Досега повишаването на цените заради промяна на валутата е било само с 0,3%, казва финансовата министърка
По-малко гласове „за“ и повече „против“ въвеждането на еврото показва изследването, г-жо Велкова. Това означава, че е много важна подготвеността на институциите да реагират- да преодолеят първоначалния страх и да не се допуснат проблеми. Има ли такава готовност?
Нормално е да има притеснение у хората, когато предстои промяна с такъв голям мащаб. Институциите и политиците са длъжници на обществото, защото тази несигурност у хората е плод на противоречивите сигнали по темата за еврозоната и постоянната конфронтация и политическо противоборство. Не случайно Хърватия от страна, която вървеше по нашите стъпки към ERM II, ни задмина по пътя към еврозоната, но там виждаме едно завидно единение както на институционално, така и на партийно ниво. Ще ви припомня, че през май т.г. Националният план за въвеждане на еврото в Република България не беше приет с единодушие от министрите на заседанието на МС, като се има предвид, че този стратегически документ премина през процедурата за обществено обсъждане почти година по-рано.
Институциите имаме много техническа работа и паралелно с нея да направим разяснителна и информационна кампания, която да отговори на всички възникнали въпроси, с акцент върху мерките за защита на потребителите. От проучването се вижда, че е ясно изразена взаимовръзката между нивото на информираност и одобрението към еврото.
Бизнесът е три пъти по-позитивно настроен от хората. Ако обяснението е че предприемачите повече пътуват, отдавна работят с евро и са по-информирани, има ли начин хората да „наваксат“ и кой е той?
Противоположно на по-скептичните нагласи на половината от пълнолетните български граждани относно въвеждането на еврото, продиктувани основно от страховете за поскъпване на живота, самооценките за това как биха се адаптирали към еврото, са по-скоро позитивни. 60% от анкетираните българи смятат, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото, срещу 34 %, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват преди всичко възрастните и хората с основно образование – над 60 % от тях очакват да срещнат трудности през периода на преход. По всяка вероятност това ще са и хората с най-висок риск от измами от недобросъвестни лица и към тях ще насочим специално внимание и ще търсим подкрепата на местната власт и контролните органи.
Има ли кой и как да помогне на компаниите – на техните счетоводни отдели, адаптирането на фискални устройства, да обучи служителите при директна работа с клиенти. Нали това са основните опасения на бизнеса, които той споделя?
Не случайно с проучването възложихме да се измерят нагласите на бизнеса. Виждате извадката обхваща – микро, малки и големи фирми, самонаети, от целия спектър на икономическата дейност. Целта ни беше да видим нагласите на бизнеса, както по общи въпроси, свързани с въвеждането на еврото, така и по специфични аспекти, касаещи дейността на конкретното предприятие, изградени умения за работа в евро и същевременно къде имат нужда от помощ и подкрепа - преди всичко за счетоводството, касовите разплащания, фискалните устройства, необходимост от обучения на служителите при директна работа с клиенти. В отговор на това предвиждаме да работим с браншовите организации по места, за да се изяснят процесите и всички практически аспекти.
Може ли и как предварително да се обясни и покаже по-голямата финансова предвидимост и достъпа до по-евтин кредитен ресурс, които остават почти напълно непознати и за това почти не играят роля за позитивна оценка на еврото?
Приемането на еврото за национална валута се очаква да доведе до формиране на по-благоприятни условия за финансиране от гледна точка на държавния дълг. Опитът на присъединилите се към еврозоната държави показва повишение на кредитния рейтинг с една или две степени в периода от получаване на поканата за присъединяване до малко след датата на приемане на еврото. В случая с Хърватия, след получаването на поканата за присъединяване, кредитният рейтинг на страната бе повишен с две степени от агенциите Мудис и Стандард енд Пуърс и с една степен от Фич. В резултат, доходностите по новоемитиран дълг на страната до голяма степен останаха без изменение на фона на значително повишение на тези на останалите държави. За сравнение с България, преди да получим покана за членство в еврозоната, Хърватия се финансираше при по-висока доходност спрямо ДЦК на България.
Според етапа на икономическия цикъл в момента, в глобален план, увеличението на лихвените проценти ще върви нагоре, но лихвите в еврозоната са по-ниски от българските. Важно предимство от въвеждането на еврото ще бъде отпадането на таксите за превалутиране, които тежат в по-голяма степен на бизнеса, но и на всеки от нас, когато купуваме евро при пътуване в страна от еврозоната.
Въпреки, че институции, експерти и медии непрекъснато обясняват, че ръст на цените заради еврото няма да придобие заплашителни размери, хората продължават да се страхуват. Или, че няма да има спекула с цените. Как се преодолява такива страхове?
Опитът на държавите, последно присъединили се към еврозоната, показва, че при тях инфлацията е нараснала незначително в резултат на въвеждането на еврото - до 0,3 %. Това се потвърди и от изказванията на представители на държавите-членки, приели еврото, в организирани наскоро форуми, посветени на тази тема. В рамките на практическата подготовка за приемане на еврото са предвидени различни канали за противодействие на спекулативното покачване на цените, базирани на добрите европейски практики, включително и на опита на Хърватия. Такива са дълъг период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите преди и след въвеждане на еврото - общо около 17 месеца. Ще има кампания на Комисията за защита на потребителите „Честен търговец“ и активна работа на терен с търговците от страна на КЗП.
Как ще се стигне до хората от малките населени места, до по слабо образованите и как те могат да бъдат успокоени чрез информация, за да може не само да приемат, но и спокойно да ползват еврото?
Една от целите ни с това социологическо проучване е да установим как най-пълноценно да достигнем до най-уязвимите групи. Вижда се, че най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро. За тези групи ще е най-трудно да привикнат към европейската валута и те трябва да бъдат подпомогнати и с конкретна помощ на място. Затова предвиждаме много тясно да работим с общинските структури, кметовете и кметските наместници, които са най-близо до хората.
От изследването става ясно, че можем да спечелим или обратното- да загубим близо 30% от хората, ако се появи проблем и той не бъде бързо решен. Имате ли план за преодоляване на кризисни ситуации?
Напълно сте права. Бързата и координирана реакция на институциите при сигнали за измами и нередности е от ключово значение. Предвидени са няколко канала, по които да постъпват сигналите на хората – предвиждаме в близките месеци да бъде открита интернет-страница за еврото, също и безплатна телефонна линия.
И последно, не свързано пряко с изследването- каква е готовността на институциите, пряко или косвено отговорни за въвеждането? Питам ви, защото от нея зависи не само дали ще се стартира навреме, а и да продължи гладко?
Подготовката на България за въвеждане на еврото се организира и управлява от Координационния съвет със съпредседатели министърът на финансите и подуправителят на Българската народна банка. В работните групи към Координационния съвет са включени професионалисти от различни области на ръководно и експертно ниво и тези хора в момента вършат огромна по обем подготвителна работа, за да са готови всички системи за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година.
