“Безплатният обяд” на почти нулевите лихви по държавните дългове свърши
След поредица от благоприятни развития, които стъпка по стъпка разрешават енергийната криза в Европа, прогнозите за 2023 г. вече не са толкова катастрофични.
Миналото лято доминиращото очакване беше за нови рекорди в цените на енергоносителите, физически недостиг на газ и ток, спиране на заводи и в резултат – рецесия във водещите индустриални икономики на еврозоната. Две публикации от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската народна банка – дават като че ли светлина сред мрака.
Според МВФ глобалният икономически растеж през 2023 г. ще е с 0,2 процентни пункта по-висок от прогнозата от октомври 2022 г., а инфлацията е преминала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от предходната. За еврозоната се очаква ръст на БВП от 0,7%, като са ревизирани предходните очаквания за рецесия в Германия и Италия, където вече се очаква минимален растеж.
Макропрогнозата на БНБ също ревизира леко очакванията за ръста на БВП на България
– 0,6 процентни пункта за 2022 г. и 0,3 пункта за 2023 г. Но дори след това реалният ръст се очаква да се забави до 0,4%, при очаквани 3,4% през 2022 г. Извън несигурността на външната среда и развитието на войната риск пред растежа е и възможното значително забавяне на публичните инвестиции, финансирани по европейските фондове и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Но този оптимизъм е единствено в сравнение с катастрофичните сценарии, които се разглеждаха миналата пролет и лято – няма промяна в консенсуса, че стопанската активност както в развитите икономики като цяло, така и в България ще се забави значително през 2023 г.
Инфлацията продължава да е висока, въпреки отстъплението от постигнатите рекорди – в САЩ годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г.
Прекият ефект е започналото вече охлаждане на реалното потребление заради свиването на покупателната сила на доходите на домакинствата.
По-важното обаче е демонстрацията на решимост от страна на Федералния резерв и Европейската централна банка, че няма да обърнат курса към повишаване на лихвите и затягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията.
През седмицата и двете централни банки повишиха основните лихви – ФЕД с 0,25 процентни пункта, а ЕЦБ с 0,50 пункта. От ЕЦБ директно заявяват, че през март предстои ново повишение на лихвите с 0,5 пункта.
Да припомним, че до не много отдавна част от анализаторите и пазарните участници бяха скептични към способността на ЕЦБ да поддържа такива твърди действия – дали заради войната в Украйна и енергийната криза в Европа, дали заради страх от ефектите върху силно задлъжнелите държави, които биха понесли тежко оскъпяването на кредита.
Така или иначе нито тези аргументи, нито видимото успокояване на цените на газа, електроенергията и други ключови суровини в последните месеци засега не изглежда да променя посоката на промяна на лихвите. Още повече че икономиката на еврозоната отчита и рекордно ниски нива на безработица, така че към момента този потенциален политически натиск за обръщане на посоката не съществува. При всички случаи обаче
“новото нормално” на паричната политика след
години на нулеви и дори отрицателни лихви
неизбежно ще наложи преструктуриране на инвестиции и потребление в европейската икономика, като това ще наложи преминаване през период на много по-нисък растеж през тази година.
Как това засяга България?
Правителството усети жилото на промяната още есента, когато излезе на международните капиталови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, донякъде изненадващо, Министерството на финансите издаде еврооблигации за 1,5 млрд. евро и срок до падежа 10 години и при силен интерес от инвеститорите постигната годишна доходност от 4,78%. Това изглежда добре и на фона на други държави в региона – например Румъния и Унгария, но ясно показва, че “безплатният обяд” на почти нулевите лихви по държавните дългове свърши.
Въпросът, който си задаваме от миналата година, но в последните седмици предизвиква все повече противоречиви прогнози, е
дали и кога лихвите по кредитите у нас ще
последват тази тенденция
Последните данни към декември показват, че покачването се пренася при кредитите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите кредити в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите кредити в лева в сравнение с декември 2021 г., както и при потребителските кредити – 1,1 пункта нарастване спрямо края на 2021 г.
В същото време при жилищното кредитиране не виждаме промяна. Ако търсим логично обяснение, то вероятно е в практиката да се предлагат основно ипотечни кредити с променлива лихва, обвързана с усреднените лихви по депозитите – така банките си гарантират лихвения марж, като могат да пренесат евентуално бъдещо повишаване на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че все още лихвите по депозитите на домакинствата са практически нула.
Колко време това ще остане така и може ли
България да остане нещо като “остров” на ниските
лихви по ипотеките,
подхранвайки още покупки на жилища и строителство? Доколкото лаг (периодът от време между промяната в стойността на определен икономически елемент и появата на ефекта от тази промяна - б.р.) във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е обясним, то очакването подобна “изолация” да продължи неограничено изглежда доста рисков залог.
Корекцията на пазара на имоти може би дори вече е започнала – данните от имотния регистър показват например, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. се отчита спад на вписаните продажби в София спрямо същите тримесечия на 2021 г. Засега обаче броят на договорните ипотеки в София отчита ръст, макар и леко забавен през последното тримесечие на 2022 г.
При по-съществена промяна на лихвите, както и при затягане на изискванията към длъжниците обаче е възможно значително свиване на броя на новите ипотечни кредити, а оттам – и на общото търсене на пазара с всички последващи ефекти върху строителството и свързаните производства и услуги.
