До средата на годината трябва да е готова системата за ранно предупреждение за бедствия, казва още директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
- Главен комисар Джартов, от вторник вечерта бушуват силни ветрове в страната. На колко сигнала реагирахте?
- Сигналите са 240 до 15 ч. в сряда.
- Къде са те?
- 180 от тях са в София, има и във Враца, Кърджали, Пловдив, Монтана, Перник.
- Има ли пострадали и ранени?
- Не, няма. Основната част от сигналите са за отстраняване на паднали дървета и клони, както и за оказване на съдействие за премахване на опасни предмети.
Във Враца бяха паднали опасни предмети от покрива на филиала на Великотърновския университет. Те са се срутили на пътното платно. Отделно вятърът беше прекъснал част от електрическата мрежа на тролейбусния транспорт в града. Неслучайно кметът е обявил частично бедствено положение.
- На поста сте от 2 месеца. При представянето ви главният секретар на МВР Петър Тодоров обясни, че бившият директор Николай Николов, който се пенсионира, ви е посочил за наследник. Как се почувствахте?
- Номинирането ми за главен директор приемам основно като отговорност. Главната дирекция е една от институциите с най-висок рейтинг в държавата. Това е и предизвикателство. След лидерството на г-н Николов за всеки един от нас би било изпитание да се справи по начина, по който го правеше той.
Разбрах в последния момент. Освен натовареност и отговорност има и удовлетворение, че именно аз заемам поста.
- Преди да оглавите пожарната, години бяхте шеф на дирекция в нея. За какво отговаряхте?
- Кариерата ми не започна в главната дирекция. Преди да постъпя тук, бях последно началник на районна служба, като функциите и ангажиментите ми бяха свързани основно с държавен противопожарен контрол и с реагиране при различни пожари, бедствия, наводнения, земетресения и т.н.
През последните години основните ми ангажименти бяха в три направления. Това са държавен противопожарен контрол, превантивна дейност и законна защита при бедствия във всичките му аспекти. Акцентът беше на Закона за защита при бедствия предвид това, че следваше да се предприемат стъпки за изграждане на съвременна ефективна система за управление на риска от бедствия.
- Разкажете за тази система.
- Основната концепция е, че бедствията са възниквали, възникват и ще възникват. Следователно, ние бихме могли да бъдем малко по-добре подготвени предварително. Усилията започнаха от 2015 г. с проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Така от закон, който към онзи момент беше фокусиран към реагирането, т.е., когато се случи събитието, ние да действаме, беше възприет подход, основан на съвременно разбиране за управление на риска от бедствия и акцентира на четири фази за управление на риска - превенция, готовност, реагиране и възстановяване.
- Какво означава това?
- Че следва да сме запознати с опасностите и рисковете. Всичко това трябва да бъде систематизирано. Имаме възможност за превантивни мерки, така че да не допуснем да възникват бедствията или последиците от тях да са по-малко.
Всички ние като институции и граждани трябва да сме по-добре подготвени, екипирани и обезпечени с техника. А гражданите да знаят, че и преди, по време и след бедствието могат да действат така, че да спасят и своя, и живота на близките си. Това е концепцията в резюме.
В началото на годината беше приет с решение на Министерския съвет профил на риска от бедствия в България и план за управлението му. Това е съвременен документ, който ни позволява да съпоставяме различните рискове и да приоритизираме. Очертани са основните рискове, на които е изложена България. Можем да ги разгледаме в два аспекта - по-тежки и по-леки.
Беше разработена матрица на риска, като от нея се вижда, че тежки последици за България би имало при земетресение, наводнения, при пандемия.
Рисковете, свързани с по-голяма честота на възникване, са топлите вълни, горски пожари. В тези аспекти е изготвена самата матрица на база на данните, които са събрани за събитията през последните години.
Това е ключов документ, в който ние ще стъпим през следващите години, за да си приоритизираме мерките по какъв начин въздействаме върху тези рискове, за да намалим негативните последици за нашето общество.
- Във фейсбук вашата дирекция развива една от основните кампании за превенция. В нея има инструкции за зимата, обяснявате на хората да не сушат дрехите си на отоплителните тела, да проверят дали са изправни уредите им. Дават ли резултат кампаниите?
- Не можем да намалим броя на жертвите напълно. Усилията ни са да ги намалим до минимум. Независимо от всичко обаче хората трябва да имат общи основни познания какво трябва да се прави. Понякога ситуацията се подценява, особено през зимата. Тогава се използват повече отоплителни уреди, които са основните причини за пожари. Това обикновено е или незнание, или подценяване на ситуацията.
- Какви съвети бихте дали, защото макар декември и януари да са рекордно топли, имаше и дни, в които валя сняг, а през нощта е студено?
- Да не използват нестандартни и неизправни отоплителни уреди. Да не поставят горими материали близо до тях, особено до печки на твърдо гориво. Говоря и за дрехи, включително за сушене.
Изобщо мебели, оборудване и т.н. трябва да бъдат поне на един метър разстояние от отоплителните уреди. Но водещото е да не използват неизправни уреди - да ги проверят преди отоплителният сезон. Визуално си показва дали има някакъв проблем.
- Говорите за поставянето на изолирбанд по кабели?
- И да кажем, че се подсилват инсталации. Използват се нестандартни предпазители и други средства, които намаляват нивото на защита на съответния уред и вече създават предпоставки за пожар.
- А каква беше ситуацията миналата година?
- За цялата 2022 г. нашите екипи са реагирали на 51 хил. произшествия. От тях 36 хил. са пожарите, около 13 хил. са спасителните дейности, спасили сме около 562 души. Числата са подобни всяка година.
- Какъв е профилът на загиналите?
- Основно са в жилищни сгради. И обикновено причините са тези, които споменах - подценяване на ситуацията, небрежност.
- За да намалите жертвите, разработвате много проекти. Единият е на системата за ранно оповестяване. Разкажете за него.
- Свързан е с използването на инфраструктурата на мобилните оператори. Целта е гражданите да получат съобщение на мобилните си телефони, което не е есемес, като се използва мрежата на GSM операторите. То ще съдържа текст с включени конкретни инструкции и линк към сайт, на който ще има допълнителна информация за всеки случай.
Системата не представлява ранно предупреждение от гледна точка на това, че ние няколко дни предварително ще знаем за земетресение. Същевременно, когато получим информация от Националния институт по метеорология и хидрология, може да я ползваме, за да достигнем до повече граждани. Технологията позволява да се избере конкретен район, така че да не се създава излишно напрежение и очаквания у някои граждани, че нещо ще се случи при тях.
- Кога да очакваме системата?
- Срокът за изпълнение на дейността е средата на тази година. Постепенно ще има и обучение на компетентните органи, които ще имат правомощия да я използват.
- Кои са те?
- Освен нас това са кметовете на общини, областни управители.
- Зад централата на пожарната е центърът за обучение. Спомням си, когато беше само идея. Какви други проекти подготвяте?
- Това е един от най-големите проекти, които реализирахме в последните години. Той е свързан с подготовка на населението за реагиране при наводнения.
Бяха изградени шест центъра. Първият е тук, в София, имаме в Пазарджик, в Бургас, в Шумен, Враца и Габрово. Бяха обучени над 90 хил. души, основно деца.
Ще реализираме и проект, свързан с горските пожари, като на практика тези центрове ще бъдат надградени допълнително и предвиждаме да бъдат обучени повече от 100 хил. души, отново повечето деца.
- При последните няколко инцидента в планините отново се коментира, че нямаме медицински хеликоптери. В пожарната ползвате както за гасителни дейности, така и при спасяване на хора в наводнения. Ваши ли са, или са на армията?
- На армията са. Обикновено те ни подпомагат най-вече при гасенето на горски пожари и тогава са изключително ефективни. Както споменахте, и при други бедствия или инциденти също се използват. Конкретно за издирване и спасяване в планини обаче водеща е Планинската спасителна служба.
- При кризисни ситуации каква друга техника ползвате, която не е ваша?
- Обикновено разчитаме на нашата. След 2006 г. започна много сериозен процес на модернизация на техниката, с която разполагаме. На практика от около 700 пожарни автомобила на дежурство са подменени повече от 450. Те са произведени след 2006 година.
Сега започваме по проекта за горските пожари да изготвяме съответната документация, която е свързана с придобиване на повече от 300 пожарни автомобила. Те са различен клас в зависимост от нуждите, които имаме. След като завърши, техниката ще бъде изцяло модернизирана.
CV
Роден през 1980 г. в София
През 2002 г. завършва бакалавър в Академията на МВР, факултет “Пожарна и аварийна безопасност”. Три години по-късно взема и магистър в същия факултет
Постъпва в пожарната през 2002 година като инспектор I степен в Перник
Последователно преминал през всички длъжности в пожарната, бил е директор на дирекциите “Критична инфраструктура, превенция и контрол” при ГДПБЗН и “Държавен контрол и превантивна дейност”, както и зам.-директор на ГДПБЗН
От 28 ноември 2022 г. е директор на ГДПБЗН
Многократно награждаван за работата си