Отиващата си година и двете преди нея внесоха толкова тежко и масово ошашавяване, че нито едно събитие или скандално разкритие не изтрайва повече от седмица в обществената памет.
Изпадналите в ступор хора пропуснаха да отпразнуват дори края на пандемията, просто се премина към следващото ниво на криза. Нямаше танцуващи от щастие граждани по улиците, нито прегръдки между непознати, както е било през 50-те, когато откриват ваксина срещу детския паралич. И стотинка не бе похарчена поне за една празнична заря, каквато разтърси столичния квартал “Младост” в нощта на арестуването на Бойко Борисов.
Историците ги очаква трудна работа по изследването на този
мрачен, хаотичен, истеричен и най-вече безцелен
отрязък от съвременната епоха. Най-сложни за откриване и обяснение са причините, довели до разделение в обществото, сравнимо с антагонизма между комунизъм и капитализъм, фашизъм и демокрация.
В световен мащаб браздите са изровени от мощни кампании за отричане на традиционните ценности и налагане на нов псевдолиберален ред. Може да се допусне, че черно-белите отношения в България също са повлияни от глобалните тенденции, но големите политически сътресения у нас са силно озадачаващи със своята очевидна и нерационална лична мотивация.
Повече от смущаващо е, че сътресенията, довели до разбиване на съществуващия баланс и
формиране на нови властови центрове,
се обясняват единствено с междуличностни страсти като в сапунен сериал. Усещането, че държавата е превзета от малоброен политически и бизнес кръг става все по-натрапчиво и прелива в новата година.
До този извод довежда най-вече ледът между Румен Радев и лидерите на “Промяната”. Особено красноречив и горчив е последният коментар на президента, повел с вдигнат юмрук през 2020-а “народа” срещу “мафията”, лично издигнал във властта Кирил Петков и Асен Василев.
“Беше грешка, че дадох шанс и допуснах такива хора да откраднат надеждите за промяна”, заявява Радев на 5 декември 2022 г. “Бях първият излъган, когато се доверих на тези хора, и сега плащам цената за своята доверчивост. За съжаление, българите получиха лъжа. Ще надживеем и тази шарлатания.”
Липсват достоверни сведения, които да обясняват защо изобщо Радев се е доверил баш на този харвардски тандем и точно какво е причинило разрива.
През 2021 г. президентът залага целия авторитет на институцията, която представлява, за да измъкне Петков от скандала с канадското му гражданство и подадената невярна декларация в нарушение на конституцията. На изборите 2 в 1 през ноември същата година “Промяната” и Радев взаимно си преливат рейтинг, овладявайки едновременно парламентарната, изпълнителната и президентската власт. Вият се радостни хора, отношенията им изглеждат по-хармонични от всякога.
Изведнъж в края на февруари т.г., без никакъв преход, премиерът Петков иска публично оставката на военния министър Стефан Янев, едно от най-близките на Радев. Поводът е направо нищожен на фона на скандала с конституцията. Вместо “война” Янев определя нахлуването на руските войски в Украйна като “операция” по модела на самия Путин.
“Никой министър няма право на собствена външна политика, особено във фейсбук”, заявява Петков, хвърляйки нацията в недоумение, след като известно, че
провежда чрез свои съветници паралелна политика в четворната управляваща коалиция
Освен това проруската ориентация на Радев е ясна още от предизборната кампания.
Няма резон в острата реакция на Петков 4 месеца по-късно, освен ако не си я обясним с най-обикновено интересчийство. Във вътрешната и международната политика обаче няма място за банални отношения и самият факт, че държавата става
заложник на лични амбиции,
поставя под въпрос цялата политическа класа.
Историците ще достигнат и до още един неприятен извод - “семейни” войни по върховете, а не политически стратегии бележат и разделението в медиите. Най-влиятелните рупори филтрират новините в полза на “Промяната” не по-зле от комунистическата цензура.
Един от десетките фрапантни примери за медийната зависимост от господстващите кланове е пълното игнориране на данни, изнесени от бившия транспортен министър Николай Събев през юли т.г. От тях се разбира, че за 7 месеца премиерът Петков е летял 19 пъти с двата правителствени самолета, без да е осъществил нито едно официално посещение.
Ако тенденцията се запази и симпатиите и антипатиите във властта продължат и през новата година да чертаят общото ни политическо бъдеще, България ще се управлява от враждуващи родове като средновековна империя. А дали новината е добра, ще зависи от това кой сайт четете.
