Тримата големи - Чапкънов, Вукадинов и Радев, са заедно в хоспис
- Г-н Чапкънов, вярно ли е, че баща ви - големият скулптор Георги Чапкънов, се намира в хоспис в компанията на художника Иван Вукадинов и Боян Радев. Как се чувства той, след дни ще навърши 80 години?
- Да, тримата са заедно на едно място. В момента баща ми е на интензивна рехабилитация. Беше много зле, след като изкара коронавируса. Беше на ръба. Не можеше да седи и губеше съзнание. Положението бе наистина фатално. Сега вече ходи самостоятелно и рисува. Благодарение на грижите, които се полагат за него, както и на упражненията, които прави 5 дни в седмицата, има положителни резултати. Надявам се скоро да се върне към това, което е бил, преди да го сполети ковид.
- Ще празнувате ли юбилея, който е на 24 януари?
- Надявам се да успеем да направим поне една вечеря или обяд заедно.
- Баща ви е скулптор, а вие решавате да тръгнете по пътя на филмовата режисура. Защо?
- Това бе много лесно решение. Бях на 6-7 години, когато баща ми видя една моя рисунка. Думите му бяха: “Ще си намериш нещо друго”. Човекът много рано забеляза, че не ме бива в рисуването и аз го послушах, защото нямаше смисъл.
- Значи баща ви ви е насочил в друга посока.
- Да, вместо да ме ръга да ходя на уроци и да правя нещо, което явно не е за мен. И така тръгнах по други пътища.
- Какво е да си син на един от най-знаменитите български скулптори? Имало ли е по-различно отношение към вас?
- Баща ми има постижения, колкото искаш. Той притежава безграничен талант. Винаги е имало различно отношение към мен. Хората очакват, че щом това е основата, на която си стъпил, ти самият трябва да си приел същия възглед към изкуството. Като кажа: “Ето това го е правил баща ми”, повечето хора, с които работя или снимаме филми в София например, се впечатляват изключително много. Това, което аз върша, става по-разбираемо за тях. Защото все пак и аз имам артистична професия.
- Случвало ли се е да му помагате при създаването на някоя от скулптурите?
- Не. Единственото, което съм правил, е свързано със завършването на дипломния ми филм, който бе за създаването на “Света София”. Досега не е показван никъде, защото е създаден само за дипломната ми работа. Сега обаче сме извадили няколко минути, които по време на юбилейната изложба ще покажат процеса, който стои зад създаването на монумента отпреди 20 години.
- Разкажете повече за изложбата.
- Би трябвало да бъде открита на 14 февруари и да остане 3 месеца в Националната художествена галерия. Ще бъде разположена в 4 зали и ще бъдат показани само и единствено произведения на баща ми. Не знам точно колко творби ще бъдат част от нея, но може би са около 70. Има такива, които не са показвани досега. Ходих специално до Италия и донесох гипсовия портрет на Фелини, който стоеше там в една леярна от 1992-а. Вече е тук, така че и той ще бъде изложен. Мисля, че ще бъде интересно и впечатляващо. Баща ми също ще присъства на откриването.
- Работите главно извън пределите на България. Защо насочихте таланта си най-вече към Америка?
- Всичките ми направени филми са за чужди продукции. Аз нямам български пълнометражен филм. Още след като завърших НАТФИЗ, така се стекоха нещата, че започнах да работя за американска компания, която впоследствие ми даде да режисирам мой собствен филм. След това последваха и още такива възможности, които доведоха до връзка с други хора както в Щатите, така и в България. Освен няколкото сериала, които направих тук, сред които 6 епизода на “Дървото на живота” и “Скъпи наследници”, не можах да намеря правилния подход или може би врата, за да направя пълнометражен български филм. Кандидатствал съм неколкократно, но без особен успех.
- Ясно е, че между българското и американското кино има голяма разлика. Но каква е причината България да не достига същото ниво, поне на този етап, що се отнася до киното?
- Киното би трябвало да бъде най-възприетото изкуство, което да достига до най-много зрители. Обикновено това се прави за зрителски интерес. Тук обаче концепцията е на обратно. Едва ли не зрителският интерес е допълнителен бонус. На филмите, които съм правил, се гледа така, все едно съм свършил просто някаква занаятчийска работа, а не че съм вложил талант, желание и мисъл.
- Вие като режисьор какво смятате за филма на Максим Генчев “Ботев”, който провокира смесени емоции у зрителите?
- Не можах да го гледам. Не мога да заема някава категорична позиция. Напоследък всеки коментира всичко, без да знае за какво точно става въпрос и без да си направи труда да се позаинтересува повече за него. Аз не съм от тези хора. Не съм много деен нито във фейсбук, нито в инстаграм. Не смятам, че моето мнение е изключително меродавно и много важно.
- Какво следва в професионален план?
- Следващия месец отивам в Сърбия за подготвянето на една спортна сръбска драма. През лятото ми предстои работа по друг проект, който ще се снима в Чехия. Това отново е американски филм. Развиват се нещата. Холандският филм, който снимах миналата година, през април ще има премиера в Нидерландия и тръгва по екраните освен там, също така и в Щатите.
