Криптоактивите, които бързо се превърнаха в обетована територия на финансовия пазар, вече не са ниша само за „разбирачите”, а глобален феномен. Темата влезе в общественото полезрение у нас с избухването на шумни международни скандали за многомилиардни трансакции като този със схемата OneCoin на Ружа Игнатова, а сега и с криптокомпанията Nexo. По последния казус дори има данни за възможно заобикаляне на санкциите срещу Русия и Иран и за финансиране на терористични организации. Анонимността, трудната проследяемост и сложността на продуктите допълнително подклаждат съмненията за широк спектър от злоупотреби – пране на пари, данъчни престъпления, банкова дейност без лиценз, компютърни измами и пр.
От иновациите до криптопирамидите
През октомври 2008 г. мистериозната фигура Сатоши Накамото публикува Бяла книга със заглавие „Биткойн: електронна система за парични средства от типа Peer-to-Peer“. Тази иновация се превърна в тенденция на финансовите пазари. Тя повлия на международния финансов дневен ред с технологичния напредък и скока в издаването на токени, както и с проекта Либра на Фейсбук от 2019 г.
Токенизирането на активи с използването на технологията на разпределения регистър (DLT) допринесе за нарастващото значение на криптоактивите. Тяхното използване вече не може да бъде подценявано. Създадени от частни играчи в различни страни по целия свят, криптоактивите са трансгранични по своето приложение и инфраструктура и са лесно достъпни, подлежат на прехвърляне, замяна и търговия от почти всяка точка на земното кълбо. Затова и интересът към тях с цел заобикаляне на финансови санкции, изпиране на пари или финансиране на тероризма също нараства. Увеличават се и регулаторните предизвикателства – не само в границите на ЕС, но и далеч отвъд тях. Въпреки предупрежденията на европейските финансови регулатори, че много криптоактиви са високорискови и спекулативни, инвеститорите често са склонни да пренебрегнат опасностите заради очакването да получат добра възвращаемост в кратки срокове.
Националната регулация не решава глобални проблеми
Макар че някои европейски държави успешно разработиха свои собствени решения на национално ниво, те са далеч от хармонизиран подход и по-скоро допринасят за фрагментацията на пазара, отколкото за преодоляването й. Регулаторните режими варират от предразполагаща среда, с която страни като Швейцария и Лихтенщайн се стремят да привлекат в технологичната индустрия инвеститори и новатори, до строги правила, с каквито например Германия и Франция целят да намалят рисковете. Част от държавите пък изчакват да проследят ефекта, но за всички е видно, че предвид присъщата трансграничност и децентрализация на блокчейн процесите, трябва да се работи за хармонизиране на регулаторните рамки на международно ниво.
Европейско законодателство установява стандарти на криптопазара
Доскоро в Европа буквално съществуваше регулаторна празнина, но в отговор на новите тенденции Европейската комисия се ангажира с по-широкообхватна програма в областта на цифровите технологии. През 2019 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изтъкна необходимостта от общ подход по отношение на криптоактивите, така че държавите членки да използват максимално възможностите си, за да гарантират преодоляването на новите рискове. Това доведе до предложението на Европейската комисия за Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което беше публикувано на 24 септември 2020 г., а в средата на 2022 г. бе постигнато и съгласие от съзаконодателите от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
MiCA е безпрецедентно регулаторно решение. То има за цел да предостави правна сигурност за криптоактиви, които не са обхванати от съществуващото законодателство на ЕС за финансови услуги, да установи единни правила за доставчиците на услуги за криптоактиви и емитентите на стейбълкойни. Така влизането в сила на MiCA ще доведе до единен пазар на криптоактиви в целия ЕС. Хармонизираният подход ще осигури регулация на тази екосистемата, като се въвежда и първият по рода си общ лицензионен режим за криптопортфейли и борси, които да обслужват населението на ЕС при изискване за резерв за емитентите на стейбълкойни. Очаква се регулаторната рамка да защити инвеститорите, да съхрани финансовата стабилност, да даде възможност за иновации, а и да повиши привлекателността на сектора на криптоактивите. На практика това е шанс европейската цифрова икономика да се позиционира като конкурентен участник в глобалната индустрия на криптоактивите и да подкрепи развитието на бизнес общността. По този начин ЕС ще има уникалната възможност да наложи глобални стандарти.
MiCA – за повече отговорност и по-малко рискове
Регулирайки дейностите в ЕС, свързани с криптоактиви, MiCA обхваща няколко ключови области, в това число прозрачност, разкриване, разрешаване и надзор на трансакции. Регламентът ще се прилага за физически и юридически лица и други предприятия, които се занимават с емитиране, публично предлагане и допускане до търговия на криптоактиви или които предоставят услуги, свързани с криптоактиви в ЕС.
Предвижда се MiCA да осигури защита на потребителите срещу някои от рисковете при инвестирането в криптоактиви и да им помогне да избегнат измамни схеми. Понастоящем потребителите имат много ограничени права на защита или обезщетение, особено ако сделките се извършват извън ЕС. С новите правила доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да спазват строги изисквания за защита на потребителските портфейли и да поемат отговорност, в случай че загубят криптоактивите на инвеститорите. Регламентът ще обхваща и порочни практики като манипулирането на пазара и злоупотребата с вътрешна информация.
Като цяло криптоактивите, които вече са в обсега на съществуващата регулация на финансовите услуги на ЕС, няма да бъдат обхванати от MiCA. С други думи, те ще останат регулирани съгласно действащата към момента рамка, независимо от технологията, използвана за тяхното издаване или трансфер. Това например означава, че криптоактивите, които вече са класифицирани като „финансови инструменти“ съгласно законодателството на ЕС, ще продължат да се управляват, както и досега, а не от MiCA.
Въвеждат се правила за отделни категории криптоактиви
В зависимост дали криптоактивите се стремят да стабилизират стойността си чрез позоваване на други активи, те се делят на три категории: токени за електронни пари; токени, свързани с активи, които претендират да поддържат стабилна стойност чрез препратка към всяка друга стойност и/или право, включително една или повече официални валути; всички други криптоактиви, в това число и помощните токени, предназначени да осигуряват само достъп до стока или услуга на съответния им издател.
Разработването на токени, обезпечени с активи, базирани на неевропейска валута като широко използвано платежно средство, ще бъде ограничено. Целта е по този начин да се запази европейският паричен суверенитет. Емитентите на обезпечени с активи токени ще трябва да имат седалище в ЕС, за да се гарантира подходящ надзор и наблюдение на публичното предлагане.
Цифровите активи, представляващи реални обекти като изкуство, музика и видео материали, ще бъдат изключени от обхвата на MiCA, освен ако попадат в съществуващите категории криптоактиви. ЕК обаче ще продължи да наблюдава възникващите рискове на този нов пазар и при необходимост ще представи законодателно предложение, с което да ги включи в общия регламент.
Огромен е интересът върху кого ще се прилага MiCA. Според регламента това ще са лица, които се занимават с издаването, предлагането и/или допускането до търговия на криптоактиви, както и тези, които предоставят услуги за криптоактиви. Законодателната инициатива определя кои юридически лица или други предприятия имат право да бъдат доставчици на услуги за криптоактиви (CASP). Накратко, CASP трябва или да бъде определен вид финансова институция (например кредитна институция или инвестиционен посредник), която отговаря на конкретни изисквания, или да е упълномощен от съответния компетентен орган. Освен това, трябва да има седалище и място на ефективно управление в държава членка на ЕС, където извършва поне част от услугите си за криптоактиви, а също и поне един директор, пребиваващ в Съюза.
За предоставянето на услуги за криптоактиви без разрешение се предвиждат наказания като глоба от най-малко 5 милиона евро или 5% от общия годишен оборот на съответното юридическо лице.
Крипто услугите ще бъдат под прицела и на мерките за борба с прането на пари
Законодателното предложение предвижда Европейският банков орган (ЕБО) да бъде натоварен със задачата да поддържа публичен регистър на доставчиците на услуги за криптоактиви, които не отговарят на изискванията. В съответствие с рамката на ЕС за борба срещу изпирането на пари и международните стандарти ще се изискват засилени проверки от доставчиците на услуги за криптоактиви, чието дружество майка се намира в страна от списъка на ЕС с третите държави, считани за високорискови, както и в списъка на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. По-строги изисквания може да се прилагат и към акционерите, и към управлението на доставчиците на услуги за криптоактиви, особено по отношение на тяхното местоположение. Новият пакет за борба с изпирането на пари и по-специално проектодокладът на ЕП по регламента за създаването на Европейски орган за борба с изпирането на пари предвижда да се оценява риска и, ако е необходимо, да се упражнява пряк надзор върху доставчици на услуги за криптоактиви.
Укрепвайки правната сигурност и средата за развитие на иновациите в ЕС, новият регулаторен режим ще повиши доверието в този така рисков сектор. Нещо повече – въвеждането на унифицирана рамка ще даде сигурност на доставчиците на услуги за криптоактиви по отношение на начина, по който се третират в различните държави членки.
Поради затруднения при превода на обемния и сложен законодателен текст окончателното му приемане ще се забави поне до април. Постигнатото от съзаконодателите в ЕС споразумение показва политическата воля документът да влезе в сила максимално бързо. Това е изключително важно за финансовите пазари предвид бурното технологично развитие и необходимостта да адаптираме нормативната рамка на ЕС към новите предизвикателства и рисковете, които носят.
