политическите заявления, които бяха направени от предишните принципали. Тежки заявления, преди да се влезе в банката, тишина, докато са в банката. И още по-тежки заявления, когато излизат от банката - че тези, които сега идват, идват, за да не действат.
- А вие как действате?
- Ще проверим как е назначен управителят на фирмата по Закона за особените залози и той трябва да предложи цялостна програма за дейността на дружеството. Ние това го възложихме преди една седмица, преди това никой не го е търсил.
- А другият проблемен кредит?
- Трябва да се прегледат всички документи, обезпечения, бизнес планове. Вярно е, че там много тежко е повлияла и пандемията, защото става въпрос за автобусни превози. Трябва да се прецени как се управлява кредитът и да се направи опит да се вкара в редовна схема на погасяване, но това е задължение на Управителния съвет на банката.
