Навън живеят между 1,6 и 1,7 милиона българи, казва председателят на НСИ
- Доц. Атанасов, колко българи всъщност са напуснали страната през последните 30 години и има ли начин да оценим този емигрантски поток?
- Преброяването има за цел преди всичко да установи колко хора живеят постоянно в България към 7 септември 2021 г.
За съжаление, не можем да дадем точен отговор за броя на хората, които живеят постоянно извън България към този момент, нямаме механизъм, чрез който да ги преброим изчерпателно.
От обявените данни видяхме, че за десетте години от предишното преброяване до последното през 2021 г. 344 хиляди души са отишли да живеят в чужбина.
В преброителната карта се съдържаха въпроси, чрез които да установим колко хора са напускали страната между двете преброявания и колко са се върнали обратно от чужбина. Защото има много случаи на завръщащи се емигранти през тези 10 години. Отишли са например за две или три години, работили са някъде в чужбина, дори и за няколко месеца, и са се върнали. Това няма как да се хване, без да се направи преброяване на населението.
- Тъй като 2021 г. беше година на преброяването по целия свят, дойдоха ли данните от другите статистики колко българи живеят в съответните държави?
- Не всички статистически институти са изпратили тези данни. До края на 2022 година е срокът, но тези данни се изпращат на Евростат. И те са от 27-те държави членки, а все пак българи има и в Турция, САЩ и други държави по целия свят.
- Не може ли по някакъв друг начин да се оцени колко българи са напуснали България от началото на прехода у нас?
- Има – начинът, по който може да се оцени емиграцията, е чрез съпоставянето на регистрите. От една страна, имаме ЕСГРАОН, където са регистрирани всички български граждани, независимо къде по света живеят. От друга, имаме данните на НСИ от преброяването през 2021-а, което пък към определена дата установява всички хора, живеещи постоянно на територията на България, независимо дали са български граждани. От тях трябва да извадим само около 60 хиляди постоянно живеещи в България чужденци. Но разликата между регистъра на ЕСГРАОН и преброените в България всъщност дава броя на българите, живеещи в чужбина.
Но трябва да отбележим, че вероятно има немалко деца, родени от български родители в чужбина, които нямат българско ЕГН и не са български граждани по решение на родителите.
Следователно, разликата от около 1,6-1,7 милиона души показва броя на българската емиграция.
В ГРАО се получават данните от смъртните актове на български граждани в чужбина. Получават се и свидетелствата за раждане на децата, за да могат те да получат българско ЕГН, разбира се, когато родителите пожелаят това. Тези данни се публикуват периодично до ниво населено място на сайта на ЕСГРАОН.
- Ако се сравнят данните от всички преброявания, кога демографската ситуация в България е била най-тежка? Примерно в кои десетилетия – последните три, предишните четири, преди войните или по друго време?
- Демографската ситуация има много и различни измерения. Ако почна с позитивните, средната продължителност на живота се увеличава и ако се гледа само този индикатор, сега имаме най-висока продължителност на живота. Преди Втората световна война продължителността на живота е била под 60 години, докато сега е близо 74 години. Заради пандемията през последните две години има лек спад, но това е временно явление.
Тя, разбира се, расте по целия свят, защото има нови видове лекарства, болести, които не са били лечими, вече се лекуват, детската смъртност е на доста ниски равнища.
Променя се обаче раждаемостта, и то видимо – моите, а предполагам и вашите баби и дядовци са били по 5 деца, нашите родители са по двама или трима, а днес се ражда по едно дете в семейство.
Колкото по-образовано е едно население и най-вече майката, толкова по-малко деца се раждат. Преди 100 години детската смъртност е била толкова висока, че е било неизбежно да се раждат повече деца.
Но у нас коефициентът на плодовитост все пак е на едно средно европейско равнище, а той е по-важен от показателя “раждаемост”, защото се измерва спрямо цялото население. В него все пак има и мъже, които не раждат.
Коефициентът на плодовитост показва колко е средният брой деца, раждани от една жена във фертилна възраст. В България този показател е малко по-висок от средното за ЕС. У нас е 1,58, докато средното за ЕС е около 1,5, т.е. нещата не са толкова лоши. За сравнение, в Малта, Италия, Испания – коефициентът на плодовитост е 1,1-1,2.
Но има и държави с много по-висок коефициент на плодовитост от нас като Франция, Румъния, Чехия, където това число е 1,7-1,8. Във Франция преди десетина години е бил дори малко над 2, което означава, че ражданията са били достатъчни за естествено възпроизвеждане на населението.
Раждаемостта е все пак ниска в повечето развити държави, но те имат положителен баланс, тъй като привличат миграция и увеличават населението си чрез механичен прираст.
А и по-лесно мигрират младите хора, т.е. когато българи емигрират в тези държави, те предимно “изнасят” оттук раждаемост. Техните деца се раждат и израстват там.
Тези развити държави компенсират по този начин и недостига на работна сила.
- Той и у нас е доста голям. Онзи ден видях обява в мол, че се търси майстор на пици с начална заплата 1850 лв., очевидно няма кой да работи. Ние как ще се справим с този недостиг?
- Битката навсякъде е за работна сила, а не просто за висока раждаемост. У нас шансът е да привличаме хора от държави с по-нисък стандарт на живот от нашия. Виждате, че напоследък има все повече обслужващ персонал по курортите от други страни. Работодателите имат непрекъснато искания за облекчаване на този режим.
Между другото, данните от преброяването показват, че това колко деца ще се родят в едно семейство, зависи пряко от образованието на майката.
Например при жените без образование средният брой деца е 2,75, т.е. 100 такива жени раждат 275 деца.
Ако обаче са с начално или основно образование, този коефициент намалява съответно на 1,63 и 1,72. А при жените с висше образование вече пада на 1,25. Това е повече от два пъти по-малко, отколкото при жените без образование.
Интересното е, че зависи и от заетостта на майката. Безработните жени без образование имат най-висок среден брой деца - 3. При безработните жени с висше образование този коефициент е под единица.
Специалистите по демография трябва да кажат какви са конкретните причини за тези съотношения. Скоро ще имаме и конкретни данни за репродуктивните нагласи на населението, взети от допълнително извадково изследване, което беше включено в програмата на последното преброяване. Ще ги обявим през януари. Все още демографите не са готови с тази информация.
- Вече обявихте данните за етническите характеристики на населението. Някои хора задават по форумите въпроса има ли граждани, които са обявили, че майчиният им език е македонският?
- Отговорите на тези въпроси са напълно доброволни и там възможностите бяха за свободно попълване на отговора. Затова има, макар и много малко, хора, които са записали, че майчиният им език е примерно австралийският или шотландският. Очевидно става дума за английски.
Има и такива, макар и единици, които са посочили за майчин език аржентинския, а очевидно се има предвид испански. Или пък бразилски.
Има и малко случаи на хора, които са записали, че майчиният им език е каракачански, шопски и дори тракийски.
Има и около 1400 души, записали за свой майчин език македонски. Но все пак имайте предвид, че у нас живеят и жители на Република Северна Македония, за които е естествено да посочат този език за майчин.
Интересното е, че има и хора, които са посочили като майчин език и жестомимичния език.
- А кои са най-екзотичните вероизповедания, които са посочвали преброените?
- Налице са огромен брой вероизповедания, на практика няма някое, което да не е застъпено. Но това не отменя, че огромната част от населението ни е източноправославно, а втората религия е мюсюлманската. Но има и хора, които на този въпрос са отговорили с “атеист”.
- Прав ли съм да смятам, че жените са по-критични към здравето си, защото по-често го оценяват като лошо?
- Може да се каже, но данните за самооценка на здравословното състояние показват, че мъжете са по-позитивно настроени. При тях 74,8% определят здравословното си състояние като добро или много добро. При жените така оценяват здравето си 69,8%.
Но с увеличаването на възрастта процентът на онези, които оценяват като добро здравословното си състояние, намалява. И това е логично.
- Преброяването беше направено в разгара на инфлацията миналата есен. Но по-важният въпрос е кога тя най-после ще се укроти?
- В интерес на истината през последните два месеца годишната инфлация започна да намалява и очевидно това ще е тенденцията през идните месеци. Все пак трябва да се има предвид, че през следващите месеци цените ще се изчисляват от сравнително високата база на 2022 г. Всичко зависи от цените на енергийните ресурси и на храните.
Този феномен с инфлацията е в цяла Европа, има държави, в които годишната мина 20%, например в балтийските.
Но Националният статистически институт прави само демографски прогнози, не и макроикономически.
Както обичаме да казваме в НСИ – статистиката е термометърът на обществото. Нейната функция е редовно и точно да измерва температурата на икономиката. Има други хора, чиято експертиза е да поставят диагнозата и да назначат лечение, ако се налага.
