Ако бяхме държава на място, в момента министър-председателят щеше да пътува към Охрид.
Щеше лично да посети 23-годишния българин, пребит заради това, че не се е отрекъл от произхода си. После да отиде право в Скопие, където да изисква обяснения от македонския премиер и власти. Да изисква - от позицията на силната страна, която решава дали и кога Македония да влезе в ЕС.
А пък една не само силна, но и умела държава, щеше да политизира случая, да надуе главата на целия Запад за случката, и да изтъргува това срещу отстъпки в Скопие и реформа на антибългарската основа на държавата. Започвайки от отваряне на югославските архиви, от които ясно ще проличи как страната бе дебългаризирана с насилие.
Нищо от това, уви, не вярвам да се случи. Дали ще е служебен кабинет или редовен, дали на "реформаторите" или на "статуквото", България си остава България. Страна без политическа школа, без умения в дипломацията и без насложени от поколения приемственост в политиката традиции.
(Oт фейсбук)
