Първан Симеонов: След нови избори може да се роди формула за редовно правителство
Димитър Ганев: Проблем на ГЕРБ за кметския вот ще са балотажите, а на ДБ и Промяната - дали ще се конкурират
Геновева Петрова: Спасителите свършиха, изходът от кризата може да е рязък, а местната власт да зацикли
Каква ще е новата политическа 2023 г.? Поканихме в тв студиото на “24 часа” за прогнози социоложката Геновева Петрова от “Алфа рисърч” и политолозите Димитър Ганев от Изследователски център “Тренд” и Първан Симеонов от “Галъп интернешънъл”.
Те очертаха поне 5 риска пред България. Спадът в доверието на избирателите към политиците на вещае плавен изход от политическата криза. 2023 г. вероятно ще е по-тежка в икономически план от отиващата си 2022 г. Заради обедняването българите вече искат освен промяна - предвидимост и не даде ли политическият елит пътна карта какво ще става с България на евентуални нови избори, ще пострада. Политически предприемачи вече загряват на тъчлинията на месианските идеи. Ожесточеното политическо противопоставяне нагнетява взривоопасно напрежение и трябва да внимаваме ерозията на доверието в демокрацията да не придобие злокачествени параметри. А след местните избори може да има зацикляне на местната власт.
- Изпращаме драматична 2022 г. Кои са жалоните, по които ще познаем каква ще е 2023-а?
Геновева Петрова: Политическите процеси през цялата година бяха доста бурни, но виждаме тенденция към отчуждение и отдръпване на хората от тях, изразена най-вече в отказ да гласуват на следващи предсрочни избори, а това не предполага плавно решаване на политическата криза.
Друг важен жалон е спадът в доверието на хората към институции и политици. В зависимост от това как ще се развият тези две тенденции можем да съдим и каква година ни очаква.
Димитър Ганев: Две неща от 2022 г. ще трасират следващата 2023 г. Проблемът на проблемите през отминаващата 2022 г. бяха високите цени и инфлацията. Затова отбелязвам завръщането на социалната проблематика. Следя прогнозите за 2023-а на авторитетни икономисти - вероятно тя ще е по-тежка от предишната в икономически план.
От друга страна, през политическата 2022-а се оформиха два лагера. Единият в лицето на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” е по-прогресистки, по-либерален и звучи по-глобалистки. За тях гласуват хора предимно от столицата и големите областни градове, по-млади и с по-висок образователен статус.
Другият лагер е по-консервативен, по-локален, по-национален и е доминиран от ГЕРБ. За него гласуват хора на средна възраст, с умерени доходи. Струва ми се, че през 2023 г. тези два лагера ще останат двата основни полюса в българската политика и тя ще бъде доминирана от тяхната битка. Тя обаче няма да бъде на евентуален предсрочен вот през март, а на кметския през есента на 2023 г. , защото тъкмо той дава на партиите по-стабилна основа и сигурна 4-годишна перспектива, в която може да разчитат на финансов и общински кадрови ресурс.
Първан Симеонов: Първият жалон е войната, която очевидно ще продължи и през 2023 г. Вторият е финансовото състояние на страната, което мъничко отива на червено. Баналният вътрешнополитически жалон за 2023 г. е постоянната предизборна ситуация, в която живеем и която се надявам да приключи. За съжаление, всички други жалони са навън, не зависят от нас, а там се редят криза след криза. Изглежда, 2023 г. ще бъде продължение, да не кажа, задълбочаване на 2022 г. Искрено се надявам да бъркам.
- Ще има ли изненади на местния вот?
Г. П.: Преди да отговоря на този въпрос, ще си позволя лека закачка. Не бих определила ГЕРБ като партия, която няма нищо общо с либерални идеи. Напротив - политически много от либералните идеи и тези на ГЕРБ и на местно, и на европейско равнище съвпадат с тези на ДБ и ПП. Което поставя и основния въпрос защо не успяха да работят и управляват заедно, за което имаха най-благоприятната възможност в този парламент.
А за местния вот - щом изборите са в 265 общини, все отнякъде ще излезе изненада, може би някои колоритни лица. Очакванията ми са за силна фрагментация, каквато е тенденцията на национално ниво на последните няколко вота.
Според мен ГЕРБ имат шанс да задържат по-голямата част от кметските места
до момента. Но пък е важно да видим новите им кандидатури в ключовите общини, както обявиха.
Все пак допускам, че все по-трудно ще бъде да се вземат решения и от местната власт. Ще е проблем, ако зацикли взаимодействието между кметове и общински съвети - това би блокирало работата на местно равнище. А знаем, че много от проектите са свързани с ключовата роля на общините, включително и в плана за възстановяване и развитие
Д. Г.: Местните избори ще са функция на онова, което ще се случи преди тях на централно ниво. Представете си хипотетична коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ. Нали си давате сметка в каква кондиция ще е ПП след подобна коалиция? А ГЕРБ в каква кондиция ще бъде след коалиция с БСП и ДПС? Пак лоша!
На второ място е ключово да се знае дали ПП и ДБ ще се явят заедно на изборите. Ако тенденциите в електоралните им профили са като на последните избори, столицата има всички шансове да бъде спечелена от ПП и ДБ, а ключово важно ще е ГЕРБ да запази останалата част от страната. Макар да се сви до твърдия си електорат на последните три вота, той е достатъчно мобилизиран и достатъчно голям, за да ги направи първа политическа сила. Основният проблем на ГЕРБ са балотажите, по-точно моментът, когато се класира техен кандидат, но той не може да събере по-голяма подкрепа от тази на I тур. Затова
ГЕРБ трябва да търсят фигури, които могат да привличат периферия
от различни електорати и да я разширяват навън на II тур.
П. С.: На миналите местни избори в София един млад човек набра подкрепа изключително бързо и не изключвам тук пак да се случат подобни шеметни възходи. Всички ще гледат София, където ГЕРБ ще трябва да измисли нещо изненадващо добро, ако иска пак да я спечели. Насреща обаче има много сериозна конкуренция, която ще сгреши, ако започне да се конкурира помежду си.
Когато дългогодишни кметувания свършват, са възможни всякакви размествания
- Спирала от предсрочни парламентарни избори ли да очакваме през 2023 г., или редовен кабинет от нов или стар спасител?
Г. П.: Везната при мен е наклонена към предсрочни избори, а не към редовно правителство на нов или стар спасител. Това дали ще са еднократни, или спирала, е в ръцете на политиците, които не правят нищо да ги избегнем.
Големият проблем е, че и спасител няма. В тази роля не е и президентът, доскоро смятан за такава фигура. През последните 2 г. той дозадълбочи конфронтацията между партиите и вече не е с авторитета, с който се ползваше сред обществото само допреди няколко месеца.
Д. Г.: Ако обаче сме излезли от модела на месии, в който сме над 20 г., много се страхувам да не влезем в модела на месиански идеи. Една от тях е, че парламентарният модел вече е изчерпан и че някакви политически предприемачи вече загряват на тъчлинията, за да влязат в полето на президентската република. Вече имаше такава подобна, за която гласувахме с над 70% - тази за мажоритарния вот. Ще сменим избирателната система на страната и хоп, изведнъж ще решим всичките си проблеми. Такъв тип дъвка ще бъде вероятно президентската република. За щастие, процедурата за смяна на конституцията е много тежка и по нея много трудно може да се постигне консенсус.
П. С.: Аз лично очаквам редовен кабинет. Все пак се надявам, че след бъдещи нови избори може да се намери някаква формула. Защо? Защото 2020-а най-накрая свърши. С последствията от нея живяхме през цялата 2021-а и в началото на 2022-а. Създаде се нова партия, която за три седмици стана любимец просто защото каза: промяна, промяна, дайте промяна.
В този смисъл изборите на 2 октомври не бяха тип “кой ще донесе промяната”, а “дайте пътна карта какво ще става с България”. Не я ли даде политическият елит и след следващи нови избори, може да пострада. Затова очаквам сериозна обществена поръчка за нов кабинет, който обаче едва ли ще е много траен.
- Ще влезем ли в Шенген?
Г. П.: Ако ми бяхте задали този въпрос година по-рано, доста по-уверено щях да отговоря с “да”. Но сега не съм такъв оптимист. Независимо от критиките България заслужаваше да е в Шенген. Но политическата нестабилност в страната, липсата на ясна линия в политиката ни едва ли ще позволи да постигнем онова, което според партньорите ни в ЕС все още не сме направили. Нито пък ще ни направят по-надежден член на Шенген.
Д.Г.: Шанс за нас е, че натискът върху Нидерландия от европейските институции и от отделни държави става много силен. Но ако тази политическа нестабилност продължи, нищо не пречи на Нидерландия да повтори отказа си отпреди няколко седмици да ни подкрепи за Шенген. В този отказ обаче прозират и някои икономически интереси на Нидерландия, свързани с гръцките пристанища и монопола, който държи пристанището в Ротердам. В този случай логично звучи въпросът защо да не ни изгубят още една година?
П. С.: Не съм най-големият оптимист, но виждам ангажимент от страна на президентството, което в момента носи оперативната власт в страната. Също - сравнително благосклонно отношение от ГЕРБ. Не съм много сигурен колко работят за “България в Шенген” от либерално-прогресивния прозападен лагер. Тези критични към близкото минало хора понякога
бъркат проблемите на властта в България с проблемите на самата България
Това, че страната още не е в Шенген, не е проблем на едно или друго управление, а на самата страна. Не сме цъфнала и вързала държава, но отдавна покриваме критериите. Поведението на няколко европейски страни е показателно, че и ние трябва да се разделим с наивитета и илюзиите си. Днес все по-ценно става да си силен и да отстояваш интереса си. Сега го изпитваме на собствен гръб.
- Зависи ли бъдещето на България от хода на войната в Украйна?
Г. П.: Не само на България, но и това на Европа, да не кажа на целия западен свят е много силно зависимо от хода на войната в Украйна. Трудно ще бъдат преодолени икономическите последствия от тази война и след формалния край на военните действия. Трябва да си даваме сметка и за заявените още преди началото на войната цели на руското държавно управление за влияние по различни канали, начини и форми, чиято цел е ЕС, НАТО, западният свят да не бъдат тази мощна сила, която да конкурира Русия.
Д. Г.: Ако войната в Украйна оказва влияние на всяка държава, то за България това важи в по-голяма степен, защото сме гранична държава на конфликта. Представете си например ескалация на тази война в първите месеци на следващата година - може да бъде спойка за евентуална евро-атлантическа коалиция, защото външният натиск винаги води до вътрешна консолидация. По-големият разказ е, че войната в Украйна вероятно ще доведе до разделение на света на блокове. Единият блок е Западът, САЩ, ЕС, другият е около Русия и Китай. При нов международен ред, евентуално роден около тази война,
България за първи път ще остане в същия блок,
в който е била. Защото винаги при промяна на международния геополитически ред България сменя своята геополитическа ориентация. Така става след Втората световна война, също след 10 ноември. Надявам се при следващата промяна на международния ред да не преживеем травмите като в предните преходни периоди.
П. С.: Хубавото при нас е, че не текат културни войни като в Щатите, но пък сме се запътили натам. Социалните ни медии са малка колба за политическа химия. Българското общество обаче съвсем не е толкова разделено, даже е далече от крайностите.
Да си балансиран и снишен, е много българско
При политизираните виждаме ожесточение, което започва да прилича на абсолютна липса на диалог. По-големият проблем е, че тя се пренася и в обществото. А това е хранителна среда или за радикален популизъм, или за еднолични заявки. В момента се нагнетява взривоопасно напрежение.
Ако на президентските избори през 2006 г. на втори тур се явиха Георги Първанов и Волен Сидеров, това беше знак, че до финала можеха да достигнат два абсолютно паралелни разказа. После всички говореха на един език, нямаше оспорване на евро-атлантическия консенсус. Сега има реална сила, макар и не най-голямата, но възходяща и реално заявяваща се с алтернативен разказ. И това не е шега, а пряко следствие от войната.
Трябва много да се внимава ерозията на доверието в демокрацията и в европейските ценности да не придобие злокачествени параметри. Засега не виждам основа за паника, но е време да започнем да се притесняваме.
