- Как полицията пребива с палки протестиращите, а в парламента социалистите пеят “Партизан за бой се стяга”
- Малко са моментите като този, в който българското общество е било солидарно за опазване на страната и бъдещето си
Никой историк не може да предаде по-завладяващо отминалите времена от непосредствените участници в тях. Едно е да си бил пред парламента в мразовитата вечер на 10 януари 1997 година,
да си видял с
очите си как бяла
служебна лада,
която извежда кандидата за премиер на БСП Николай Добрев, минава директно през тълпата както танковете на Тянанмън, и съвсем различно да си гледал новините и прочел вестниците на следващия ден.
В началото на 2021-а Муравей Радев разказва в “24 часа” спомените си от онези драматични събития като пряк участник, обяснява в три пространни статии как се стига до национална катастрофа при управлението на кабинета “Виденов”, защо страната изпада в тежко икономическо състояние, пълен хаос и безпътица.
По онова време той е депутат от СДС и припомня точно кое отключва напрежението и става причина за спонтанния митинг преди 26 години. ОДС внася “Декларация за спасението на България”, с която се решава въвеждането на валутен борд, сключване на споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за провеждане на пазарни реформи, незабавно разпускане на действащото Народно събрание и провеждане на предсрочни избори.
Очаквайки дебатите и гласуването на тази декларация, изнемогващи от невиждана дотогава инфлация, безработица и напълно абдикирала държава, хората се събират на жълтите павета. И тогава изведнъж групата на БСП най-безцеремонно
подменя внесения от опозицията проект
с друг, в който се предвижда съставянето на нов кабинет на социалистите и избори чак след година.
ОДС напускат пленарната зала, около парламента се събира огромно разгневено множество, което настоява за незабавна оставка на червеното правителство. Според Муравей Радев в този момент протестиращите граждани вече наброяват 20 хиляди, избухват безредици, сблъсъци, има ранени. Избраниците на БСП се барикадират в сградата, пазени от специални части, част от гражданите нахлуват вътре.
Тук е важно да се отбележи, че през 1997 г. интернет няма, телевизиите са цензурирани, българите фактически не разполагат с никакви надеждни информационни източници точно както е и през социализма. Може изобщо да не разберат как са решили съдбата им или да научат за поредната манипулация с фатално закъснение. Единствената камера на мястото на събитието е на колегата Найо Тицин, който по онова време работи в БНТ, но няма как да излъчва на живо. За щастие обаче, “Дарик”, първото частно новинарско радио, предава на 10 януари през цялото време. Едва ли в България е имало преди и след това по-висок радиорейтинг.
Муравей Радев си спомня, че късно вечерта правителството на Жан Виденов (което вече е в оставка) се събира на спешно заседание, и разпорежда
да се наложи контрол над емисиите на държавните
електронни медии,
МВР да предприеме наказателни действия спрямо “Дарик” за подстрекателство към бунтове, а спецчастите да разчистят силово протестиращите.
Само тези, които сме били на площада в онази нощ, знаем, че властта тогава за първи и последен път в новата ни история прекъсна телефонните линии. Вдигаш слушалката и вместо сигнал чуваш хиляди объркани и ядосани гласове като в някаква сюрреалистична фуния. Трудно е да се намери сравнение за толкова стресиращ момент – преживял си вече масова приватизация, купонна система, режим на тока и на водата, парите ти са обезценени, в магазините няма нищо, и лекарства няма, ядеш боб и леща, бензинът е лукс, а накрая ти отрязват единствената комуникация.
В същото време БСП обявява, че ще продължи да управлява с премиер Николай Добрев, и част от депутатите запяват “Партизан за бой се стяга”, за да демонстрират готовност за бой. Може и юмруци да са вдигали. Става дума за членове на несменяема управляваща партия до 1990 г.,
страдащи от нелечима грандомания
Малко преди полунощ все още действащият президент Желю Желев излиза с декларация в подкрепа на протеста, осъжда насилието и заявява, че няма да връчи на БСП мандат за съставяне на правителство.
Малко след това полицията извежда червените от парламента и напрежението сякаш спада. Но в същия миг се случва нещо неочаквано – въоръжени полицаи с шлемове и щитове буквално пребиват с палки разотиващите се протестиращи. Както пише Муравей Радев, “окървавиха площада”. Сред пострадалите са и няколко депутати на ОДС като Филип Димитров, на когото сцепват веждата и го събарят на земята.
20 дни след кървавото меле продължават митингите, барикадите и блокадите в цялата страна, отприщва се невероятна съпротива, неподвластна на минусовите температури и полицейското насилие. Накрая БСП сдава властта, изборите се провеждат през април и са спечелени от ОДС с близо 2 милиона и 300 хиляди гласа, което прави 137 депутатски места. Така започва управлението на кабинета “Костов”.
Много малко са моментите в т.нар. демократични времена, когато българското общество е било солидарно и единно в опазването на страната и бъдещето си. 10 януари 1997 година е един от тях. Затова го честваме.
