15 600 българи са готови да пият и да карат, но не всички знаят, че за това и без катастрофа се влиза в затвора, казва в интервю за "24 часа" Малина Крумова, председател на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата"
- Г-жо Крумова, каква е целта пред Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата” три години след създаването ѝ?
- За кратко свършихме много работа. Поставихме основата. Крайната цел е 0 загинали на пътя. Знам, че днес звучи като нереална мечта, но не може да се примиряваме с нищо различно от това.
На всяка от държавите, които днес сочим като пример за безопасност на движението по пътищата, е отнело години, за да постигне устойчиви резултати. Очевидно ние също вървим в правилната посока, след като получихме поздравления от Еврокомисията.
В агенцията работи малък екип от 35 души, в това число счетоводство, юрист, човешки ресурси. В него привлякохме пътни полицаи с дългогодишен опит, пътни инженери, хора от системата на здравеопазването и на пожарната безопасност, експерти в управлението на проекти с европейско финансиране, юристи със специфичен опит.
През 2019 г. изготвихме първия цялостен анализ на състоянието на безопасността на движението в България, какъвто до този момент нямаше. На тази база разработихме Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата (БДП) с хоризонт 2021-2030 г.
Аз отказвам агенцията да е координационен орган, който само да дава препоръки. Затова и екипът ни участва по всички начини с реални действия, които да повишават безопасността на пътя.
Сами разработваме нормативни документи, предлагаме решения на критични пътни участъци.
Един от примерите е районът на Кресненското дефиле, където изпреварването бе ограничено с физически препятствия по наша инициатива.
Реагираме и на сигнали на граждани – инициираме проверки и сезираме институции с препоръки и предложения за решаване на проблемите.
Обучихме областните управи и общините, защото те са натоварени с важни отговорности, а през годините не са подпомагани.
Стремим се и по всякакъв начин да стигаме до обществото с послания и повече информация за повишаване на превенцията и съвети за безопасност на пътя. Правим и текущи анализи на нивата на пътния травматизъм, на инфраструктурата, трафика и още много.
- Проверявахте пътни участъци в цялата страна и писахте на АПИ за нередности. Съобразиха ли се? Кои са най-фрапиращите случаи?
- По разпореждане на прокуратурата в края на миналата година извършихме проверка на автомагистралите и републиканските пътища първи клас.
3 600 км, в т.ч. пътни възли, крайпътни обекти и съоръжения бяха заснети със специализирани камери, анализирани и детайлно прегледани за всички аспекти на пътната безопасност. Подобен анализ не беше правен.
Всички констатации са изпратени на прокуратурата и на АПИ. Те са изключително детайлни, като за всеки един от тези 3 600 км има конкретни препоръки. Резултатите не са добри. За да има качествена промяна, тези констатации трябва да са основата при всички планирани действия по инфраструктурата. В допълнение, имаме 115 експертни проверки и инспекции на място, след които също сме изпратили препоръки към стопаните на пътя.
Вече виждаме и позитивни примери, където макар и не в цялост нашите препоръки са приложени и това дава резултат, като в Кресненското дефиле например. Самото физическо разделяне на движението прекрати тежките пътни инциденти и статистиката го показва - няма нито едно произшествие със загинал човек! Това е пример за добро партньорство и как да променяме подхода по управление на пътната безопасност.
С АПИ набелязахме спешни мерки за 2023 г. Ще се направи функционален анализ и последваща реорганизация на дейността, паспортизация на пътните принадлежности, сигнализацията, крайпътното пространство, зоните за безопасност, ограничителните системи за пътища, банкетите и отводнителните съоръжения.
В участъци с много инциденти работим по физическо разделяне на посоките на движение, където е възможно, а на входовете на населените места се стремим да прилагаме мерки за да успокоим движението.
- Какви и откъде идват сигнали за лоша организация на движението по пътищата?
- Всеки ден се получават сигнали, които обработваме. Голяма част от тях се докладват и проследяват на заседанията на областните комисии. Знаците са в незадоволително състояние в цялата пътна мрежа. Много от тях са грешно поставени, не се виждат добре, овехтели са или въобще ги няма. Подобренията се извършват бавно и при силно ограничен човешки и финансов ресурс. Въпреки финансовия недостиг наличните бюджети следва да се използват оптимално, така че да се влагат след анализ на потребностите в приоритетно определени участъци и мерки, които в максимална степен ще подобрят безопасността. Това е принципът на инвестиции в пътна безопасност, отчитащ подхода за безопасна система, който агенцията припознава като правилен и необходим за дейността на администрациите.
Ще направим онлайн платформа, през която гражданите директно да подават сигнали до институциите и да проследяват реакцията по всяка тема.
- Всеки ден броим пияни и дрогирани шофьори. Как агенцията вижда решаването на този проблем?
- При изследване с анкета на 2887 пътувания се установи, че близо 1% от водачите признават, че са шофирали с концентрация на алкохол в кръвта, по-висока от максимално допустимата по закон от 0.5 промила. Съпоставено с броя на активните водачи, които са около 2.5 млн., анкетата показва, че приблизително 15 600 водачи са готови да седнат зад волана и да управляват, след като са употребили алкохол.
С комуникация и разясняване на рисковете и последствията от това поведение може да се постигне промяна. Има обаче и хора, на които може да се въздейства само с наказания. Употребата на алкохол и наркотици е и проблем на зависимост и изкореняването му изисква по-активна здравна политика и въздействие върху провинилите се не само когато са на пътя.
Разработихме онлайн модул, с който да популяризираме какви са наказанията за водачите. Голяма част от младите не знаят, че за шофиране след употреба на алкохол и наркотици могат да попаднат в затвора, дори и да не са причинили катастрофа.
- Как влияе на пътната безопасност ниският процент на събиране на глобите за нарушенията на пътя?
- Връзката е пряка. Смисълът на глобата е превенция, а не повече приходи в бюджета. Това, че дадено нарушение се наказва, цели да научи водачите да не го допускат отново. Затова е толкова важно да имаме ефективно събиране на тези санкции и това е тема, по която работим няколко години.
- Преди време споделихте, че чрез нов оперативен план ще се опита държавата да повиши събираемостта на глобите. Как може да стане това?
- Най-голям е проблемът с глобите за скорост, защото водачите не се спират на място и не знаят за заснетото нарушение. Сроковете започват да действат, когато нарушителят е уведомен за това. Има и граждани, които некоректно подават официален адрес по местоживеене. Административният процес изисква лично собственикът на превозното средство да получи, срещу подпис, издадения електронен фиш, което усложнява процедурите. До момента освен чрез пощенска услуга на пътя полицейски служители с таблети могат да връчат такива документи.
При посещения на МВР за друга услуга можем да бъдем уведомени за установени нарушения. В подготвените изменения и допълнения на Закона за движението по пътищата, които са в процес на обществено обсъждане, се предвижда държавни органи, когато предоставят административни услуги, също да връчват електронни фишове и наказателни постановления, които не са предявени. Друга мярка е отваряне на възможност гражданите да могат сами през портала за електронни услуги на МВР да следят имат ли санкции и да ги получават електронно.
- Близо 40% от жертвите на пътя са при единични катастрофи – излизане от пътя, удар в дърво и др., без участие на друго МПС. Каква е причината за това?
- Причините са много. Със сигурност значителна е ролята на технологиите. Много водачи се опитват да четат и пишат съобщения на смартустройствата си, докато шофират, и по най-трудния начин разбират колко опасно може да е това. Умората и здравословни проблеми също са сериозен фактор. По тези теми се стремим активно да комуникираме към обществото съвети, препоръки, но и негативни примери, за да видят едно наглед малко прегрешение докъде може да ги доведе. Трябва да добавим лошата или неправилна сигнализация, както и недобро обезопасяване на крайпътни обекти. Последната е тема, която АПИ са идентифицирали като приоритетна в средносрочен план.
- Анализирани ли са катастрофи в участъци без маркировка, или със силно компрометирана настилка? Какъв процент са пътищата, на които се кара “на сляпо”?
- Едно от първите предложения на ДАБДП към останалите институции бе да променим подхода при обследването на тежки пътнотранспортни произшествия. Паралелно на следствието, да правим експертен оглед и да набелязваме всички дефицити, свързани с даден инцидент, и своевременно да ги отстраняваме, за да не се случи отново такъв на същото място.
Ясно е, че нямаме ресурса да правим такъв оглед на всеки инцидент, но е много важно при особено тежките да бъдем на място и да правим наш експертен оглед.
Досега Държавната агенция е извършила над 20 проверки и огледи на място след катастрофи в страната. Много от тях са били с другите компетентни институции, като от всяка има детайлен доклад и дефинирани конкретни действия, които да се предприемат.
- Има ли причина родените през 2001, 2002 и 2003 г. да катастрофират най-често, както пише в анализ на МВР?
- Новите водачи са със сравнително малък опит зад волана. Това обаче не е единствената причина. Разработват се специални анализи за тази категория, за да обмислят мерки, в това число и законодателни промени, които да повлияят върху поведението им. Например от новите шофьори да се изисква задължително управление с придружител, по-малък брой контролни точки, по-ниска мощност на автомобилите.
- Какво от поведението на шофьорите ви дразни най-много, когато сте зад волана?
- Арогантността възмущава най-много хора. Затова е толкова важно да изкореним чувството на безнаказаност у някои водачи. Защото системните нарушители не са толкова много. Трябва ние заедно - институциите и обществото, да ги изолираме и да им дадем ясен сигнал, че трябва да променят поведението си.
Всяка сутрин можем да видим по националните телевизии поне по няколко примера за опасно шофиране. Съвсем малко от тези сигнали обаче стигат и до компетентните институции, които могат да наложат наказания. Не е възможно да има полицай на всяко кръстовище. Затова е толкова важно да повишим доверието на хората в институциите и те да подават повече сигнали. Така много по-бързо ще се справим с тези системни нарушители.
CV
l Родена през 1976 г.
l През 1998 г. завършва Американския университет
l От 1998 г. се занимава с управление на проекти и програми
l От 2007 г. е експерт в Министерството на околната среда и водите
l През 2009 г. е директор на дирекцията и ръководител на оперативната програма “Околна среда”
l От март до май 2013 г. е зам.-министър на околната среда и водите
l Служебен зам. министър-председател по еврофондовете през 2017 г.
l От февруари 2019 г. е назначена за председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”
