- УМБАЛ “Св. Иван Рилски” разби теорията, че държавното здравеопазване е само губещо, и това не се хареса, казва изпълнителният директор на болницата
- Тревожно е, че европейските стандарти у нас се покриват едва от 10-ина лекари във всяка специалност
- Здравната система трябва да реши два големи проблема - достъпът до здравеопазване и качеството му
- Първо трябва да има визия за здравеопазването и тя да се поддържа независимо кой ще е на власт
- Д-р Дечев, оставате директор на една от най-успешните болници в България. Трябва ли да продължим изречението със “засега”, или проблемите с Министерството на здравеопазването вече са решени?
- Мандатът на борда, от който съм част, е до края на май 2024 г. До тогава се надявам причините, заради които се появи напрежение в комуникацията с част от ръководството на МЗ, да са изгладени.
- Как мина срещата в понеделник с министър Меджидиев?
- В колегиален тон. Министър Меджидиев потвърди ангажиментите си да съдейства за решаване на проблемите, свързани с финансиране на проекти, които са на “Иван Рилски”, и подпомагане за възстановяването на дейността на Белодробната болница, която се вля при нас.
- Това ли бе отговорът на 11-те точки, които преди месеци изпратихте в писмо до министерството? Какви бяха те?
- Там са описани проблемите, които пречеха на болницата да работи пълноценно. Медиите се огледаха в единствената точка за капиталовите средства, с които министерството като собственик ежегодно финансира проекти на държавните болници. “Иван Рилски” не е от болниците “любимци”, когато става въпрос за помощ с капиталови средства.
По-често финансираме новите си проекти със собствени средства. Желанието ни беше да бъдем подпомогнати поради вливането на Белодробната болница в “Иван Рилски”. Всъщност, ако някой желае да получи реална оценка за държавната политика по време на пандемията и нейното отражение върху болниците, които бяха превърнати в ковидни, може да види резултата със “Света София”.
Финансов и кадрови колапс - напуснали повече от 30% от кадрите
Хората напускаха заради държавната политика по финансиране при лечението на COVID, заради неосигурена апаратура и заплащане на персонала.
Белодробната болница е съсипана. Не са плащани ток, вода и храна и други близо 2 г. А става въпрос за водещата национална държавна болница за лечение на белодробни заболявания. Тя е буквално финансово и кадрово унищожена и сме я унищожили ние, които участваме в управлението на системата на здравеопазването. За първи път министерски екип предприе неизползван досега подход за оздравяване на лечебно заведение - към добре ръководена болница като “Иван Рилски” да се прикрепи такава, която е в близост до нея, но е губеща. Издадена бе заповед от министър Сербезова за сливане на двете болници. Влизайки в управлението, новият екип на МЗ имаше 2 пътя - да отмени заповедта или да я подкрепи. В заповедта имах конкретни задължения - вливането на пулмология в “Иван Рилски” да бъде вписана в Агенцията по вписване. За съжаление, въпреки кореспонденцията с МЗ, включваща общо предложение от “Иван Рилски” и “Св. София”, да не се осъществява вливането, а само да се прехвърли част от неизползвания сграден фонд от пулмологията, то бе оставено без отговор. Поради липсата на отговор аз изпълних задълженията си за вписване. След обединяването на двете болници започнаха да се проявяват проблемите.
Така например - за да се заплащат извършените дейности от пулмологията на “Иван Рилски”, е необходимо да се допълни разрешението за дейност, което се издава от министерството.
- И това е проблем? Нали става за 15 минути?
- 15-те минути се проточиха до 12 декември, а вливането беше на 23 септември. Писмото с 11 точки е две седмици преди това. И тук е мястото да благодаря на ръководството на НЗОК. Въпреки че имаше формалното право да не заплаща извършваните дейности на бившата Белодробна болница (тъй като умишлено или не се забавяше разрешението за дейност от МЗ), макар и със закъснение, получавахме заплащане.
В това време се появиха кредиторите на пулмологията - ток, вода, храна. Идват и казват, ако до утре на обед не платите, ще затворим “Иван Рилски”, защото сме вече едно дружество.
“Иван Рилски” не би трябвало да решава финансови проблеми на държавата, предизвикани от самата нея и касаещи други лечебни заведения. Това не се случва за първи път. Още при министър Кирил Ананиев
устно бе препоръчано “Иван Рилски” да даде 800 хиляди лева заем на болницата в Ловеч.
Даваме ги, познайте кога ще ги върнат? Понеже пулмологияга била закъсала - тази същата, дайте и на нея 250 хил. лв. заем. И ние започнахме да решаваме държавни финансови проблеми на други лечебни заведения. И в същото време собственикът на тези болници само стои отгоре и гледа. И за чест на целия персонал, който работи тук, погасихме всички задължения на “Света София” със собствени средства, увеличихме заплатите на хората двойно, започнаха да се връщат лекари, болницата започна да работи. За 3 месеца има 40% повишение на дейността отпреди вливането. Нещата се случват.
А като се случват, значи този метод на работа може да се приложи и на други места. Има толкова закъсали болници.
- След като ефектът е добър и за Белодробната болница, защо пак има хора, които са недоволни и несъгласни?
- Има кръгове, на които явно не им се харесва, че се случва това.
- Заради постове ли?
- Заради различни интереси. Когато няма приемственост в държавната политика, остават личните и корпоративните интереси.
- Защо не сте любимци, като сте успешни?
- Защото управленци, които са били на работа в държавни болници и се развиват кадрово, изповядват една теория - държавното здравеопазване не може да бъде печелившо. Когато има обаче прецедент за държавна болница, която е печеливша, теорията им рухва. Затова сме трън в очите. “Иван Рилски” доказа, че тази теория не е вярна, т.е. има и друг път на развитие.
- Защо не дадете на другите вашия начин на управление като модел?
- Аз не искам да влизам в тази роля. Важното е друго. Здравната система има да реши две големи групи проблеми. Първата е достъпът до здравеопазване, втората е качеството му.
В първата група пораженията са по-малки. Ние използваме базата като сграден фонд на една система, съществувала до 2000 г., която е била основана на друг принцип. Преди промените визията е била, че в основата на добрите резултати е достъпът до здравеопазване. Т.е. максимален брой хора по най-лесния начин да имат достъп до лекар и до болница. Затова е изградена и голяма мрежа от лечебни заведения в цялата страна.
И да видим фактите.
През 1939 г. средната продължителност на живота у нас е 51 г. През 1989 е 71 г.
И как се е случило това при липсата на достъп до технологиите на Запада, желязна завеса и т.н. Единственият отговор е създаването на система за достъп до здравеопазване и ангажиментите на държавата в извънболичната помощ. Бил съм лекар тогава и половината от времето отделяхме за профилактични прегледи.
Сега лесният достъп до лекар е останал за по-големите населени места. Появиха се и много нови лечебни заведения, част от които са много сериозни болници. Огромният проблем е в в качеството на здравеопазването. Там нещата са тревожни.
- Не се покриват медицинските стандарти?
- Да. Ако българин иска да се лекува в чужбина, защото е чул, че там има еди-какво си качество, у нас могат да го предоставят не повече от 10-ина лекари за определена специалност.
Едно е да раздаваш сертификати, друг е въпросът какво може да извърши на практика притежаващият сертификата. У нас липсва реалната оценка на качеството на извършената дейност. Клиничната пътека се отчита, касата плаща, но нямаш информация за реалното качество на извършената дейност и дали в кратък период не се заплаща за същата услуга повторно. Например в образната диагностика. Човекът взема направление за скенер - прави го. Касата плаща. Идва на преглед в София и му казват - нов скенер, защото този е направен на апарат пета ръка. И касата пак го плаща.
- Как ще се реши това?
- Като се въведат реални критерии по всяка специалност, гарантиращи качеството на предлаганата дейност. В посочения пример вероятно 80% от апаратурата втора ръка ще отпаднат.
- Това звучи зловещо.
- Тук стигаме до отношението на политиците към проблемите. Отиваш и казваш болничка Х в еди-кое си градче не отговаря на никакви стандарти, работи като през ХIХ век. Чисто медицински човек не трябва да се лекува там - вместо да му помогнеш, му вредиш. Но ти казват - чакай сега. След 3 месеца идват избори, как ще затворя болницата, това е политическо самоубийство. Трагедията е там. Аз съм от хората, които смятат, че здравеопазването заедно с образованието са сферите, за които държавата трябва да носи отговорност. Моделът - дайте да отворим пазара и пазарът ще реши кой ще остане и кой не - не работи в държава, поставила си за цел равноправен достъп на хората до здравеопазване.
И понеже се говори, че парите за здраве са малко, аз мисля, че не е така. В държавата има 60-ина болници, които изнасят по-голямата тежест на системата.
През 2000 г. болниците са били 143, сега са 387. Ако 5 млрд. лв. разпределите между 143, вместо между 387, значително ще се подобрят достъпът и качеството в системата.
- Ще има вой, че няма да е добър достъпът.
- Парадоксът е, че при 143 болници достъпът е бил по-добър отсега. Защото от тези 387 болници, две трети са концентрирани в 5 области.
- Как ще се реши проблемът?
- Нищо не може да се реши, ако няма приемственост. Трябва да има дългосрочна визия, за да се решат нещата.
- Кой да я направи?
- Единствената визия досега беше реформата, започната през 2000 г. от д-р Илко Семерджиев. За съжаление, екипът му беше в управлението само до 2001 г. А следващите, вместо да надграждат, в добрия случай бездействаха, а други я рушаха. Ако продължим с данните - от 1989 г. средната продължителност на живота се е увеличила само с 3 г., въпреки че имаме достъп до нови технологии и лекарствени продукти. Трябва да има национална стратегия в сектора, включително управленски действия с конкретни параметри, като независимо кой ще управлява, да изпълнява заложеното в нея.
Приоритет трябва да е качеството на здравеопазването, а не партийните интереси.
Когато станах управител на НЗОК, бях издигнат от партия, което само по себе си е парадокс. Ти ставаш управител на обществена институция, но те предлага партия. Идват при мен видни политици и питат: Докторе, какво предлагаш да се промени в системата.
И казвам - 28-те каси в страната да се обединят в 6 - колкото дирекциите има НАП. Така контролът ще стане по-добър и т.н. Отсреща: Ти чуваш ли се - след половин година има избори, директорите са наши активисти, какъв ще бъде отзвукът сред тях.
Демонът е там – в политическия модел
Когато беше създаден здравният модел, касата беше наистина обществена институция. Шефът не се избираше от парламента. Това стана по предложение на депутата Иванов (Лъчезар Иванов от ГЕРБ - бел. ред.). Сега ти (управителят) ставаш подчинен на 9 души от надзора, които не ги избира никой, а ги назначават. Затова беше и парадокс, когато махнаха проф. Петко Салчев.
Същите тези политици казват, че той: “затруднявал преговорния процес с БЛС и това създавало проблеми за гражданите за достъпа”. Самите те не са си чели приетия от тях закон, че проф. Салчев не участва в преговорния процес с БЛС. Преговаря се с Надзора на касата, на който той не е член.
- Има ли хора, които да променят нещата?
- Има хора, които имат визия да го направят, имат волята, но системата и моделът не ги допускат. Проблемът е в целия политически модел.
- Има ли генерален проблем с белодробните болници - всички са зле. Какъв беше проблемът на тази във Варна?
- Към белодробните болести влиза лечението на туберкулозата. Тя не се финансира от касата, а по линия на МЗ. Държавата заплаща на ден 50 лв. на болен. В същото време средна пътека от касата е 1000 лв. Средният престой по нея е 5 дни. 1 ден - 200 лв., а за туберкулоза е 50. Да сте чули от МЗ някой да е поискал да заложи повече пари за тази дейност? Отново сме свидетели на бездействие, което поражда напрежение в обществото, пациентите, както и медиците, работещи в този тип болници.
- Има ли интереси в здравеопазването?
- Публична тайна е, че в последните години има огромен корпоративен интерес към нашия сектор. Включително в управлението му на ниво МЗ, НЗОК, съсловни организации. Няма лошо да се правят пари, но тук е въпросът дали държавата ще гарантира достъпа и качеството, за които говорихме? Видимо е, че този тип лечебни заведения се управляват по-добре от държавните. Дали това не е заради законовите преференции, които имат спрямо държавните болници?
- Разкажете за новите проекти на “Иван Рилски”.
- Най-важното в момента е вдигането на крака на Белодробната болница. Ще решим този държавен проблем - да има държавна белодробна и качествена болница. “Иван Рилски” би желал да развие водещите си клиники, които са с висок потенциал- терапевтични и хирургични. В тази връзка искрено ще се радваме, ако в лицето на собственика на болницата – МЗ, имаме поддръжник, а не недоброжелател, който с действията си стопира проектите дори когато те не са финансирани от министерството.
n Има ли нужда от промяна в националната здравна карта и защо освен парите и леглото трябва да върви с пациента - четете утре.
- Роден на 21 март 1955 г.
- Завършил е Медицинска академия - София, със специалност “Оториноларингология”.
- От 1981 г. до 1992 г. работи като оториноларинголог в Общинска болница Ихтиман, Окръжна болница София и МВР болница.
- От 1992 г. до 1995 е работил като търговски представител на различни фармацевтични фирми.
- От 1995 г. до 1997 г. е началник отдел “Лекарствена политика” в Министерство на здравеопазването.
- 1998-2001 и 2002-2003 г. е директор “Вътрешен пазар” в Балканфарма.
- 2003 - 2004 г. е зам.-директор в Софарма.
- От юли 2018 - януари 2020 е шеф на Здравната каса
- От август 2008 г. досега с кратко прекъсване е изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
