На финала на 48-ия парламент - четвъртия поред, който не изкарва мандата си, потърсихме депутати, които за първи път са прекрачили прага на тази сграда като народни избраници.
Какво си представяха за работата на депутата и с какво се сблъскаха в действителност?
С каква лична амбиция седнаха на депутатските банки и удобни ли са те. Разочарованията демотивират ли ги, или напротив - сега желаят по-силно пак да бъдат избрани? И защо?
Това попитахме тримата млади политици, чийто първи стаж като народни представители продължи само три месеца.
Тримата са ситуирани различно в политическия спектър - представители на ГЕРБ, “Демократична България” и партията дебютант след изборите миналия октомври “Български възход”. Те са млади, активни, навлезли в политиката на местно ниво. И тримата са юристи. Впрочем, в този състав на парламента за първи път от години над 1/5 от избраните бяха юристи.
В отговорите си тримата опоненти стигат до консенсус - политическата истерия и конфронтация са най-неприятното усещане, което 48-ото НС е оставило у тях.
- Голямото ми разочарование е от войнстващата посредственост, казва Йордан Иванов
- Г-н Иванов, промени ли се животът ви след влизането ви в парламента?
- По-различно е. Бях областен управител, преди това общински съветник, разликата е огромна. Чувството, което изпитвах за полезност като областен управител, бе значително по-високо от това, което изпитвам тук. Строго индивидуално е, но има и своето институционално обяснение - няма редовно правителство и нормална работа. Като областен управител имах повече усещане за полезност. Именно полезността ме води в обществените дела. Тук съм, за да свърша нещо.
- А промени ли се отношението на хората към вас, търсят ли ви по-често за услуги?
- В известен смисъл областният управител е по-овластен от депутата. Надали някой ме търси повече. Хората около мен знаят, че върша страшно много услуги в рамките на закона. Мога да бъда полезен там, където трябва да се окаже законен натиск някоя институция да си свърши работата. Всичко е по правилата.
- По кои теми взехте отношение и с какво от свършеното в 48-ото НС се гордеете?
- Работата ми включва критичен прочит на поведението на ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”, както и много смислени законопроекти. Например Законът за физически лица с нестопанска цел, който бе “отстрелян” от ГЕРБ и “Възраждане”, които си довършват изреченията в залата - когато едните си вземат въздух, другите издишат. Те работят заедно. Много ме е яд, че той не мина с измененията, които дават възможност за онлайн заседания, и ще остане за следващия парламент. Щеше да е полезен за над 10 хил. сдружения в страната.
- Огорчен ли сте от нещо друго?
- Голямото ми разочарование е от войнстващата посредственост. Тя е в гигантски размери. Народни избраници обиждат от банките, държат се арогантно, гласуват безотговорно. Разочарова ме, че са царе на апаратните хватки - видяхме го при гледането на НПК, ЗСВл, Търговския регистър и всичко.
- Демотивира ли ви това?
- По-скоро ме дразни и ме натъжава, но не ме демотивира. Съжалявам, че някои безумни изказвания и обиди не могат да бъдат чути от българските граждани. Допълнително ще решаваме дали пак ще съм кандидат за народен представител.
- Ваши колеги признават, че депутатските банки в тази зала не са много удобни, вие как ги намирате?
- Тук съм да върша работа, не да ми е удобно. Със сигурност може да е по-добре, но не това е важното.
- Купихте ли си нови костюми за новия пост?
- Не, и преди това работата ме е задължавала да ходя с такъв дрескод, какъвто предвижда НС.
- Как идвате на работа?
- Ползвам личния си автомобил, понякога и метрото. В конкретни периоди с по-голяма натовареност или ако физически не ми е било възможно, съм ползвал служебен транспорт.
- Имахте ли отсъствия?
- Наложи ми се, за съжаление. Няколко седмици отсъствах от работа по лични причини.
- Последните няколко парламента станаха пословични с напрежението в зала. Участвахте ли в сблъсъци?
- Неведнъж. В началото, когато Корнелия Нинова като даде знаци, че е пила турско кафе с Бойко Борисов, когато се сговориха за Изборния кодекс, Закона за домашното насилие... Много са темите, в които съм участвал с изказвания и по които съм работил. Бях активен. Да, участвах и в сблъсъци, но това не е повод за гордост.
CV
- На 36 г., роден в Пловдив
- През 2016 г. е избран за шеф на ДСБ в Пловдив, от февруари 2022 г. е зам.-председател на ДСБ
