- Под 2% единично поскъпване от приемането на единната валута е много малка цена в замяна на икономическата стабилност, която носи
- След пика на инфлацията ще има бавно снижение на цените
- При депозитите положителни лихви може да се очакват през второто и третото тримесечие
- Само в Банка ДСК за три месеца трябва да обменим 100 милиона банкноти
- До 31 декември 2023 г. вечерта от банкоматите ще се теглят левове, след това - евро
- Достигнахме ли вече пика на инфлацията, г-н Ковач? Прогнозите сочат успокояване догодина, но кога можем да очакваме да спре ръстът на цените, а и това ще значи ли, че те ще паднат?
- Вероятно вече наближаваме пика, но никой не знае кога точно ще се стабилизират цените. Основните двигатели на инфлацията са цените на стоките и на енергийните продукти, а те са много непостоянни и зависят от политическата и геополитическата обстановка. А тя може бързо да се промени.
Не мисля, че основната инфлация ще намалее, но цените на тези два променливи фактора може да спаднат и да се върнат на нивата отпреди войната. Според мен ще има сравнително бавно понижение на цените.
- Все още ли основните фактори, от които зависи инфлацията у нас, са външни?
- Да. Основният фактор дори не е войната в Украйна, а пандемията и зеленият преход.
Може би вече сме забравили, но ако се върнем назад, енергийните цени вече бяха станали много високи месеци преди войната.
Но в отделните държави потребителските кошници са различни - българите отделят по-голяма част от заплатата си за отопление и да си купят храна в сравнение с германците например. Хлябът в България и Германия е поскъпнал горе-долу еднакво, но за германците той е по-малка част от потребителската им кошница, затова инфлацията в България се усеща по-висока.
Вторият фактор, който има значение, е управлението на държавите. Една лоша политика може да влоши ситуацията. За щастие, в България няма засега лоши политики.
- А ако има все пак редовно правителство, то не може ли да подобри ситуацията?
- Не, не може. Единствено може да се смекчи социалното въздействие и това беше направено в България. Но не много ефективно, защото, ако замразиш цените на електроенергията, това важи за всички - и за тези с 10 пъти по-висока заплата от другите, а те не се нуждаят истински от тази подкрепа. Това важи и за големите компании. Мерките са твърде широки.
Но има един елемент в България - заради структурата на трудовия пазар доходите се повишават бързо. Според мен това ще продължи и занапред, защотo все още има търсене на кадри, и то не само за технически специалности и IT, но и за всякакви други позиции.
- Правилно ли реагираха според вас централните банки, вдигайки лихвите, и можеха ли да са още по-агресивни в антиинфлационната си политика?
- На първо място трябва да отбележим, че БНБ няма собствена парична политика и следва европейската. А Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв подцениха инфлацията - решиха, че тя ще отмине. Но това не се случи.
Икономическите прогнози са много трудни, особено що се отнася до неочаквани големи събития. Така че реакцията на централните банки беше закъсняла, а паричната политика преди това с отрицателните лихви беше разхлабена. Но все пак действията им бяха достатъчно агресивни, лихвите се покачват много бързо.
- БНБ също вдигна рекордно основния лихвен процент. Какво означава това за хората - ще поскъпнат ли кредитите?
- Зависи в какъв хоризонт гледаме. В краткосрочен план кредитите няма да поскъпнат. Това ще се случи, когато започнат да се повишават лихвите по депозитите. Те бяха отрицателни, сега са нулеви. Лихвите по ипотечните кредити са средно около 3%.
Но ако държавата плаща 5% лихва за облигации и банката реши да вдигне лихвите по депозитите на 2%, за да ги вложи в държавни ценни книжа, ще осъзнае, че лихва от 3% по кредитите вече няма смисъл за нея, и тогава ще я вдигне.
Това е цикълът, но ние все още сме в много начален етап от него. Според мен кредитите няма да поскъпнат преди края на следващата година, така че сега е добър момент за теглене на ипотечен заем, особено ако е с фиксирана лихва.
- А кога да очакваме позитивни лихвени нива при депозитите?
- Според мен през второто или третото тримесечие на следващата година.
- Казвате, че моментът е подходящ за нови заеми, но започнаха ли банките да затягат условията за отпускане на кредити?
- Не особено. Ако класираме хората по скала от 1 до 10, доколко финансовата им история е подходяща, за да им се отпусне кредит и 1 е най-високата оценка, ще ограничим кредитите за тези с оценка 10. Останалите 9 все още отговарят на условията.
- А промените в лихвите означават ли и че банковите такси за потребителите ще намалеят?
- Не мисля. Таксите, които се повишават, са свързани с парите в брой, защото разходите на банките да ги осигурят също се повишават.
Но все пак, ако лихвените нива са по-високи, тогава ще има по-малък натиск за вдигане на таксите, така че вдигането им няма да е толкова голямо, колкото преди.
- Как оценявате шансовете за влизане на България в еврозоната?
- Според мен има 99% шанс. Но зависи от политическата воля и готовността на страната. Очевидно воля има, а страната започва да се подготвя. Но все пак има 1% шанс нещата да се обърнат.
- Не е ли проблемът в това, че няма редовно правителство?
- Не е нужно редовно правителство, за да се влезе в еврозоната. Би било по-лесно, но не е задължително. Необходим е парламент, който да приеме нужното законодателство.
А реалната подготовка се прави от банките, фирмите, “Борика”, БНБ.
- Все още ли покриваме всички критерии?
- Тези критерии всъщност не са релевантни и са нещо, зад което определени политици се крият.
Има много ясна готовност от страна на еврозоната да приеме България.
- Но все пак доколко са готови България и банките за приемането на еврото?
- Страната е готова от гледна точка на това, че в последните 25 години левът е фиксиран към еврото. Но е нужна техническа подготовка. За хората това означава промяна на банкнотите от лев в евро - в България има 650 милиона броя банкноти и някой трябва да ги обмени в евро една по една, което е сравнително труден процес.
Евробанкнотите трябва да се транспортират дотук, да се съхранят, след това да се дадат на хората, те да дават левове, които също трябва да се транспортират и след това да се унищожат.
Изчислихме, че само в Банка ДСК за декември, януари и февруари трябва да обменим 100 милиона банкноти. И цялата система се подготвя за този процес.
Освен физическите пари трябва да се обменят и електронните.
Ако вие примерно имате в сметката 1000 лв., от 1 януари 2024 г. те ще станат точно 511,29 евро. За тази цел всички банки трябва да направят промени в софтуерите си. Това не се свежда само замяната на думата лев с евро и сумата да се преизчисли. Трябва да се запазят всички исторически данни отпреди 1 януари, когато сумите са били в лева. А всичко това е сравнително голяма технологична инвестиция.
Затова е важно да се вземе ясно решение относно еврозоната, защото ние трябва да отделим 2/3 от времето си през следващата година, за да направим тази трансформация. Този процес не е и евтин - на Банка ДСК това ще струва около 20 млн. лв. Но това ще бъдат наши разходи и няма по никакъв начин да се отразят на хората.
- Тази промяна във валутата наистина ли ще се случи за един ден?
- Да, на 31 декември 2023 г. ще може да теглите левове от банкомата, а на 1 януари 2024 г. - евро. Това също е сложно за нас, защото ще трябва да направим софтуерни доработки и да увеличим двойно капацитета на банкоматите ни, за да може в тях да се съхраняват както левове, така и евро. И в полунощ на 31 декември ще спрем левовете.
- А какво ще се случи, ако имаме две отделни сметки в банката - една в лева и една в евро?
- Ще се превърнат в две отделни сметки в евро. Те няма да се обединят автоматично в една, но това може да се направи, ако клиентът поиска.
- Основателни ли са според вас опасенията, че стоките ще поскъпнат, докато заплатите няма да се променят?
- Не знам защо хората си мислят, че въвеждането на еврото ще доведе до инфлация.
Ако едно прясно мляко струва 2,99 лв., неговата цена няма да стане 2,99 евро.
Ако разделим 2,99 на 1,95583, колкото е фиксираният курс, ще получим 1,53 евро. Ако съм собственик на магазин, мога ди си кажа: това е една добра възможност и да направя цената 1,60 евро. Това не е инфлация, защото е единично вдигане на цената заради закръглянето ѝ.
Но това няма да се усети при по-големи покупки - ако си вземем нов телефон за 1000 лв., 20 стотинки отгоре няма да ни направят впечатление.
Общо единичната инфлация ще бъде под 2% - това е доказано от опита на други държави, които вече са преминали към еврото. А това е много малка цена, която ще платим, за да получим макроикономическа стабилност от влизането в еврозоната.
- Но заплатите на хората няма да се закръглят нагоре по този начин.
- Това закръгляне на цените ще окаже ефект при по-малките стоки. Една заплата от 2000 лв., ако я разделим на 1,95583, ще стане 1022,58 евро. Ако го закръглим нагоре, ще стане 1023 евро.
CV
- Завършил е в Университета по икономически науки в Будапеща, магистър по финанси и счетоводство
- Учил е и в Университета на Саар, Саарбрюкен, Германия, във Виенския университет, Австрия, и в Международния институт за управленско развитие, Лозана, Швейцария
- 2002-2007 г. е председател и главен изпълнителен директор на дъщерното дружество на Комерцбанк в Унгария
- От 2007 г. ръководи дъщерното дружество на Комерцбанк в Москва, а от 2010 г. управлява дивизията на банката за Централна и Източна Европа
- През 2012 г. става председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на украинското дъщерно дружество на ОТП
- От ноември 2020 г. е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
