Никой не знае колко ще продължи кризата с доставките, а цената на хартията се увеличи над 3 пъти
- Най-накрая, след дълга битка, вестници и списания ще се облагат с по-нисък косвен данък. Време ли беше това да се случи, г-н Кънев, вие сте сред вносителите на едно от първите предложения още през 2006 г.
- Аз всъщност никога не съм разбирал защо доскоро във внесените предложения бяха изключвани вестниците и списанията. А не разбирам, защото не намирам логика криминални или сладникави романчета да са с по-ниско облагане, а сериозни вестници и списания да не са.
Извън този и всички останали аргументи, които много пъти сме изговаряли, в момента проблемът с цените на хартията и на останалите материали е огромен - поскъпването е над три пъти, а има проблеми и с доставката им. И никой не знае колко ще продължи. Затова помощта, която дава ЕС за издатели и техните потребители, е много важна. Време беше и ние като законодатели да помогнем на нашите издатели и на техните потребители.
- Припомнете на читателите ни, имало ли е поне частичен успех това искане досега?
- Натискът започна през 2005 г., когато
с Любен Дилов-син и други колеги направихме бойна група.
Влязохме в преки контакти с тогавашния финансов министър Пламен Орешарски. Той предложи нещо разумно и работещо. Вместо да ходим по таргет групи и да се бием с вятърни мелници, да се направи целево програмно финансиране. И изпълни ангажимента си - преведе 2 милиона лева, колкото се очакваше да бъде събрано от облагането на печатните издания. Тогава имаше т.нар. центрове за култура и Център за българската книга към Министерството на културата, където издателствата кандидатстваха за издаване на българска литература. До края на управлението на тройната коалиция този модел работеше добре. Отпускаха се и пари на читалищата за закупуването на българска литература. След това бе забравено от всички следващи финансови министри.
- И така до момента, в който депутатите гласуваха по-ниската ставка преди дни, предстои второто четене. Защо толкова късно?
- Отново с Любен Дилов–син и подкрепени от други колеги от ГЕРБ, ДПС и БСП, успяхме да вкараме в списъка българската преса и списания. Най-смешното и едновременно с това най-тъжното за българския парламент беше, че когато нещо е безспорно и има почти единодушие, в залата се водят няколко часа безсмислени дебати, като всеки се стреми да докаже колко е интелектуално възвишен, разбира проблема и е готов да помогне, но...Опитаха някои колеги от ДБ да обясняват колко е вредно да се продължава с тази диференциация на ставките по данъка. Аз тази тема няма да я коментирам, защото всички знаят, че вратата бе отворена още по времето на НДСВ, когато доставчиците на туристически услуги бяха сложени в този списък. Нея още си я има, но през отворената врата започнаха да влизат книги, детски храни, учебници, хляб, брашно.
- На всеки финансов министър му настръхва косата от тази дълга опашка с преференции - как това ще се отрази на бюджета?
- Разбира се, стои този въпрос, защото всяка от диференцираните ставки означава „Х“ по малко приходи в хазната. Малко раздвоен съм в чувствата си. Тази вакханалия, която българският парламент си позволява, при която всеки предлага, всеки иска да раздава и да разпределя. А в ситуация на година и половина със служебни кабинети и един кратък предишен кабинет трудно може да се каже, че всяко предложение е логично издържано.
- Възможно ли е да се върнем към единната ставка, или просто трябва оттук нататък политиците да внимавате за кого я диференцирате и за кого удължавате действието ѝ?
- Темата с диференцираните ставки е много сложна. Доскоро заедно с Дания бяхме сред държавите, които нямаха почти никакви различни от стандартната ставка. Винаги в последните 17 г., в които се занимавам с политика, финансовото министерство обяснява, че диференцираните ставки са нещо много вредно и най-вече трудно за администриране. Честно казано, не виждам голям проблем, след като всички европейски данъчни агенции могат да администрират голям брой различни ставки, точно пък нашата да не може да го прави. За мен въпросът по-скоро е каква ще е събираемостта и дали бюджетът може да си го позволи. С 6 млн. лв., колкото влизат в хазната от периодичните издания, едва ли ще я съборят, но се приеха и много други.
- Вече някои изчислиха, че 700 млн. лв. по-малко ще влязат в хазната сумарно от режима на различния ДДС.
- Вчера слушах колега от ГЕРБ да казва, че сметката е 3 милиарда лева. Не съм убеден и в цифрата 700 млн. лв. Лошото е, че в българския парламент колегите с претенции за експертиза се научиха да говорят на ангро - милион нагоре, милион надолу, цифрите за нищо ги нямат. Във всеки случай, колкото и да струва, след като твърдим и искаме да сме европейци,
нашата данъчна администрация трябва да се справи
Поне като администриране. Като приходна част, въпреки че инфлацията продължава да помпа бюджета, при два служебни кабинета и един, който едва изкара 7 месеца, ми е много сложно да коментирам каква ще бъде съдбата на бюджета, който до седмица трябва да приемем.
- Ще успее ли държавата до март, а вече има прогнози и до юни, да живее със стария бюджет?
- Сложна е ситуацията. Видяхте, че първата политическа сила не успя да събере подкрепа за кабинет. Кога президентът ще покани втората да ѝ връчи мандат, не знам. Може да се случи и след празниците догодина. Нека не бързаме. В турбулентна ситуация е цялата ни държава, стъпваме по подвижни пясъци.
- А ще успеете ли няколко важни поправки в закони да приемете, за да продължи финансирането по плана за възстановяване?
- Мисля, че ще успеем. Ако има парламентарна воля, а ми се струва, че я има. Макар да не съм убеден, че подписаното в плана от “Продължаваме промяната” е най-доброто. Виждате, че отхвърлихме т.нар. закон за доносниците с анонимни сигнали. Няма съгласие и за съдбата на “Мариците”. Трябва да бъдем по-активни, по-смели и дори по-агресивни с присъствието си в Брюксел. На тези, които казват, че не можело да се предоговаря планът, аз пък казвам, че всичко може и други държави вече го правят. Въпрос на политическа воля и на национално отговорно поведение. В края на краищата ние сме една от равноправните 27 държави в Евросъюза.
Това, което направиха с нас за Шенген, е обидно.
- За да кажете, че е обидно, означава, че вие не виждате някакви сериозни основания за този отказ, така ли?
- Да, не виждам. След като Германия, Франция и останалите големи държави не дават отказ, аз не виждам защо една сравнително малка Нидерландия игнорира мнението на тези държави, които са локомотиви на европейската икономика. Според мен по-твърдо трябва да се играе тази игра. Ние сме в центъра на Балканите, много неща зависят от нас, трябва ни повече самочувствие.
- Имаме ли такова по пътя си към еврозоната, или и там действаме плахо? Ще ни стигне ли времето да сме подготвени, освен да бъдем твърди?
- От 20 г. сме в еврозоната. С фиксиран курс евро - лев, не виждам и чисто технически да има големи проблеми. По-скоро проблемите са политически и с това плашене на хората колко страшно щяло да бъде. Не ни е това големият проблем в момента, а политическата криза, от която аз, честно казано, все по-трудно виждам близък изход.
- Значи държавата ще живее пестеливо със служебни кабинети. А бизнесът, той ще оцелее ли?
- Благодарение на няколко човека от БСП, ДПС, ГЕРБ направихме промяна в субсидирането на българските компании за скъпото електричество. Слава богу, изчисти се един проблем, създаден от колегата всезнайко Владо Панев от „Демократична България“, който в зала предложи нещо, което звучеше красиво, но щеше да се окаже съдбоносно.
(Спорното предложение бе клиентите, присъединени към мрежа високо напрежение да получат пълния размер на компенсацията за 2023 г., ако са изпълнили определени критерии за енергийна ефективност и потребление на енергия от ВЕИ за собствени нужди. Срещу нея се обявиха и четирите работодателски организации, с аргумента, че тя реално намалява размера на компенсациите и увеличава цената над тази, определена за малки и средни предприятия, в размер на 200 лева - бел. ред.) Най-вредното е, че стана практика на парламента на второ четене без обосновки да се правят предложения, от които почти винаги стават големи гафове. Оттук нататък доброто е, че българският бизнес в голяма степен се еманципира от държавата. Остава да не му пречим, ако не му помагаме.
Най-вредното е, че стана практика на парламента на второ четене без обосновки да се правят предложения, от които почти винаги стават големи гафове. Оттук нататък доброто е, че българският бизнес в голяма степен се еманципира от държавата. Остава да не му пречим, ако не му помагаме.
