Поколения израснаха, гледайки карикатурните опити на държавата да се справи с тази задача
През 2021 г. няма завършени предадени лотове от магистрали. Нещо повече – няма построени и главни пътища.
През 2022-а с 2 г. закъснение бе открит 16 км лот от магистрала “Хемус” от Белокопитово до Буховци. Само дето въпросният участък
не отговаря на международно признатите изисквания за магистрала, защото е по-тесен
И поради това ограничението на скоростта не е 140 км/ч като за магистрала, а 120 км/ч. Така е задала и одобрила държавата пътя - така е построен. Накрая, както е тръгнало, сигурно ще караме коли, където пътниците трябва да стоят един зад друг.
Въобще няма да си правя труда да сравнявам километрите магистрали на човек от населението в България с развитите държави. За 5 г. период Македония е построила 3,5 пъти повече магистрали от нас, без да е член на ЕС. Съседна Сърбия, също без да е член на ЕС, е построила 2,5 пъти повече магистрали на човек от населението от нас. Само си представете колко километра магистрали щяхме ние да сме построили, ако не използвахме и европейските фондове.
Да си зададем въпроса защо държавите от Шенген приеха единодушно Хърватска при тях, а България бе отхвърлена. Когато една държава (Хърватска) има близо 3 пъти повече магистрали на човек от друга държава от ЕС (България), несъмнено първата държава е възприемана за цивилизована и достойна да бъде член на общност, където реално се осъществява принципът на ЕС за свободно движение на хора и стоки. Всъщност
може ли човек да се движи свободно по осеяни с дупки пътища и често без маркировка?
Дълга е епопеята по изграждането на магистрала “Струма”. Но последните лотове съвсем зациклиха. Кресненското дефиле се оказа непреодолима бариера пред държавата ни. Що за управленска импотентност има, та не може да се построи една истинска магистрала без опасните рекордно дълги тунели извън Кресненското дефиле? Изпуснати бяха сроковете за европейско финансиране и сега тепърва ще се борим за ново.
Най-голямото унижение за страната ни беше, когато Сърбия много преди нас завърши техния участък от магистралата от Ниш до границата ни. А ние даже не знаем кога ще бъде завършено изграждането на нашата част от магистралата до сръбската граница. Май символично тази магистрала бе наречена “Европа”, която все не можем да стигнем. Най-смешното е, че
българска фирма изграждаше трасето на сръбската магистрала
Което показва, че не българският бизнес, а българската държава не може да се справи.
Покрай чиновническото безхаберие си заминаха предвидените от ЕС пари за магистрала от София до Скопие и Адриатическото крайбрежие. Сега се прави втори опит и като гледам как вървят нещата, нищо чудно парите отново да си заминат.
След близо половин век от започването на строежа на “Хемус” през далечната 1974 г. все още се търсят трасетата на 7-и и 8-и лот и ще се търси начин за узаконяването на строежа на 4-и и 5-и лот. Все още не е изградена и половината магистрала.
Връх на чиновническо постижение!
Представете си каква гордост ще е след още половин век на вековния юбилей от започването на строежа – рекордът в “Гинес” не ни мърда.
Отдавна е изчислено, че за транспортна свързаност, т.е за нормална транспортна комуникация, между териториите на България са необходими още поне 1,250 км магистрали или скоростни пътища.
Според министъра на регионалното развитие са нужни 20 млрд. лв. за изграждането им. Вече все по-малко държави се ориентират към магистрали, а не към скоростни пътища, защото авариралите автомобили представляват сериозна опасност за движението. Според специалистите оценката от 20 млрд. е занижена.
Защо няма пари за изграждане на пътища?
Толсистемата ни години наред имаше сривове и планираните приходи така и не могат да се постигнат. От общите приходи за 2021 г. 429 981 454 лв. са от пътни такси – е-винетка и ТОЛ. Малко над 84,4 млн. лв. са за издръжка на толсистемата. Според председателя на Камарата на автомобилните превозвачи в България системата е прекалено скъпа – за изграждането бяха похарчени 180 млн. лв. Непрекъснато има проблеми с функционирането на толсистемата. Съществуващият монопол при националните доставчици на толсистемата е очевидно нездравословен. Всички нови кандидати се режат уж поради софтуерна несъвместимост. През 2022 г. държавата предвиди да се дадат над 2 млрд. лв. за изграждане, ремонт и поддръжка на пътищата. Близо 1,1 млрд. лв. бяха предвидени за капиталови разходи на АПИ за 2022 г. За основен ремонт и ново строителство (извън старите заварени плащания)
МРРБ имаше отпуснати 1,185 млрд. лв., като парите за текуща поддръжка на пътищата не попадат в тази сметка. Към началото на септември от тази сума са разплатени 80,36 млн. лв., или 6,78%! Дори да забравим за тази катастрофа, при реализацията на разходите ще е необходим над 1 век, за да се изградят необходимите на страната магистрали. Достатъчно време от страната да се изнесат всички, които не са пенсионерим и най-после официално да станем пенсионерска република. Отделен е въпросът къде изчезнаха парите, отделени за строителството на “Хемус”, които не бяха изплатени авансово.
На фона на фрапиращата липса на средства за изграждане на нови магистрали пълно недоумение буди защо цените на винетките бяха намалени от 97 на 87 лв. Никой шофьор няма да забогатее с 10 лв. годишно. А инфлацията е над 16%. Една част от леките автомобили се движат по работа и за удоволствие десетки пъти повече от друга част. Някои шофьори карат само в уикендите през топлите месеци.
Няма никаква справедливост едните и другите да плащат еднакво
Крайно време е да се въведе толсистемата и за леките автомобили.
Възниква въпросът защо при тази фрапираща липса на средства не се дават концесии за изграждане на магистрали с частично финансиране на държавата, когато това се налага.
Стои въпросът защо с години се бави изборът на трасета и даването на разрешения за строеж. Сроковете за отчуждаване бяха съкратени преди години с промяна в закона. Обществените поръчки се разглеждат по ускорена процедура. Не е в закона проблемът.
До какво води недоимъкът на магистрали:
- Повече загинали и ранени по пътищата. В цял свят безопасността на даден път се измерва съобразно броя на преминалите пътници за единица време по този път. По данни на американското министерство на транспорта от 21 ноември 2021 г. при магистралите има по-малко жертви, отколкото по обикновените пътища.
- Бавно и съответно по-скъпо транспортиране на товари.
- Бавно придвижване на гражданите в страната.
- Възприемане на България като изпаднала държава.
