Преди 22 години НДСВ разби двуполюсния модел и даде пространство за нови и нови спасители. След ПП такива скоро няма да има - успяха за месеци да стабилизират политическия модел в България
- Нов, трети опит за кабинет, а мандатът пак при БСП. Скандалът около Nexo или скрити “творчески планове” на президента го изпратиха там, г-н Горанов?
- Много е удобно на тези, които дължат обяснение за финансирането на кампаниите си, да подозират Румен Радев в това. Темата с финансирането на кампанията на ДБ и ПП от служители на Nexo и от служители на други компании тепърва трябва да се изследва задълбочено.
По-голямата тема е защо Сметната палата допуска да се заобикаля Законът за политическите партии и се допуска скрито финансиране от юридически лица чрез подставени физически. Ако се вгледате в списъка на дарителите, ще забележите, че много служители на компании са дарявали големи суми, които вероятно са получили като еднократни бонуси от своите работодатели. Това е проспано от Сметната палата и за това трябва да се задават въпроси.
Що се отнася до връчването на мандата на БСП, аз бих задал въпрос дали в решението на Радев се съдържа калкулация за възможността на БСП да реализира подобен мандат. Със сигурност по-лесно щеше да се състави, макар и чисто хипотетично, правителство с мандат на ДБ.
- Защо според вас президентът не го даде на ДПС, те го поискаха открито за първи път от 10 г.?
- ДПС има всички аргументи да претендира за власт, защото със системното си поведениe са устойчив фактор в политическия ни живот. Не мисля обаче, че президентът някога ще даде мандат на ДПС. Най-голямото отмъщение на провалените лидери на десницата за идването на НДСВ на власт беше да заменят в главите на избирателите неприязънта към комунистите с омраза към ДПС.
- Повечето прогнози са, че този мандат е обречен, а изходът от политическата каша ще дойде едва след местните избори догодина през есента. Основателни ли са?
- Не искам да съм лош пророк, но редовно правителство в рамките на 2023 г. може да се състави само с едновременната подкрепа на ГЕРБ и ДБ. Ако до подобно решение не се стигне, не виждам властова формула.
- Има ли изгледи войната между двете най-големи партии - ГЕРБ и ПП, да затихне?
- Политическото противопоставяне между ГЕРБ и ПП, докато се води в рамките на закона и с политически аргументи, е част от демокрацията. Лошото е, ако от безсилие тръгваш да газиш законите и да арестуваш лидера на опозицията и без никакви доказателства. Може да звучи високомерно, но за мен такъв политически инфантилизъм, какъвто проявиха и проявяват ПП, трябва да се изучава в учебниците.
Политическата оценка за тях ще бъде, че са успели за няколко месеца да стабилизират политическия модел в България, нещо което можеше да отнеме години. Преди 22 г. идването на НДСВ разби двуполюсния модел и даде пространство за нови и нови спасители. След ПП повече спасители скоро няма да има.
- В този контекст вие мислите ли за връщане в политиката?
- Не знам защо сте останала с впечатлението, че съм я напускал. (Усмихва се.)
- Очертава се държавата да работи с миналогодишния бюджет поне до юли, а може би и до края на 2023 г. Това лошо ли е?
- Продължавам да смятам, че предложената стратегия на служебното правителство беше по-правилна, въпреки че се изпуснаха и възможности да се покаже по-реалистична картина на финансовия авантюризъм и профанизацията, на която бяха подложени публичните ни финанси от пролетта на 2021 г.
Ако сегашното служебно правителство беше внесло проектобюджет за 2023 г. с всички присъщи елементи, щяха да се видят огромните пробойни, зейнали в държавната сметка заради предишни решения. Тема, която няма да ни подмине. Има обаче и добра новина - по време на дебатите се прояви, макар и за малко, една коалиция на разума. Партиите, които не се управляват от анархично настроени аферисти, обединиха усилията си да запазят, макар и временно, фискалната рамка в относително разумна орбита и отхвърлиха всички безумни предложения.
- Отиваме обаче и към пренаписване на плана за възстановяване при неприети закони, нужни, за да получим финансирането. Оправдан ли е рискът да го правим?
- Проблемите с плана за възстановяване и устойчивост започнаха още по времето на служебното правителство през пролетта на 2021 г., когато заради Асен Василев започнаха да вкарват доста спорни предложения, които сега се налага да се актуализират.
В плана бяха вкарани доста спорни и ненужни промени, които някои кръстиха реформи, и сега всички сме в капан.
- Има ли риск да си “издъним” бюджета?
- Отговорът на този въпрос е лесен – риск няма, бюджетът вече е “издънен”. Огромните ангажименти за разходи, които се поеха с увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор, тепърва ще се материализират през дефицити и дългове, и то от порядъка на десетки милиарди в следващите няколко години.
- Всичко това означава ли, че уверено вървим към рецесия?
- Аз по природа съм настроен да съм оптимист. Спомнете си 2020 г., когато още през април прогнозата на Министерството на финансите се различаваше в пъти от песимизма на повечето анализатори, залял държавата.
Топлото време в началото на зимата в Европа намали натиска върху цените на енергоносителите и настрои потребителите и бизнеса малко по-оптимистично. Прогнозите на правителството за 2023 г. не предвиждат спад на българската икономика и аз споделям тези очаквания.
Това, което ще е изпитание, е пренастройването на всички към новата лихвена реалност. В същото време нормализацията на лихвите има добри страни и би могло да даде възможност за оптимизация на бизнес моделите на банките и преориентиране на приходната им база.
- А вървим ли в обратна на еврото посока? Ако от БНБ са прави, следващият “прозорец” за еврозоната ще е след 5 - 10 години. Ще издържи ли бордът?
- Да почнем с последния въпрос. Бордът ще издържи и подобен въпрос не съществува. За всичките години не сме имали по-здрава котва. Тая обаче, освен че предпазва от рисковете на бурното море, ако не бъде вдигната, ограничава движението в избраната посока. Тук е и преходът към еврото. Имаме шанс да спазим графика да заменим лева с евро от 1 януари 2024 г.
Предимствата са много, а най-големите рискове са да лишим от догматична основа поне две партии и куп икономисти без въображение. Дебатът за еврото обаче даде и все още дава възможност да подредим елита на държавата или тези, които се смятат за такъв, от двете страни на ясен, ценностен, смислов и дори геополитически разлом, така че всеки да заеме мястото си и да поеме отговорността си.
- Каква е оценката ви за сделката с преместването на бизнеса на “Лукойл” у нас и за споразумението с “Боташ”?
- Споразумението с “Боташ ” е по-скоро добра новина, защото дава повече възможности за доставка на природен газ от различни източници. За “Лукойл” смятам, че трябва стриктно да се придържаме към общоевропейските решения, но не бива да забравяме, че рафинерията в Бургас не може безболезнено да бъде заменена като доставчик на горива. Със сигурност се дължат много отговори защо при тази цена на петрола тип “Уралс” цените на горивата са тези. Тук смятам, че натискът от страна на политиците е здравословен за поведението на конкретния икономически оператор.
За корупция не мога да се обзалагам, но честите срещи на ръководството на “Лукойл” с предходното редовно правителство, а така също и яростната защита на интересите на рафинерията пред Европа ме оставят с усещането за непропорционална ангажираност от страна на правителството на Кирил Петков и по-специално на Асен Василев.
- Икономиката засега се държи по-стабилно от очакванията, но изпълнението на приходите започва да буксува. Защо?
- Икономиката е предимно частна и устойчивостта зависи по-скоро от гъвкавостта на частната инициатива. Проблемът е, че при липсата на солиден център на властта много лесно избуява популизмът, от една страна, а от друга, липсата на стабилност и предвидимост свива оборотите на държавната машина. Администрацията започва да имитира дейност и това затруднява целия икономически живот.
Показателно в това отношение е изпълнението на бюджета за 2022 г. Неизпълнение на приходите от ДДС със стотици милиони, невиждано от години, и то при огромна инфлация, и в същото време неизпълнение с близо 5 на сто на разходната част на бюджета. За съжаление, спестяването в разходите е по-скоро симптом на неработещата държавна машина и липсата на капацитет за управление на инвестициите, а не спестовност.
- Каква трябва да е политиката на държавата тогава?
- Универсална формула няма, но държавата трябва да се погрижи за най-уязвимите, които не могат да се справят сами. Пазарът на труда е по-скоро на огромен дефицит и е готов на компромиси относно качеството на работната сила. В същото време ограничената мобилност и регионалните диспропорции обострят проблемите с доходите в някои части на страната. Това, което може да помогне, е запазването на усилията за инвестиции в образование и изграждането на инфраструктура.
Блокирането на публичните инвестиции през последните две години не може да се оправдава със съмнения за нередности и нарушения. Където има нарушения, трябва да бъдат установени и да се носят последствията от това, но не и да се спре всичко.
CV
- Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 г. като експерт
- От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър
- От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър
- За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г.
- На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз
