През седмицата изненадващо Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 млрд. евро и срок до падежа 10 години. При силен интерес от инвеститорите – поръчките са надминали 7 млрд. евро – постигната годишна доходност от 4,78% е малко по-ниска от очакваната при подготовката на емисията. България изглежда добре и на фона на други държави в региона – например Румъния и Унгария – които по-рано този месец издадоха облигации при по-висока доходност. В сравнение с емисиите на 7- и 12-годишни облигации, които правителството реализира през септември 2022 г., доходността е сходна, но трябва да се отчита, че оттогава Федералният резерв и Европейската централна банка повишиха лихвите с 1,25 процентни пункта.
Засега разказите за „дългов апокалипсис“ остават на полето на политическата реторика. Основният фактор – както неведнъж коментираме – е динамиката на бюджетния дефицит. Както стана ясно, България завърши 2022 г. с касов дефицит от 1,5 млрд. лева – далеч под заложения от над 6 млрд. лева. Полученият транш по механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лева също допринесе за свиване на касовия дефицит.
Какво се случи с държавния дълг през 2022 г.? Данните би трябвало да охладят страстите и да насочат вниманието към действителните предизвикателства пред фискалната и бюджетната политика. За годината правителството е погасило главници по падежиращ стар дълг на стойност 3,250 млрд. лева, от които близо 2,4 млрд. лева са по еврооблигации. Същевременно са издадени нови еврооблигации на стойност близо 4,3 млрд. лева и облигации на вътрешния пазар в лева за малко над 2,4 млрд. лева. Част от нетното увеличение на дълга покрива касовия дефицит, друга част от средствата са непохарчени и са във фискалния резерв, който е по-висок в края на 2022 г. в сравнение с края на 2021 г.
Какво предстои? Динамиката на дълга ще зависи от средносрочната бюджетна рамка – само че такава няма, както няма и приет бюджет за текущата година. Заедно с това, страната трябва да обслужва и старите си задължения, но падежите и размерите на плащания са известни. Така например, през юли 2023 г. държавата трябва да погаси 350 млн. лева вътрешен дълг, а още през март – 1,144 млрд. евро външен дълг. През 2024 г. пък има плащания от 380 млн. лева по левови облигации и близо 1,5 млрд. евро по еврооблигации. Тези плащания трябва да се добавят към текущия дефицит и така ще станат ясни нуждите от поемане на нов държавен дълг.
При тези суми ясно се вижда мащабът на възможните проблеми – очевидно е, че бюджетен дефицит от 10 млрд. лева и повече всяка година ще създаде огромна нужда от финансиране. Именно това е предизвикателството пред изпълнителната власт, но в крайна сметка и пред волята на представените в народното събрание политически формации – да се изготви и приеме средносрочна бюджетна рамка с нисък дефицит. Това изисква овладяване на устрема за увеличаване на публичните разходи.
Освен това, трябва да е очевиден краят на периода на нулеви лихви, който създаде измамна лекота в поемането на дълг при незначително увеличаване на лихвените разходи. Поне в следващите няколко години това няма да е така – видно дори от факта, че вече наричаме лихви от 5% „успех“. През 2022 г. лихвените плащания в бюджета вече са над 600 млн. лв. По-скъпият нов дълг означава, че през следващите години ще видим отчетливо по-високо ниво на лихвени разходи и това ще има своята роля в политическите дебати около бюджета.
И накрая, още един детайл – плащането по Плана за възстановяване и устойчивост „помогна“ да свием касовия дефицит през 2022 г., само че срещу този приход ще трябва да се изпълняват проекти и да се правят разходи в тази и следващите години. С други думи, дефицитът огледално ще се увеличи когато проектите се реализират. А съвсем отделно трябва да си даваме сметка, че през 2023 г. може да не получим плащане – още не сме изпълнили и 1/3 от заложените до края на 2022 г. цели и мерки, а какво остава за планираните до края на юни.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
