За противниците на еврото и неспособността
да видиш това, което ти е пред очите
Имам страхотна история с Мадарския конник. Сетих се за нея по повод незнайния нискочел защитник на лева, който мисли, че върху българската монета от 2 евро е изобразен конник на сатаната, тъпчещ лъв.
Медиите и фейсбук заслужено го разпраха, само
поантата му цитирам, за да се
усети размахът:
“Стъпкан лъв! Българският символ, българският лъв… Мръсни продажни копелета!!! Писали го Мафарски конник- а защо стъпкан лъв? Къде е кучето?”
Още чувам думите на баща ми, докато повръщам през задното стъкло на ладата: “Слушай внимателно, за да не се пулиш като тъпак някой ден”. Беше краят на лятото, валеше, движехме се в колона по шосе със завои.
На връщане от морето нашите решиха да събудят жаждата ми за знания с обиколка из вълнуващи исторически обекти. Разгледахме Плиска, а в онзи напрегнат момент бяхме на път за Мадарския конник. Стана ми адски лошо, направо бях позеленяла.
Да съм била първи, най-много втори клас. За да ме разведри, баща ми, историк по образование, се зае да ме подготви за срещата с изумителното културно наследство. Каза, че не се знае точно кой е конникът, но има версия, че е самият хан Тервел, вторият след Аспарух.
Историята му се оказа толкова пленителна,
че живнах и забравих за завоите.
Данните за него са оскъдни, предимно от византийски хроники. Тервел дава убежище на прогонения император Юстиниан Ринотмет или Носоотрязания. Наречен е така, защото размирният пълководец, който го сваля от престола, заповядва да му отрежат носа и езика и го праща на заточение. Ринотмет е сложна личност, известен с невижданата си жестокост, но провежда един от съдбоносните събори в историята на Източноправославната църква, който в аналите е записан с неговото име – Юстинианския събор от 692 г.
Десетина години след като се подслонява при Тервел, василевсът се връща в Константинопол с 15-хилядна войска от славяни и българи и отново се възцарява. За благодарност пълни щита на хана със злато, дава му Североизточна Тракия и титлата кесар (цезар), която почти изравнява по ранг Тервел със самия император. Но понеже Юстиниан си е проклетник, не след дълго тръгва да си връща даденото. Нахлува в кесаровите земи, където българският владетел го разгромява и позорно прогонва.
В следващите години Тервел оказва неоценима помощ на ромеите в отблъскването на арабите, дори се счита, че именно неговата намеса е попречила на Арабския халифат да завладее Византия и половината континент.
Така стигаме до Мадарския конник. Издялан от неизвестен майстор на 23 метра височина в отвесна скала, той е символ на величието на българите и техния триумф над византийския лъв. Бях запленена, нямах търпение да стигнем, никой не подозираше какво неловко затруднение ме очаква в подножието на онази скала.
Както повечето деца в края на 70-те, имах ограничени представи за света, никаква идея какво е например барелеф. Докато слушах баща си,
очаквах да видя статуя, подобна на Цар Освободител - друг монумент с човек на кон не бях срещала.
Дъждът спря, слънцето изгря. Застанахме пред скалата. Удивени от мащабите на средновековното изкуство, майка ми и баща ми пресмятаха преди колко века е бил изсечен, гадаеха как ли е работено на такава височина, как е оцелял барелефът до днес, а аз стърчах и мълчах. Взеха да ме питат какво ми става и трябваше да призная, че това, дето те гледат, аз не го виждам.
Отначало само леко се подразниха, накараха ме да си сложа очилата, но нямаше ефект. После всеки ми сложи своите очила, мъчеха се да ме ориентират по стърчащи от скалата клонки точно при опашката на коня – пак нищо. Жестоко се напрегнаха, че детето им ослепява или по-лошо, губи разсъдък. Разкрещяха ми се, заплашиха ме, че ще ме оставят там завинаги, че ще ме пратят в трудово-възпитателно училище и ще се откажат от мен чрез “Държавен вестник”. От отчаяние и безсилие всеки ми заби по един шамар, а аз ревях като магаре и повтарях, че конник не виждам и това е! Сигурна съм, че
такъв скандал не се е вихрил пред Мадарския
конник дори по Тервелово време
(След години разбрах, че не съм сама на този свят, докато гледах репортаж от смяната на караула пред президентството. Край фонтана се бе събрала тълпа, възхитена от красивите маршируващи гвардейци. Репортерката си хареса едно дете, попита го знае ли какво е това и то уверено отговори със звънко гласче: “Да, знам. Това е фонтан.”)
Финално, изтощен и примирен, че дъщеря му е непоправим идиот, баща ми купи от близката будка за сувенири картичка със снимка на Мадарския конник и ми я подаде с думите: “Ето, да знаеш поне къде си била”.
Само един поглед ми беше достатъчен, рязко ми просветна: той бил издълбан в скалата, а не статуя! Вдигнах глава И ГО ВИДЯХ!
Потресена, облекчена и дълбоко развълнувана, закрещях: “Видях го! Видях го!”. Родителите ми обаче вече се бяха навили, че съм пълен провал, отказаха да ми повярват, убедени,
че им пробутвам преекспониран театрален
възторг
През целия път до София съм им се клела във всичко свято, че не се преструвам, наистина го видях и няма да го забравя до края на дните си. Майка ми си спомня, че някъде след Търново съм заспала непробудно от рев и изтощение, накрая баща ми ме внесъл у нас на ръце.
Оттогава в нашето семейство е валидно понятието “синдром Мадарски конник”. Отнася се за празноглави, неориентирани и адски задръстени хора, неспособни да видят това, което им е пред очите.
