За гранд стратегията на българските партии
На пръв поглед предстоящите избори водят до същата задънена улица – една партия ще дръпне малко нагоре, друга малко надолу, но коалицията пак няма да е възможна и българската политика пак ще се завърти в омагьосания кръг.
Но докато се върти, тя трупа малки количествени изменения, които водят към качествен скок. Следвайки принципно различни стратегии, партиите се движат в различни вектори, които рано или късно ще доведат до провала на повечето и доминацията на една.
Може да не е тази пролет, може и да не е наесен, но до есента на 2024 г. партията доминатор би трябвало да встъпи в правата си.
Как да определим коя партия следва правилната стратегия и коя не?
В знаменитата си книга “За гранд стратегията”, проф. Джон Луис Гадис използва фрагмент от стихотворение на древния гръцки поет Архилох: “Лисицата може да знае много неща, но таралежът знае едно голямо нещо”. Е, и политиците ни са така.
Разликата е, че лисиците гонят най-различни мимолетни цели, които често не са свързани помежду си и дори често си противоречат. Таралежите преследват една велика и централна идея, която осмисля всичко, което те говорят и правят. Например автори като Платон, Данте, Достоевски, Ницше, Пруст са таралежи, докато Аристотел, Шекспир, Гьоте, Пушкин и Джойс очевидно са лисици.
Ако се вгледаме в българските партии, виждаме същите животинки.
Очевидно е, че ГЕРБ, или по-точно нейният лидер, е от породата на лисиците. Няма кауза, към която да не е готов да се присъедини сутринта и да не я смени до вечерта. Той няма нито вечни врагове, нито фикс-идеи, нито любим политически отбор. През годините беше и живковист, и путинист, и натовец, и ляво-десен, и дясно-ляв, и Казанова, и Св. Алоис, който избухнал в ридания, като чул как някакъв простак изпуска гръмко газовете си (по “Швейк”). Любимият му ход е да се присъедини към опонента си и да го задуши в прегръдка.
И обратното – ДБ, ПП и “Възраждане” очевидно са таралежи. Първите две са водени от една велика идея – да реформират съдебната система или по-конкретно, да уволнят Гешев и да вкарат Борисов на топло. Без гаранции, че това ще се случи, не влизат в никакви коалиции. “Възраждане” също има велика кауза - премахването на колониалния гнет. И тъй като другите партии са колониални слуги, “Възраждане” не влиза в никакви коалиции.
И така, чие е българското бъдеще? На таралежите или на лисиците?
През 2005 г. американският политически психолог Филип Тетлок издава книгата “Експертна политическа преценка”. В нея той и асистентите му събират 27 451 политически прогнози на 284 “експерти” от правителства, университети, мозъчни тръстове, фондации и разбира се, медии. И какво се оказва? Няма никакво значение нито от къде са експертите, нито какви са им дипломите, нито дали изобщо са експерти. Основната разлика е дали се самоопределят като “лисици“ или като “таралежи”.
Оказва се, че безпринципните лисици са много по-добри в прогнозите. И обратното – таралежите много рядко познават. Лисиците интуитивно свързват различни източници на информация, подлагат всичко на съмнение, често са самокритични към собствените си съждения. Но техният стил на мислене и говорене обикновено е скучен за аудиторията, а и политиците нямат търпение да ги изслушат. Те искат дълбоки проникновения, украсени с наукообразни чуждици.
И политиците, и аудиториите си падат по таралежи. Те не са самокритични, а категорични. Те налагат грандиозни теории и презират “тези, които не схващат”. Те са пленници на своите предварителни представи и затова обикновено грешат. Но телевизиите харесват тяхната апокалиптична категоричност и постоянно ги канят, а партиите им плащат, за да им произвеждат пластмасова реалност.
Да се върнем в България. Партиите таралежи от евро-атлантическия тип като че ли не схванаха, че епохата на революционното чегъртане вече отминава. Усещайки го с лисичия си нюх, Бойко Борисов изигра сценки на безгранична и напълно безпринципна коалиционна готовност. В един момент дори предложи Христо Иванов за премиер – същия, който ще го вкарва в затвора.
Христо Иванов като че ли взе да поддава, но, уви, Радев не му даде мандата. Жалко! Пак нямаше да се стигне до коалиция, но
поне щяхме да видим едно незабравимо ухажване
Борисов щеше да влезе в ролята на Сирано дьо Бержерак, който пише любовните писма на своя безглаголен приятел. Щеше да го видим самоотвержен и скромен, готов да даде и единствената си риза, последната си намазана с мас филия хляб. Но това щеше да му подари още поне 2 пункта на изборите през април.
Тъй като партиите таралежи си падат по великите дела, те имат свойството да възникват бързо и да излизат на върха. Но тъй като са прекалено праволинейни, те не успяват да вземат завоите в главите на избирателите. Христоматиен пример се оказа ИТН, а сега и таралежът ПП, който освен другите си погрешни пози се сви на топка от бодли.
Когато партията таралеж усети, че тръгва надолу, тя се бори да запази най-твърдото си избирателно ядро, така наречените “каски”. Така през 1997 с. СДС се отвори за всички избиратели, но през 2001 се затвори в битката за “сините каски” и изгуби способността си да привлича широкия избирател. Сега ДБ е остатъчният резултат от онова свиване на кълбо, на което са му опадали половината бодли, но не и грандиозните планове.
Следващият таралеж на върха се очертава да бъде “Възраждане”.
Тя също ще има своя възход и своето падение, тъй като партийнолистовата избирателна система все повече и повече фрагментира парламента и никога няма да ѝ даде достатъчно власт, за да изпълни заканите си. А щом хем не може да вземе цялата власт, хем не желае да се включи в коалиция, кому е нужна?
Ако партиите таралежи искат да оцелеят по-дълго от година-две, трябва да се научат да бъдат лисици. Така е при тази избирателна система - всякакви дълбоки идеи само им пречат.
