- Кадрите, които произвеждат университетите, до голяма степен трябва да бъдат съобразени с нуждите на икономиката, казва ректорът на Медицинския университет в София
- Очакванията са публикационната дейност да се повиши с 20% и да имаме поне 8 патента
- Горди сме, че нашият университет получи отлична оценка за изследователската си дейност
- Ако държавата каже да обучаваме повече български студенти, бъдете сигурни, че няма да подценим националния интерес
- Акад. Трайков, поехте Медицинския университет в София преди 2 г. в много тежко време заради пандемията. Какво успяхте да направите?
- Най-голямата ми радост и удовлетворение дойдоха от реализирането на идеята за т.нар. научноизследователски университет. От 36 държавни университета 10 са определени като изследователски. За тях бяха отделени 250 млн. лв. от европейските фондове. Според европейски критерии за оценка на степента на научните постижения бяхме класирани на първо място - нашият и Софийският университет. Добрата новина за класирането дойде в края на 2021 г.
От нас обаче след това се изискваше да предложим научни проекти, които да се изработят от различни екипи в университета. Това се случи посред лято. До 1 септември трябваше да се напишат 20 проекта в различни сфери на медицината - от фундаментална до клиничноприложна. Много помогна това, че с встъпването ми като ректор преди 2 години и половина една от първите ми задачи беше да разработим стратегия за научно развитие на университета през следващите 4 години. В тези съкратени срокове бяхме вече ориентирани кои са ни силните страни, къде може да работим, къде имаме шансове. Трябваше да определим 20 екипа, които да пишат научни проекти на европейско и световно ниво, тъй като оценката за всеки проект беше от външни оценители, назначени от Европейската комисия. За всеки проект получихме изключително високи оценки, с което съм много горд.
Проектите трябваше да имат обща шапка: Медицински университет - София, и ние успяхме да го направим. Очакванията са за тези години публикационната дейност да се повиши с 20%, да имаме поне 8 патента или патентни заявки. Това не е лесно за изпълнение, но аз съм оптимист и смятам, че университетът има всичко необходимо, за да се справи с тази задача. Подписахме споразумение с Министерството на образованието и науката, Фонда за научни изследвания и Министерството на финансите. В аванс сме определили кои екипи какви апаратури ще закупуват, за да може апаратурата да бъде вкарана в употреба максимално бързо и да произвежда наука.
- Смятате ли, че пандемията повлия на качеството на обучението?
- Няма как да не се отрази върху качеството. Направихме обаче всичко възможно това отражение да бъде минимизирано. Някой веднага ще каже: Ама как ще се слушат сърдечни тонове онлайн. Голяма част от обучението по медицина далече надхвърли тази традиционна пропедевтична част. Още навремето имаше т.нар. руска енциклопедия по медицина, в която на малки пластмасови гъвкави плочи бяха записани основните типове шумове на сърцето. В много насоки класическите методи на клинично изследване бяха заменени с инструментални методи: ехографи, магнитни резонанси, скенери. Не е необходимо да си на място, за да видиш изображението от скенера или от ехографията. Не омаловажавам практическото обучение в никакъв случай. До голяма степен обаче се опитахме да го компенсираме. Не казвам, че сме успели напълно. С голяма радост посрещнахме отпадането на рестрикциите и връщането към нормалната дейност. Другият вариант беше да спрем обучението и да обявим нулева година. Това за нас беше по-неприемливият вариант. Много от нашите преподаватели удвоиха степента на обяснение, за да са сигурни, че са били разбрани правилно и са предали максимално информацията, за да може студентите да се справят. Това беше световен проблем. Мисля, че почти никъде по света нямаше университет, който да затвори медицинските си факултети по време на COVID.
- Отново сте първи в медицинското образование според поредното издание на рейтинговата система, как го постигате?
- Това е една позитивна инерция. Празнуваме 105 години от създаването на университета. Става дума за едновековна позитивна традиция с правилно положени основи, която се развива непрекъснато. Не говоря само за медицинско умение. Имам предвид и като непреходни ценности на хората, занимаващи се с грижа за болния и страдащия. Не тръгваме отначало, а от нещо, което вече е изградено. Стъпваме на учебни програми, които са показали своята възможност за европейско признание. Нашите възпитаници са много добре приети в Европа. Това е правилният подход - трябва да обучаваме лекари на европейско и световно ниво. Научноизследователският университет ще даде допълнителен принос, тъй като медицина без наука много бързо се профанизира и фелдшеризира. Превръща се в “боли ме главата, ето ти едно хапче”. Няма как човек, който преподава в университетско медицинско звено, да не се занимава и с наука. Не може да се занимава само с преподаване и лечение. Тогава са гаранциите за едно добро ниво на обучение. Важна е също така високата летва на общуване. Нашите преподаватели свикнаха да общуват с най-добрите в Европа. Това много помага в професионално отношение. Ние обучавахме изключително качествени лекари и преди 1989 г. До известна степен може би нашата медицина беше повлияна от руската, но хората, които положиха основата на медицината и медицинското обучение в България, са завършили в Германия, Австрия, Франция. Бащите на Медицинския факултет през 1918 г. са завършили в Европа.
- Къде е вашият университет в световните класации?
- Движим се в позитивна посока. Рейтинговите системи са изключително важни, като подпомагат информирания избор на кандидат-студентите за това в кое висше училище да се включат за обучение, но те са част и от оценката за качество. Различните системи слагат акцент на различни видове дейности, но играят и ролята на инструмент за провеждането на политика на преструктуриране на приема и на финансирането на висшето образование и позволяват задълбочен анализ на неговите предимства и дефицити.
Горди сме, че нашият университет получи отлична оценка за изследователската си дейност и за броя на жени - автори на научни публикации, според новото издание на университетската класация на Европейската комисия – U-Multirank. Университетът отново е сред трите най-добри в България от 12-те включени наши образователни институции. Класирането обхваща 5 направления с над 30 индикатора, където МУ - София, получава 7 отлични оценки и продължава да е сред водещите университети в региона. Най-силната ни страна е изследователската дейност, като високи оценки са дадени и за индикаторите “Преподаване и обучение” – за процента на завършили в срок бакалаври и магистри, в “Трансфер на знание” – за патенти и съвместни публикации с индустриални партньори, високо е оценена и нашата студентска мобилност в “Международна ориентираност”.
Отново сме на първо място в България, този път сред 7 други университета, в класацията на престижната неправителствена организация URAP. Тя включва над 3000 висши училища, а МУ – София, заема 1454-о място. Получихме признание и за нашата зелена политика в световната класация UI GreenMetric World University Rankings 2022. МУ - София, е на 911-о място в световната листа на висшите училища с най-устойчиво развитие и е единственият университет от България в издание 2022.
- Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направлениeто “Медицина” (59% от действащите студенти). От кои държави най-много търсят нашето медицинско образование и защо предпочитат България и конкретно Медицинския университет в София?
- Не сме си запълнили капацитета. Ако например държавната поръчка е за 200 места, а имаш капацитет за повече, правиш всичко възможно, за да влязат повече пари в университета. Ако успееш така да организираш дейността си, че да привлечеш студенти от качествени страни, студенти, които ще споделят качеството на българското обучение по медицина, е отлично. С най-големи квоти са гръцките студенти, следват немските, италианските и английските. Има и турски студенти. По-малко студенти имаме от близо 50 държави. Ако държавата каже да обучаваме повече български студенти, бъдете сигурни, че няма да подценим националния интерес.
Още с встъпването ми в длъжност беше оповестена Националната карта на висшето образование в България. Тогава министър акад. Денков каза, че България ползва демографски бонус до 2028 г. Обяснението е, че 2009-а е годината, следваща тази на влизането ни в ЕС и започването на световната финансова криза. Раждаемостта в България, която дава броя на завършващите абитуриенти, рязко пада спрямо предходните години.
Поставя се въпросът как ще компенсираме това, което ще се случи. Ще се намали броят на българчетата кандидат-студенти и какво? Ще затворим ли университетите? Ще уволняваме преподавателите ли? Как ще постъпим, за да оцелеят университетите? Чуждестранните студенти, които приемаме, до голяма степен дават възможност да съществуваме адекватно - да купуваме най-добрите реактиви за обучение, най-добрите апарати и т.н. Нашият университет всяка година дава по 13-14 млн. лв. за закупуване на апаратура в нашите университетски болници от собствени средства. Нещо, което също е част от отговора на въпроса как се постига такова качество. Завършихме общежитието в квартал “Лозенец”, което струва 8 млн. лв., със собствени средства на университета. Изцяло обновено е. Същото правим в момента и в други общежития. Не може да си позволим децата да живеят в неприемливи условия.
- Докъде стигна създаването на дом за Медицинския университет в София?
- С всеки изминал ден се приближаваме към финалната права за обявяването на обществената поръчка за строеж. Имаме проект. Трябва да бъде съгласуван с една камара институции. За мое голямо съжаление, се случва много бавно. Администрацията, особено в такъв несигурен момент, в какъвто се намираме, не работи на пълен капацитет. Това се отразява в забавянето на построяването на нашата къща. Ректоратът ще бъде в двора на Александровска болница. Строежът и оборудването ще са със собствени средства. Няма да поискаме стотинка от държавата. В момента сме в окаяни условия и така е от години. Ректоратът е на 2 етажа и половина в Центъра по хигиена, деканатът е на партерния етаж на “Майчин дом”. Да не говорим, че факултетът за обществено здраве е на етаж и половина в таванските помещения на ИСУЛ. Факултетите по фармация и по дентална медицина имат собствени къщи, които са в прилично състояние, но и те трябва да бъдат непрекъснато обновявани. Ремонтирахме една от най-старите и най-красивите аудитории - ще режем лентата през следващия месец в ИСУЛ. Една от любимите ми теми е и проектът за електронизация на всички процеси в университета. Надявам се всеки момент да намерим изпълнител и да заработи. Т.нар. виртуален университет ще е една съвременна среда за общуване между студенти и администрация, студенти и преподаватели, преподаватели с останалите колеги. Това са част от нещата, които вървят в положителна посока.
- Откакто оглавихте Съвета на ректорите, гилдията като че ли се успокои, в момента никой не говори за обединение на университетите на всяка цена. Каква в момента е задачата №1?
- Когато говорихме за обединение, едно от предложенията например дискутираше обединението на три различни филиала на различни университети във Враца. Ние имаме колеж за медицински сестри, Великотърновският университет там обучава по педагогика, Русенският университет също има сестрински профил. Идеята беше да се обединят, защото в Северозападния регион има недостиг на висши училища според картата на висшето образование. Това беше типичен пример за механично обединение на три звена.
Трябва да се обърне особено внимание на връзката с бизнеса. Кадрите, които произвеждат университетите, до голяма степен трябва да бъдат съобразени с нуждите на икономиката. Ако говорим например за Северозападния район, трябва да се прецени какви са тенденциите там за икономическо развитие. Когато се обмисли от какво има нужда регионът, тогава може да се прецени кой би могъл да организира обучение в тази посока. Тогава това ще е желано и гарантирано. Хората от региона ще предпочетат да учат там, вместо да пътуват далече и да плащат квартири. Така тези хора ще работят и ще развиват бизнеса в региона, който държавата е решила да подпомогне. Струва ми се, че това е правилният подход. Всяко ново звено трябва да има обществена полза, а връзката с бизнеса е задължителна. Работна група от Съвета на ректорите работи по създаването на бизнес инкубатори, както ги нарекохме. Трябва да има места, където преподаването и специалностите са съобразени с нуждите на бизнеса.
- На рождения си ден си пожелахте повече време за храна за душата, не толкова за ума, ще успеете ли да го постигнете при толкова много ангажименти?
- Винаги остава време за храна за душата. Винаги остава време да се порадваш на красивото, да се насладиш на хубава опера. Ето, акад. Пламен Карталов съживи операта. Направи я на европейско и световно ниво. Винаги има време за хубави постановки и хубави филми. Минахме през тежкия период, в който театрите бяха празни. Това като че ли премина. Не ги спря и COVID епидемията.
CV
- Роден на 4 януари 1959 г.
- Завършва медицина в София през 1983 г., а през 1991 г. придобива специалност по неврология. Специализира във Франция от 1993 до 2000 г.
- През 2007 г. е избран за професор в Медицинския университет - София
- През 2014 г. става член-кореспондент на БАН, а през 2018 г. - академик
- В различни периоди е оглавявал Катедрата по неврология към Медицинския факултет на МУ - София, бил е зам.-декан на факултета и е заемал поста изпълнителен директор на УМБАЛ “Александровска”
- От август 2020 г. е ректор на Медицинския университет - София
- На 9 юни м.г. е избран за председател на Съвета на ректорите
