Чета пресата и не мога да повярвам, че хиджабът – проклятието на мюсюлманската жена – е възхваляван и то от жени. Това е същият воал – наложен от мюсюлманите, а не от исляма – срещу който иранските жени се бунтуват от няколко месеца, а жените в Афганистан – след повторното налагане на още по-строгата униформа на чадора от талибаните; същият воал, който трябва да носят жените и в другите арабски и мюсюлмански страни, както и в капсулираните мюсюлмански общности в останалите страни на света. С помощта на хиджаба общества, доминирани от мъже, потискат жената, служейки си с политическа демагогия и религиозна измама.
Неотдавна медиите съобщиха, че две френски мюсюлманки са стартирали уебсайт, за да помогнат на забулените жени да си намерят работа, предлагайки им решение за работа в частния сектор, където работодателите са свободни да решат дали да спазват „религиозна неутралност“, пренебрегвайки забраната за носене на хиджаб на служебното място.
Миналия понеделник британският вестник „Таймс“ цитира 21-годишната Ясмин Дарваз, основателката на уебсайта Job Hijab, според която мюсюлманките, които искат да кандидатстват за работа и същевременно да запазят хиджаба си, не могат самостоятелно да се справят с дилемата. В резултат на това много от тях кандидатстват за конкретна работа, а след това разбират, че не могат да я приемат. Заедно с колежката си Хания Ал-Шейх (19 г.) Ясмин създала въпросния сайт, за да помогне при подобни казуси.
„Ден без фередже: светлина върху страданието"
Публикацията идва само дни преди т.нар. Международен ден на хиджаба, който е на 1 февруари. Неслучайно, кампанията „Ден без фередже!“ избра същата дата, но за да хвърли светлина върху страданието на жените и поиска жертвите на принудителното забрадяване да споделят своите истории и видеоклипове, за да привлекат световното внимание към скандала с отбелязването на Международния ден на хиджаба. От своя страна, организаторите на последния целят не само да защитят правото на мюсюлманските жени да носят хиджаб доброволно, но и да призоват жените от всички религии да носят хиджаб в един и същи ден, за да демонстрират положителните аспекти на хиджаба.
Инициативата предизвика множество критики сред мюсюлманските активисти за правата на жените, които обвиняват нейните организатори, че насърчават дневния ред на политическия ислям и увековечават принизяването на мюсюлманските жени. Същевременно, отбелязването на Международния ден на хиджаб става на фона на пререканията между западните политически елити относно имиграционните политики. На практика то е част от политическите инструменти, използвани от либералите в предизборните им кампании срещу десницата в редица западноевропейски страни. Самият факт, че Международния ден на хиджаба се толерира в тях, говори за доминиращата либерална нагласа на Запад.
Парадоксът е, че организаторите на Международния ден на хиджаба твърдят, че насърчават религиозната толерантност, но същевременно използват един от най-разпознаваемите символи на екстремизма и религиозната нетолерантност. Те на думи подкрепят свободата на жените, но превръщайки воала в свое знаме, насърчават един от
най-лошите символи на
сексисткото потисничество,
дискриминация и враждебност към жените. Призовават жените от други религии да носят хиджаб в знак на солидарност, но не отстояват правото на милиони мюсюлмански жени да свалят своя принудително наложен хиджаб. Говорят, че носенето на воал е личен избор, но в същото време настояват, че той символизирал идентичността на мюсюлманската жена, съответно че свалянето му е равносилно на загубата на идентичността й.
Жените без Хиджаб са движещи
се сексуални бомби!
Хиджабът не е просто парче плат и не може да се сравни с носенето на дънки например. На пръв поглед, става дума за религиозна принадлежност, но всъщност е опит жената да се стигматизира като сексуален обект. Ако слушаме фундаменталистите, прикриването на главата й се правило с цел да не бъдат изкушени сексуално околните. Според тях жената е движеща се сексуална бомба и поради това дори лицето й следва да стане недостъпно за похотливите погледи. Освен това, хиджабът е и символ на политическия ислям, който отхвърля модерността като цяло и увековечава подчинението на жената на волята на мъжа.
Освен това е сектантски символ. По формата на воала можете да определите дали носещият го е сунит или шиит, религиозен или просто подражател и подчинен на диктата на обществото. Дори може да се каже, че е и класов деноминатор, тъй като воалът на богатите жени се различава от този на бедните жени и може да видим в някои общества, че заможните жени носят воал повече от другите класи, докато техните прислужнички са освободени от това задължение, но пък са подложени на презрение.
В допълнение към тези символи, воалът се превърна на Запад в „етнически“ символ за мюсюлманките и един от инструментите на политическата борба между либерали и консерватори.
Но най-големият грях, извършван от Запада днес, е превръщането на хиджаба в символ на идентичност. Така посланието на забулената мюсюлманка гласи: „Аз съм мюсюлманка, не ме доближавай , не се опитвай да ме направиш свой приятел, не сядай до мен в метрото, не ме кани на смесено парти и не се отнасяй с мен както с всяка друга жена." С тази опасна семантична трансформация, фереджето на мюсюлманската жена на Запад се превръща в средство за изолиране на мюсюлманката от заобикалящите я в училище, на местоработата или просто в квартала.Всичко това се представя като „позитивна дискриминация“.
Хиджабът не е просто парче плат, нито идентичностен символ, а оръжие за контролиране на ума, тялото и свободата на жените. И не случайно, жената, която се осмели да свали воала, може да бъде подложена на най-лошите форми на насилие и дори до обезобразяване с киселина. В масовия случай не става дума за личен избор, а за принуда и дискриминационна мярка. На около 600 милиона мюсюлманки, живеещи в ислямски страни, им се отказва правото да носят облекло по техен избор; обратното – вменено им е да носят фередже. В допълнение на религиозните учения, има и система от обичаи и традиции, които правят „забулването“ на жените и наказването на нарушителките на нормата задължение на мъжете. На последните е вменено, че подобно поведение е мерило за тяхната мъжественост и същевременно акт на защита ценностите на обществото. С други думи, хиджабът е патриархален символ, увековечаващ неравнопоставеността на жената, третирана като сексуален обект и съответно изолирана от обществения живот. Социалните медии и международните медии сякаш не забелязват страданията на иранските жени, отказали да носят хиджаб – героична борба, която моллите наказват със затвор, убийства и изтезания. Същото се случва и в Афганистан. Наказания срещу „бунтовничките“ се налагат и във всички арабски и ислямски страни, а, макар и незаконно, дори в имигрантските общностив Европа и света.
Вярно е, че някои забулени жени на Запад са били дискриминирани заради носенето на воал, но това не е основание носенето на хиджаба да се превръща в правозащитна кауза.
Повечето от мъжете и жените, които искат „свобода“ да носят хиджаб, напълно отказват да позволят на дъщерите си да свалят хиджаба, защото много добре знаят, че хиджабът все още не е личен избор. Мюсюлманското момиче е възпитавано от детството си, че ако свали булото, ще отиде в ада, че тялото й е грях, който трябва да бъде прикрит. По този начин, носенето на воал е резултат от промиване на мозъци и продължително и систематично психологическо изтезание. Крайно неетично е, когато журналистите изтръгват от жертвата на това системно психологическо насилие, думи в подкрепа на правото да бъдат забрадени.
Мюсюлманските жени на
Запад - двоен тормоз
Мюсюлманските жени на Запад всъщност са подложени на двоен тормоз – когато носят хиджаб са жертва на религията и на семейството, а когато го смъкнат, стават жертва нла екстремистите, влезли в ролята на „нравствена полиция“. Поради това честването на Международен ден на хиджаба е равносилно да се чества женското обрязване, детските бракове или побоя над жени – практики, които са против женската еманципация.
Като антипод на въпросния Международния ден на хиджаба, се появи международен ден срещу премахването на воала, който разкрива страданието на жените чрез принудителното им забрадване и насилието на което е изложено всяко момиче, което се осмели да го свали. Организаторите му се опитват да разрушаттезата за булото като личен избор, отстоявана от някои феминистки, либерални и леви кръгове на Запад. Те припомнят редица примери на мюсюлманки, свалили фереджето след дълго страдание и системно насилие от страна на семейството и обществото.
Според мен всяка жена е в правото си както да носи хиджаб, така и да го отхвърля като нежелан „аксесоар“. Но именно правото на личен избор предполага премахването на принуждението поради религиозни или други мотиви. Когато това бъде направено, въпросът за хиджаба ще изчезне от общественото обсъждане и носенето му ще се превърне в акт на лична свобода, като носенето на дънки, шапка или тениска.
И ако има нужда от международен ден, нека той да бъде световен ден за правото на мюсюлманските жени навсякъде по света да носят онова, което отговаря на техните вкусове и личен избор. Едва тогава тялото на мюсюлманката ще престане да бъде религиозен и политически залог в дневния ред на обществеността, както на Изток, така и на Запад.
