Както се и очакваше, лидерите на партиите от реформаторската група на промяната не се явиха на организираната от Корнелия Нинова среща. Независимо от изтъкваните причини на всички стана ясно, че не искат и не могат да седнат на една маса с Бойко Борисов.
Проблемът е, че патологичната омраза към лидера на ГЕРБ попречи на ДБ и ПП да разберат важната, перспективна цел на срещата, а я сведоха до разговор за съставяне на правителство и/или евтин ПР.
Нито едното, нито другото. И за децата стана ясно, че кабинет не може да се състави и че отиваме на избори. Що се отнася до ПР-а, ами да, получи им се. От армията журналисти около Борисов и на влизане, и на излизане, до същността на самите разговори.
Онова, което ПП/ДБ не осъзнаха е, че тази единствена засега среща на лидерите на основните партии, наричани от някои „статукво“ не беше насочена към настоящето, а към бъдещето. Дори не се стигна до обсъждане на допирните точки, а дебатът за кабинет въобще не започна. Всички дадоха ясно да се разбере, че до и на следващите избори начинът на взаимодействие дори между най-непримиримите партийни опоненти трябва да се промени и най-прекият път за това е именно диалогът, който демонстрираха.
Основните партийни лидери се събраха не защото много се обичат, а защото осъзнаха, че са докарали държавата и дейността на институциите до ръба на пропастта и че при очакваното повторение на резултатите от следващите избори е недопустимо да се повтори за пореден път политическият цунг-цванг. И затова изходът трябва да се търси от днес.
Наивно е да се мисли, че ще плеснат с ръце и ще се прегърнат, както наивно прогнозираха някои. Невъзможно е да се допусне дори мисълта за създаване на някаква „хартиена коалиция“, но се открои важно общо мнение: че ако този лидерски дебат се беше провел по-рано, сега резултатите щяха да бъдат по-различни.
Другият голям белег на срещата е общото виждане за търсене в бъдеще на взаимоприемливи компромиси без да се засяга идеологическата основа на отделните партии. В този смисъл Борисов дори произведе новина като заяви, че ще помоли структурите на ГЕРБ да свалят „ембаргото“ по отношение на БСП, за да може в критични моменти като този да се търси възможност за подкрепа на кризисни кабинети.
Участниците в срещата намериха и допирни точки по въпроса за едноличната управленска роля на президента и продължаващото рушене на парламентаризма. И двете са резултат от конфронтацията между парламентарните сили и трябва да се преодолеят.
Целта на срещата може би най-точно беше формулирана от Борисов пред журналисти: „Този разговор има смисъл за следващите избори“. И още „Целта беше да върнем парламентарната република“.
Ето в този разговор пропуснаха да участват ПП и ДБ и вероятно поведението им се одобрява единствено от най-преданите им членове и симпатизанти. За останалите се затвърди впечатлението, че са в изолация, в която понякога сами се поставят.
Що се отнася до неизбежните подозрения, че на срещата се оформя нова коалиция – в известен смисъл е възможно. Но не в познатия ни от десетилетия формат. Ако са верни прогнозите, че следващите избори ще повторят сегашната конфигурация и е невъзможно създаването на класическа коалиция, отсега да има подготвена почва за създаване на кабинет тип „Габровски“ с общи приоритети и подкрепа, за да се сложи край на безконтролната президентска власт и начало на смислен парламентарен живот.
