На партиите им хареса да живеят в състояние на хроничен преврат
Обикновено превратите се правят за една нощ, след което превратаджиите незабавно налагат новия ред. Има даже случаи, когато този нов ред е по-добър от стария.
Българският преврат обаче се проточи като хроничен трипер – продължава и продължава вече 2 години, най-вероятно ще изкара и трета.
Засега само 7 месеца се любувахме на едно
законно избрано, но залепено с тиксо правителство,
чиято задача бе да ни отврати от коалирането. В останалото време България не е парламентарна република, а република на извънредното положение.
През това време на България се случиха много лоши неща, но кой ще ги поправи? Никой. Поели сме ангажимент да затваряме “Мариците”?
Сега всички партии се кълнат, че това ще е национална катастрофа. Но не предприемат нищо (с изключение на “Възраждане”). Хем викат “Пожар!”, хем отказват да позвънят на 112. Хем искат да са невинни пред народа, хем да са добри слуги на посолствата.
Ние не управлявахме, управляваше служебното правителство, а то, горкото, нямаше пълномощия, така че нямаше как.
Следващия път гласувайте за нас.
При нормалните преврати превратаджиите поемат цялата отговорност
и цялата вина, понякога с цената на живота си. Българският хроничен преврат е калпазански безотговорен.
Виновни са всички други партии, виновен е президентът, виновни са посолствата, Брюксел, международното положение, пандемията и глобалното затопляне. И най-виновен им е избирателят.
Ако влезем в еврозоната по време на двуцифрена инфлация, това ще е катастрофа за населението.
Но партиите ни лук яли, ни лук мирисали – скоро парламентът пак ще се разпусне, а служебното правителство пак няма пълномощията – виновен ще е Путин.
След 33 години преход партиите най-сетне напипаха цаката на пълната безотговорност. Хем не искат да управляват, хем не пускат друг да управлява.
Властта заприлича на празен ресторант, където на всички маси има табелки “резерве”, а в кухнята персоналът разграбва склада с продуктите.
Преди 2 години партиите откриха дупките в конституцията и сега ги разширяват – точно както по южната ни граница мигрантите разширяват дупките в телената ограда.
Забелязвате ли, че
в началото на кризата връщаха мандатите на същия ден, а сега ги протакат с месеци?
Явно това им хареса.
Ето на, сега мина цял месец, преди президентът да връчи втория проучвателен мандат след провала на първия. Нали уж срокът бе 1 седмица? Отваряме конституцията и какво да видим? Чл. 99, ал 2: “Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат…”.
В какъв срок обаче го възлага? Конституцията мълчи. Седмица, месец, година? Колкото си ще. Е, защо да си разваляме Коледа тогава?
Много пъти съм писал, че българската политика плаче за редактор. И най-много плаче конституцията. В следващата алинея авторите са допуснали типичен графомански гаф: “Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерски съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група…”, и т. н. Обаче в предходната алинея няма задължаващ президента срок! Има срок за осъществяване на мандата, но не и за връчване на новия мандат!
Тази дни цяла дузина професори конституционалисти се изказаха, че президентът имал само 7 дни – явно или не са чели тези текстове, или не са ги разбрали.
Всеки вестникарски редактор би им обяснил, че президентът има толкова време, колкото си иска.
Ама то се подразбирало?
Подразбирането е въпрос на желание.
Буквата на закона дава на президента правото да мотае безкрайно и първия, и втория, и третия мандат.
При третия обаче същата привилегия получава и третата партия. Тя може да вземе мандата утре и изобщо да не го връща до следващите избори след 4 години, а дотогава ще ни управлява все същото назначено от президента служебно правителство. Ограничава го само вътрешното чувство за “подразбиране”.
Знаменитият политолог Карл Шмит пише, че суверенът на държавата е този, който взема решенията при извънредно положение. Не стига, че у нас партиите са отнели суверенитета на народа, но
вече 2 години го прехвърлят на президента като горещ картоф
А в кратките периоди с парламент само си духат опарените пръсти.
Този път те имаха предостатъчно време да направят леки редакционни поправки в конституцията, с които да уточнят сроковете на допустимото протакане. Но нито една партия дори не го предложи! Очевидно им харесва да висят като биячи пред вратата на властта, сами да не влизат, но и други да не пускат.
Хроничният преврат – висша форма на демокрацията. Ако третият мандат попадне у Стефан Янев и ако стане правителство, очевидно президентът ще има в него своите министри. Но нито ГЕРБ, нито ПП ще са доволни от такава сделка, затова сега молят мандатът да падне в ръцете на ДБ. Всички търсят спасение зад полата на посредствената мижавост.
Ако пък ако се тръгне към нови избори,
партията “Възраждане”, спокойно може да вземе 50 мандата вместо днешните 27. А тя по принцип е враг на коалирането. Партията БВ със своите 12 мандата и любовта към всякакво възможно коалиране най-вероятно ще отпадне. Следователно мандатите на евентуално възможната коалиция ще намалеят с 35 в сравнение с днешното положение. И въртележката на пълната безотговорност ще продължи още и още. Докога? Никой не знае.
Ако следващите избори са на 12 април и ако пак следват 4 месеца мотаене на мандатите, то по-следващите парламентарни избори се падат някъде на 8 или 15 октомври. А по-по-следващите – през април 2024 година.
През това време ще ни управлява все служебно правителство, което няма нито пълномощия, нито кауза, нито някаква посока. Омагьосан кръг. И на всички е ясно, че от този омагьосан кръг се излиза по един начин – мажоритарни избори. Ясно е, но върху това има табу – шефовете на партиите са готови да умрат, но не и да зависят от електората.
Лично мен ме тревожи, че бившият конституционен съдия Георги Марков взе да кляка по тази тема. В миналото той беше за чисти мажоритарни избори. После заговори за наполовина мажоритарни, като в Унгария. А тези дни гледам, че вече агитира само за една трета. Тъй като е близък до ГЕРБ, нищо чудно да огласява какво си шепнат началниците на партията в търсенето на някакво мижаво решение.
Мижава работа – предварително оплескана. Гробищата са пълни с мижави партии.
