"Преди години, мисля в първи курс, един индиец ни преподаваше някаква политфилософия. Нали ги знаете какъв акцент имат, сякаш са постоянно сърдити, но той ни даде за контролно една книга, After Virtue. Още помня алегорията, с която започва - представете си, че е станала ужасна катастрофа и всички науки на земята са унищожени. Намират се останки - лист от учебник по физика, парче от Менделеевата таблица, такива неща. И ние решаваме по това да възстановим науките. Изведнъж се появяват култ към вълшебното слово Е = мс2, църквата на Нютон, някакви хора вървят и шепнат в транс Питагоровата теорема. Това е, защото нямаме идея какви са били тези неща, след катастрофата не помним, но смътно знаем, че са свръхважни. И решаваме, че ще ги пазим и вярваме в тях.
Както и да е, той после развива същата теза за днешния морал, книгата е за съвременната етика. С две думи - ние само си мислим, че когато четем Илиадата, или пък друг древен епос, уж разбираме какво е чест, достойнство, ценности. И макар да твърдим, че и нашият морал е изграден на същата основа, в действителност само обикаляме напред-назад и сме като ония от школата на Великия Микроскоп, които носят окуляр, закачен на врата и му се кланят три пъти дневно.
Бях на литургията и гледах. Малко така ми се стори. Вътре сме, кръстим се и правим поклони, даже пригласяме на тропарите. Може пък да носим вярата като съдове, докато някой ги отвори и налее в чашите, ние сме само приносители. Не знам, замислих се просто.
„В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца."
(Йоан,1:10-14)
Честит празник на всички вярващи, Бог се роди!"
(От фейсбук)
