Социалното недоволство едва ли ще се излее на улицата. Много по-вероятно е да има политически протести
1. Каква е вероятността този парламент да излъчи правителство?
Трябва да призная, че през цялото време на този парламент бях по-оптимистично настроен за възможността да се достигне до политически компромис и до мнозинство зад редовен кабинет. Вече е ясно, че шансовете са минимални. Разбира се, всички очакваме какво решение ще предприеме президентът. ГЕРБ продължават да ухажват ДБ, но първо ми се струва, че само на повърхността нещата в най-голямата партия изглеждат като консолидирана позиция, а на заден план има сериозна съпротива във втория и третия ешелон.
По-важното е, че в българската политика от години се въртим в цикъл, в който каквито и роли и позиции да заемат политическите сили, в даден момент неизбежно се възпроизвежда разделението на такива, които настояват за съдебна реформа, и други, които предпочитат да запазят сегашното статукво. Очевидно този антагонизъм не може да бъде преодолян с надпартийни и експертни формули или чрез споделяне на общи ценностни територии като евро-атлантическата ориентация на България.
2. Ако има предсрочни избори, различна ли ще е подредбата на партиите в парламента?
Даваме си сметка, че във всяка кампания политическият градус целенасочено се покачва, след което би трябвало да има период на плавно преминаване в режим на съвместна работа на партиите в парламента, когато се работи по същество и когато острата политическа реторика трябва да отстъпи. От две години, а може би вече от три, ние сме в ситуация на перманентна кампания. Предсрочни избори през пролетта ще влошат един от основните показатели за тяхната обща легитимност - избирателната активност. Ще гласуват основно партийните ядра, а с връщането на хартиената бюлетина ще се увеличи тежестта на контролирания и купен вот. Затова картината би била сходна, но и с някои рискове за по-младите политически сили.
3. Какво ще се случи на местните избори. Кой ще е победител?
Номинален победител вероятно отново ще бъде ГЕРБ. Локалните номенклатурни и бизнес мрежи са добре сработени и в по-малките населени места пробиви в това статукво ще бъдат по-скоро изключения. На другия полюс ще бъде София и може би Пловдив и Варна. Там е вероятно да станем свидетели на символни победи на кандидати, издигнати от политически опоненти на ГЕРБ, формиращи предизборни коалиции със свои регионални специфики.
4. Ще влезем ли в Шенген?
Целият този процес е много комплексен и е трудно да се прогнозира. Това, което можем да направим сами, е да постигнем реални резултати в антикорупционното законодателство и поне начални, енергични и прозрачни реформи в сферата на сигурността. Новината за 40 наказани полицаи, съдействали на печално известен криминално проявен, е пореден знак за дълбоки системни проблеми.
5. Ще започнем ли да излизаме от кризите?
За някои мисля, че да. След мащабната, скъпа, но и учудващо скоростна преориентация на енергийната политика на целия ЕС цените на ключови суровини се връщат към по-нормални нива. Чуваме прогнози за икономически трудна 2023-а, но и за плавно успокояваща се инфлация. Що се отнася до политическата криза у нас, смятам, че не бихме имали устойчив модел на управление в следващите две, дори три години. Местните избори ще променят политическия пейзаж и ще задвижат по-дълбоки социални процеси, разбира се, ако претендентите за постигането на социална и политическа промяна успеят да изградят успешен модел в големите градове, който да стане привлекателен в национален мащаб.
6. Да очакваме ли протести и социални вълнения?
Измерваме висока степен на неудовлетвореност от ситуацията в страната, но понастоящем това се дължи основно на политическия блокаж, в който се намираме. В чисто икономически план домакинствата са финансово стресирани, но повечето от тях помнят и далеч по-тежки времена. В този смисъл не очаквам социалното недоволство да се излее на улицата. Много по-вероятно е да има политически протести скоро след формирането на едно или друго управление. Нека си припомним, че по времето на кабинета “Борисов 3” и особено през лятото на 2020 г. протестираше градската средна класа с искания за антикорупционни реформи и смяна на модела. За шестте месеца на правителството на четворната коалиция протестираха браншовици и синдикални организации, главно с финансови искания, както и някои прокремълски площадни прояви. Очаквам тези сценарии да се възпроизведат в някаква степен, защото това са обществените сегменти, които могат да бъдат мобилизиране от единия и другия лагер - на защитаващите модела на статуквото и тези, чиято цел е неговият демонтаж.
7. Каква може да е изненадата на годината?
Да успеем да си свършим цялата работа по подготовката ни за влизане в еврозоната и след година да се поздравим с този успех.
8. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?
Нека бъдат две. Да преобърнем задълбочаващия се процес на атомизиране на обществото ни и да формулираме общо национални цели за 2050-а.
