Интересни изказвания от извънредното правителствено заседание на 10 януари 1997 г.
“Ще ви прочета своя подготвен текст: “Днес станахме свидетели на крайни противозаконни действия, които изострят общественото напрежение в столицата и страната. В резултат от провокативните призиви на лидери от ОДС законният протест на гражданите на пл. “Народно събрание” преля в недопустимо за конституционния ред в страната погазване на демократичните принципи. Нахлуването в сградата на българския парламент, опитът за палеж и вандалското рушене са безпрецедентни в най-новата ни българска история.
Насилието и лумпенизирането на политическите отношения
поставя страната в особено опасна ситуация, която не носи нищо добро за изграждането на демократичното общество на основата на българската Конституция.”
Ледена зима, ужасно, смутно време. България е на прага на гражданска война, фалирали са 15 банки, един щатски долар се равнява на 642,69 лева (към 10 януари 1997 г.). Министрите на Жан Виденов, отговорни за националната катастрофа, заседават в условия на масови протести, под прозорците на Министерския съвет свирят клаксони, носи се звън на камбани от “Света Неделя”.
Румен Гечев е измислил текст за декларация, с която правителството да покаже сила и непоколебимост, но реакцията на Жан Виденов е: “Първата част е добра, без последния абзац.
Гечев обаче продължава да настоява: “Предлагам МВР и съответните подразделения да изтласкат митингуващите от площада… Смятам, че позицията на охраняващите сградата на НС е твърде пасивна… Ако някой например в Италия или Франция се опита да разбива парламента, веднага ще бъде задържан. Тук не става дума за насилие. Очевидно е, че участниците в митинга упражняват голямо насилие”.
Вторият човек в правителството предлага да се използва “този инцидент”, за да се натисне опозицията (ОДС),“на всеки кръгъл час” БНТ да пуска кадри от рушенето на парламента и министри да обясняват, че е извършена “вандалщина”.
Следва нещо потресаващо. Земеделският министър Кръстьо Трендафилов: “От сряда има предложение софийската мелница да увеличи цената на пшеницата, която мели, съгласно която хлябът ще достигне минимум 240 лева за килограм при 600 лева за долар. Днес обсъждахме този въпрос. Правихме различни варианти. Мелницата не може да издържи, ако не получи някаква субсидия. В страната цената на хляба бавно нараства. Цената на вътрешната пшеница, която имаме на склад, е 74 лева за килограм. Тази, за която говоря, че ще се мели в мелничния комбинат, е 110 лева. Вероятно ще нарасне, ако има и допълнителни неща. Имам предвид скока на долара.
Цената на месото и на другите месни произведения непрекъснато нарастват. Нещата са просто неудържими въпреки намесата на Комисията по цените. Подгряването на митингуващите и на съпротивата срещу уличния натиск не виждам как може да бъде овладяно, ако не успеем по някакъв начин да завършим тези цени. Нещата стават неспасяеми”.
Историкът проф. Илчо Димитров, министър на образованието, е дълбоко развълнуван. “Това е абсурдно! – възкликва той. - Пенсията, която получава бившият президент и бившият министър-председател, ще им стига да си купуват само по един хляб на ден… Как ще живеят хората?
Това е абсурд! Не зная по света да има такива цени на хляба в съотношение със заплатите, които се получават. Не разбирам от икономика, но трябва нещо да се направи. Нека колегите икономисти да предложат.”
Едва ли може да предположите каква е реакцията на “колегата икономист” Гечев. Ето я: “Смятам, че сега е моментът да се натиснат още веднъж някои страни – САЩ и други страни, да ни се отпусне петрол от Ирак. 2,5 милиарда долара държат замразени. В същото време българският народ изнемогва… Това отношение спрямо България е срамно и цинично. Какво искат? Да се избием заради хляба?”
Не е ли още по-голям потрес, че единственият участник в онова злокобно заседание, който продължава да е във властта и в момента, изготвя програми за управление и участва пряко в разпределянето на държавния бюджет, е именно Румен Гечев?
Докато четете тези редове, той кара 8-и депутатски мандат със заплата около 7 хиляди лева, зам.-председател е на действащата бюджетна комисия, член на НС на БСП и преподава с професорска титла на бъдещи икономисти.
Приет е в редиците на комунистическата партия през 1981 г., когато е на 25 години. През 1987-а става секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност (отдел 10 “Работа по секретния щат”).
И сега, чествайки 26 години от кървавите събития, големият въпрос е: накъде вървим, имаме ли посока и вървим ли въобще? Защото на Румен Гечев политическата кариера определено процъфтява.
