Пред очите ми Радосвет отхвърляше оферта след оферта за продажба, някои от които доста щедри. Не го разбирах, но сега виждам защо, докато аз самият отхвърлям оферти, казва изпълнителният директор на Дарик радио
- В разцвета на силите си - така е описван всеки човек, когато навърши 30 години. Какво са обаче 30 години за една медия, г-н Христов? Дарик радио ги навършва на 21 януари. За какво са много тези години и за какво - малко?
- В наши дни, когато изкуственият интелект ChatGPT за 30 секунди създава реалистичен видео аватар, който рецитира поеми, 30 години изглеждат като цяла вечност. В същото време има неща, които само времето може да оцени, и медиите са едно от тях. Странното е, че на колкото и години да са “Дарик”, Би Би Си, “Ню Йорк таймс” и други световни медии, ние като хора не се чувстваме по-информирани, нито имаме усещане за по-голяма достоверност. Тоест въпреки всички тези години медиите все още нямат отговор на въпроса как да информират обществото по най-добрия начин. Това вече е тема, която не е от изключителната компетентност на медиите, а и на бизнеса, неправителствените организации.
- Как радиото оцелява в днешния глобален и технологичен свят, в който непрекъснато наблюдаваме раждането, но и бързото закриване на много нови медии?
- В ерата на глобални медии като Google, Facebook, Amazon, Microsoft, Apple, Tiktok задачата на локалните медии е още по-важна. Да, можем да си набавим новините през социалните мрежи, но дали няма да се подведем, как да сме сигурни в източниците на информация, на кого да вярваме в тези необятни платформи? А и мислите ли, че на някоя от тях им пука за нашето общество, за местни или международни проблеми или че акаунтът ви е баннат?
Да можеш да свържеш която и да е услуга с физическо лице, ще бъде лукс, предоставян все повече и повече единствено от локални бизнеси. Защото усещането, че бизнесът ти или самият ти зависиш от това дали изкуственият интелект днес се е наспал, или се е събудил накриво, е доста смущаващо.
- Голямата гордост на създателя на “Дарик” - Радосвет Радев, беше, че радиото остана единствената българска медия, никога не сменяла собственика си. Защо това е важно?
- Във всички големи пазари съществен дял от медийния пазар се държи от местни собственици. Това е важно, защото няма как медиен холдинг от Швейцария да има какъвто и да е друг интерес от българския му бизнес освен печалбата, която, между другото, по всяка вероятност ще е най-малката от портфолиото му от други бизнеси. А когато се гледа само печалбата,
мениджърите са склонни да жертват част от принципите си,
за да зарадват собствениците си.
Иска ми се да вярвам, че медиите са бизнес, в който влизаш не само заради печалбата, а защото те е грижа и за достоверността на информацията, за истинността на фактите, за достъпа до качествена информация.
- Вие наследихте Дарик радио и вероятно през целия си живот сте били запознат с работата му. Има ли нещо, което ви е изненадало и впечатлило, след като поехте управлението му?
- Впечатли ме отговорността, която една национална медия носи пред обществото. В дигиталния бизнес не се усеща по същия начин. Може би идва от факта, че вече има сигурно 1000 новинарски сайта в страната, докато броят на националните електронни медии си остава 6 за последните 20 години: БНР, БТА, БНТ, Би Ти Ви, “Нова”, “Дарик”.
- Какво се случи с “Дарик” през всичките тези години? Как се промени радиото?
- Важно е какво не се промени - търсенето на истината, свободата на журналистите, бунтарският и креативен дух. “Дарик” продължава да бъде място, където като журналист можеш свободно
да изразяваш себе си независимо от политическите убеждения на собствениците
или ръководството. И това е може би най-важната характеристика на медията.
Иначе се промени форматът на изразяване, залагаме на все повече видео, вече сме по-дигитални, все по-голяма част от съдържанието се разпространява през дигиталните платформи и там се потребява.
- Какво представлява модерното радио днес, когато технологиите толкова много определят и съдържанието, и възможностите на една медия?
- Технологията, както много пъти ни е показвала историята, може да се ползва и за добро, и за лошо. В случая с медиите тя помага за по-бързото и интересно възприемане на информацията, но минусът е, че засилва и дезинформацията, руши доверието и човек в един момент просто спира да потребява медийно съдържание, защото не знае на какво да вярва.
В този ред на мисли основният въпрос, който вълнува хората, продължава да е един и същ. А именно кое е важното, каква е истината и как това ме засяга? Технологията, формата няма да променят тези въпроси. По-скоро драстично усложняват намирането на отговорите им и това е рискът пред медиите, че в даден момент може да стане толкова трудно, че медиите да започнат да се занимават с въпроси, чийто отговор е по-лесен, като например времето.
- Защо и как се слуша радио днес?
- Аудиото като форма на потребяване на медийно съдържание е изключително удобно, защото позволява мултитаскинга. Мога да слушам подкаст и да тичам или радио и да работя. Не мога да гледам телевизия и да карам колело. А битието на човека става все по-сложно и динамично, така че хората искат да съвместяват няколко неща едновременно. Освен това, както често колегите в “Дарик” казват,
радиото е единствената легална медия в колата
Ако трябва да посоча по-конкретно, около 40% слушат радио в колата си, почти толкова слушат вкъщи, другите 20-ина процента са в офиса. А се слуша, защото в радиото можеш да имаш по-дълги формати. Вижте и подкастите, масово са по час и нагоре. Аудиото предполага тази дълбочина, а хората искат дълбочина. Не им стига да скролят из фийда на 10-секундните мрежи, просто им трябват и двата формата.
- Вие сте доста изкушен от новите медии. Как те се вписват в живота на Дарик радио и как го променят?
- Дигиталният екип на групата се разраства стабилно и това ни прави особено щастливи. Ние гледаме на дигиталния бизнес като на отделен бизнес, но в много от случаите това е естественото продължение на съдържанието от радиото. Аудио бизнеса ни го делим на две: бродкаст, или радиото, това, което излъчваме линейно, и диджитъл - това, което разпространяваме в различните платформи, наши и чужди. Възможностите за създаване на ново съдържание в диджитъл, както и за монетизирането му са много повече в интернет и натам са нашите усилия.
- Какво предстои да се случва на “Дарик”? Как си представяте следващите му 30 години?
- Не мога да си позволя да планирам отвъд настоящата година, а какво остава за 30 години напред. Последните две години ни доказаха, че черните лебеди вече са повече от белите. За кратък период от време видяхме ковид, война, недостиг на суровини, инфлация, най-вероятно рецесия, политическа криза.
Желанието ми е “Дарик” да продължи да бъде критерий за качествено съдържание и критично мислещи журналисти. Мисля, че е добре на фона на галопиращия около нас свят да има нещо стабилно, което да ни вдъхва доверие и успокоява,
напук на присъщото за медиите желание да ни паникьосват
- Как ще се развиват българските медии?
- Както се развие българското общество, политика, бизнес, НПО сектор, образование, здравеопазване. Нали не смятаме, че медиите са изолирана част от България, неподвластна на останалите системи?
Надявам се повече свежа кръв да влиза в медийната система, да има повече журналисти, връщащи се от чужбина, които да донесат малко повече международен опит, който особено много липсва на страната ни в множество сфери.
Също така се надявам повече българи да започнат да плащат за съдържание. Ако искаме да има свободни и качествени медии, това до голяма степен зависи от тяхното финансиране. Ако човек плаща на създателите на медийно съдържание, той помага за тяхното съществуване и създава по-тясна връзка със самите журналисти, защото той става клиентът. В текущия медиен модел в България клиентът и потребителят са две различни лица и това понякога създава усещането у слушателите/зрителите, че медиите не ги е грижа за тях.
- Какъв е вашият сантимент към Дарик радио?
- Моят сантимент е като към моя първи ментор Радосвет Радев. “Дарик” бе неговата първа любов и това се усещаше във всеки контакт с него. “Дарик” ме прати на стаж в Би Би Си, където се вдъхнових за дигиталния бизнес и след това с колегите от радиото създадохме някои от първите информационни сайтове. Това са повече от 17 години от живота ми. Пред очите ми Радосвет отхвърляше оферта след оферта за продажба, някои от които бяха доста щедри. Навремето не го разбирах, сега започвам да виждам защо, докато аз самият отхвърлям оферти.
- Как Дарик радио ще посрещне празника си?
- С много приятели, надявам се!
CV
Христо Христов започва кариерата си като журналист в Дарик радио. По-късно работи в BBC London, а през 2005 г. създава едни от първите новинарски сайтове у нас - DarikNews.bg и Gong.bg.
Той е доведен син на създателя на “Дарик” Радосвет Радев, който почина внезапно на 6 август 2021 г.
