Първоначално Петкова се считаше за жертва на манипулация или измама, но след втората ДНК експертиза се съгласи, че шансовете за задържане на детето са нищожни
- Адв. Мангъров, коя майка представлявате? Кога се свърза с вас? Какво ви разказа за случая?
- Представлявам Севда Петкова Михайлова. Тя се свърза с мен чрез моя близка позната, с която сме приятели дълги години. Първоначално госпожа Михайлова беше много притеснена и подозираше опит за отнемане на детето ѝ. Помоли ме за помощ и се разбрахме да направим втора ДНК експертиза, която да потвърди или изключи съмненията ѝ. Разказа ми, че много обича детето, грижи се за него и го е приела като свое още от самото начало. Ако го отнемат, ще предприеме всички възможни законови действия, защото се счита за обект на злоупотреба като представител на ромското малцинство в България. Обясних ѝ, че ДНК експертизата е сигурен метод за неутрализиране на възможни злонамерени действия и ако се наложи, кантората ни ще я защити. След като новата ДНК експертиза потвърди първата, която беше изготвена от Института по криминалистика, решихме, че колкото и да е трудно, децата трябва да бъдат разменени, защото евентуално задържане би довело до по-големи страдания.
- Имахте ли контакт с адвоката на другата страна?
- Да, адвокатът на другата страна се свърза с мен и поддържахме постоянен контакт до окончателното предаване на децата.
- Как майките стигнаха до съгласие да си разменят доброволно бебетата, без да се стига до съд? Прескача ли се така законът?
- Съгласието за доброволно разменяне на децата не се случи веднага. Първоначално г-жа Петкова се считаше за жертва на манипулация или опит за измама, но след няколко разговора се съгласи, че при две идентични ДНК експертизи шансовете за задържане на детето са нищожни и правилно - както от морална, така и от юридическа гледна точка, е децата да бъдат върнати на истинските им родители. С доброволното връщане законът не се заобикаля или прескача, защото актовете за раждане на децата са издадени с истинските им имена и юридически не могат да бъдат атакувани и отменени. Документите са изрядни, но истинските родители са различни, затова естествен път за разрешаване на сложната ситуация бе доброволната размяна. Съдебното разглеждане на спора би довело до същия резултат, но след приключване на съдебния и изпълнителния процес, а дотогава приобщаването на майката към детето ще се е задълбочило, а това би довело до допълнителен и ненужен стрес.
- Как премина церемонията по размяната на бебетата?
- Беше много емоционално. Имаше сълзи от радост, но също и от мъка от сбогуването с децата, които са били обичани и отглеждани като родни до часа на раздялата.
- Съветвате ли семействата да заведат дело срещу “Шейново” и в какъв размер е искът?
- В момента сме в процес на преговори с болницата и се надяваме да се споразумеем. Ако това не се случи, ще заведем граждански иск срещу АГ “Шейново” от името на майката, бащата и кръга от близки роднини. Сумата няма да бъде прекомерна, но ще бъде съобразена както с претърпените от близките роднини страдания от раздялата, така и с обективните икономически реалности в България. Срещнах коментари в пресата, че претърпените емоционални страдания на двете майки не били особено големи, защото и двете деца са живи и здрави. Не съм съгласен с такова разбиране. Едно безвъзвратно отнемане на дете от майката, което е считано за свое, е изключително тежка загуба и дори да бъде заменено с друго, психическата травма никога няма да бъде излекувана напълно.
- Чували ли сте за друг такъв случай досега?
- Доколкото ми е известно, подобни случаи в България досега няма. Юридически погледнато, основното предизвикателство би било доказването и установяването на претърпените неимуществени вреди, но ние сме сигурни в успеха.
