Къде да заврем новия референдум?
Всички мои прогнози се оправдаха – вече сме 2023 година! Ето още една прогноза – наесен ще има местни избори. Освен ако президентът не ги отложи някак си, за да даде възможност на Вълка и Хиената да се договорят за боклука.
Друга сигурна прогноза е, че
интелектуалният кръг около “Възраждане” ще внесе успешна подписка за референдум
на тема еврото. Той ще се проведе заедно с поредните избори, каквито у нас - Бог дал. През 2023 г. Бог ще ни ги даде между 2 и 4 пъти, в зависимост от това колко ще се протакат въртележките с мандатите.
Народът обаче е така отегчен, че избирателната активност всеки път спада и спада. През 2023 г. може да спадне под 30 на сто и това може да застраши влизането в еврозоната.
Защо ли? За да бъде резултатът от референдума задължителен, гласувалите трябва да са поне колкото на последните парламентарни избори. През 2016 г. това беше твърде висока летва, но днес летвата е под коленете и се свлича към стъпалата.
Много от хората, които не гласуват за партиите, ще гласуват само за референдума. Съдя по себе си – аз отдавна не си правя труда да гласувам, но с удоволствие бих се разходил до секцията, за да кажа “не” на еврото от чист инат.
Нищо чудно като мен да са още 3 милиона българи. И ето ти киндерсюрприз – за първи път в историята на България законът ще принуди политиците да послушат българския народ!
Така 2023 г. заплашва да се превърне в триумф на демокрацията
и в катастрофа за европейските ценности. Ще го допусне ли родният елит? Не ми се вярва. Той е мъдър, умее да смята на пръсти, а и да не умее - има кой да го покани на делова закуска.
Затова е много вероятно партиите да преработят закона за допитванията още този януари, преди да е приключила въртележката с мандатите и преди да се разпусне парламентът. Ако трябва, г-н Радев ще отложи третия мандат до май. Прагът за задължителност на резултата отново ще бъде фиксиран на 50 на сто от избирателите по списък. А защо не и 60 на сто? Европейското бъдеще трябва да е двойно гарантирано.
За по-сигурно аз бих заложил на 110 на сто, та повече никой да не си прави илюзии.
Очевидно е, че партията “Възраждане” ще използва референдума срещу еврото като своя предизборна кауза. Според някои срамежливи изследвания противниците на еврото у нас били над 50 на сто от народа.
Ако някой успее да му обясни за какво иде реч, сигурно ще скочат на 80 на сто. Слава Богу, в централните медии не се допускат евродисиденти, което гарантира чистотата на възгледите.
Но дали медийното табу няма да си изпроси къча от народното магаре?
Това не ми дава сън напоследък. За да предпазят евроидеята, медиите допускат до екрана само видни банкери и грантоеден планктон. Народът обаче е прост, както казва един виден банкер. Всеки път като го види на екрана, народът си казва – аха! Щом тоя е “за”, аз съм против!
И уйде коньо у реката…
Без да вникне в дълбочина, народът сляпо вярва, че видният банкер пак се опитва да му бръкне в джоба. Ако зависеше от мен, за пиар на еврото щях да наема Христо Стоичков с неговото “играиш – пичелиш, не играиш – не пичелиш”. Щом Камата го казва, значи ни предизвиква да сме смели и да не му мислим много-много. Така поне е честно.
Но да се върнем към партията “Възраждане”. Ако бъде оставена свободно да си разиграва коня, каузата с референдума може да я изведе на първо място в класациите. По същия начин партията ИТН на Слави Трифонов стана първа заради предишния референдум. Костадин Костадинов ми се струва много по̀ майстор от Слави.
Захапе ли веднъж властта – няма да я пусне
Неговата лада няма задна скорост. Не че ще станем шестнадесета република, но има опасност да получим евтин газ, което би било национална катастрофа.
Това не трябва да се допуска. И тук е важната роля на българския президент Румен Радев.
Забелязвате ли, че напоследък не е правил нова партия?
Вероятно изчаква, докато проектът “Български възход” изчерпа бензина. Ако получи третия мандат и ако се формира пишман правителство с 2-3 президентски министри, проектът ще е успешен. Но тъкмо успехът на проекта убива партията “Български възход”, тъй като тя ще трябва да поеме вината и за тежката зима, и за пролетната киша по жълтите павета. Малка партия – а какъв непосилно тежък грях! Още с кишата ще оттече в канализацията.
Както и да се реши въпросът с третия мандат, веднага след януари Румен Радев е длъжен да стартира още една партия - третата за 2 години.
За да отнеме от чара на “Възраждане”, тя също трябва да се обяви против еврото или поне да заложи на стратегическото двусмислие по темата.
Може да каже –
да, ние сме за еврото, но нека първо влезем в Шенген
Или нека първо изпратим българка в Космоса. Демографският проблем също има приоритет пред еврото - нека първо правим деца, пък после банкноти. Има място и за Партия на златния лев – друга една позабравена валутна реформа.
Варианти много, но според мен следващият партиен лидер вече не трябва да е генерал, а лекар. Генералите без армия вече омръзнаха. Лекарите никога не омръзват, защото човек все по-рядко ги вижда, но като ги види, припомня си едни по-добри времена. Може би най-добре е лидерът на новата партия да е професор по гинекология, за да вдъхва оптимизъм по най-важния проблем пред нацията – раждаемостта.
Друг ловък президентски ход –
Радев може да изпревари подписката на Костадинов,
като внесе предложението за референдум от свое име, а парламентът го изгласува по спешност. В съчетание с корекцията на закона за допитванията това убива наведнъж два заека – хем грабва инициативата, хем я кастрира. Изказахте ли се? Изказахте се. Чухме ви, а сега млъкнете.
Имам и други новогодишни прогнози, но ще завърша с най-важната – след точно 12 месеца ще е 2024 година.
