В Белград прекръстиха улица “Гоце Делчев” на “Маршал Толбухин”- бил “великобългарски националист”
Понеже около честванията на Георги или Гоце Делчев в Скопие се развихри поредната антибългарска истерия, тъй като десетилетия наред, особено след 1918 г., за това да се наречеш българин в Македония често са ти пускали куршум в тила или са ти рязали главата, а днес в либералната и “европска” Северна Македония просто ще те пребият. Но не така до смърт, а с една по-толерантна средна телесна повреда, ето какво е пишел и казвал самият Гоце Делчев за своя произход и как са го виждали неговите съвременници.
Няма никакви дори минимални съмнения за това, че той е българин - роден е в българско семейство, учил е и преподавал в български училища и е писал на чист и прекрасен български книжовен език. Посочените факти, допускам, са широко известни, но все пак за прегледност и преди честванията ги събрах на едно място.
Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: Отцепленията и разцепленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ,
когато си сме българи
и всички страдаме отъ една обща болесть! Ако тая болесть не съществуваше въ нашите прадеди, отъ които е наследством и въ насъ немаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турските султани…
Реч на Гоце Делчев в спомените на Коце Ципушев:
Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт.
*
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество.
Изказване на Гоце Делчев пред българите в Одринска Тракия:
Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос; една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва
сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода
и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.
Ето и още един интересен факт. Писмото на Никола Делчев, баща на Георги (Гоце) Делчев, до българското Народно събрание от 1914 г.
По това време той се е преселил от Кукуш и живее в тогавашната Горна Джумая. Минали са 11 години от смъртта на Гоце, но на писмото ще бъде отговорено положително и той ще получи народна пенсия от Царство България, а отпускането ѝ е придружено от поредица документи, показващи заслугите на цялото семейство Делчеви към българската родина. Ето я и самата молба.
Господа,
Въ 1901 год. въ сражение падна убитъ синъ ми Мицо, въ 1903 год. паднаха още двамина сина, Гоце и Миланъ, но азъ останах да живея въ Кукушъ, изкарвайки прехраната си съ малка търговия и обработване на имотите си. Презъ последната война гърците изгориха нашия градъ, а също и моя домъ; имотите ми са конфискувани. Останалъ живъ последния ми синъ Христо, не може да ме издържа, защото самъ е въ крайна мизерия и трябва да се грижи за прехраната на себе си, жена си и три малолетни деца.
Имамъ вече 72 години, и не мога повече да работя, нито притежавамъ било движима, било недвижима собственость.
Моля Народното събрание да ми отпусне народна пенсия въ размеръ на (200) двеста лева месечно.
Съ отлична почитъ:
Никола Делчевъ.
Защо ли бащата на Гоце се е обърнал с молба към българското Народно събрание?Защо не е искал нещо от Кралство Сърбия или Гърция? Защо са му издали документ от Задграничното представителство на ВМОРО, че е българин, че синът му е загинал за свободата на българите в Македония?
А ето и какъв е бил надписът на лобното място на Гоце Делчев в българското село Баница в днешна Гърция, поставен от родните сестри на героя Велика, Руша и Елена.
В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!
Какво трябва да се случи с разума на северномакедонската върхушка, за да спре да нагнетява омраза към етноса и нацията на този, когато счита за свой основен национален герой? Защо пребивате българите, след като
пеете за българина Гоце Делчев в химна си?
Какъв когнитивен дисонанс трябва да имаш, та като президентът на РСМ веднъж да кажеш, че Гоце Делчев безспорно се е самоопределял като българин, и после да внушаваш, че всеки, който го определя като българин, обижда македонската идентичност.
Архивите се пазят. Архивите са живи. Даже в случая с дейността на Гоце Делчев, архивите не просто са живи, те крещят, че той е българин. Трябва да си затапил ушите на един народ с много здрави
съветско- сръбски запушалки,
за да не чуе истината за своите предци.
Между другото в Белград, Сърбия, през 2016 г. прекръстиха улица “Гоце Делчев” на “Маршал Фьодор Толбухин”, понеже Гоце Делчев бил “великобългарски националист”, “ръководел е пробългарска и антисръбска организация” и е бил “дългата ръка на България”. Точка на спора.
