Японското правителство планира да въведе нови стимули, за да спре демографската криза в страната. Но и те най-вероятно няма да сработят, казват експерти, съобщава "Дойче веле". Ето защо:
Японското правителство планира да предостави допълнителни 80 000 йени, които се равняват на около 556 евро, на всяка двойка с дете. Причината: Токио търси начини да спре тревожния спад на раждаемостта.
Критиците смятат, че това не е достатъчно за убеждаването на хора, борещи се с нарастващите цени и стагниращите доходи. Други припомнят, че простото хвърляне на пари за решаване на даден проблем е подход, който вече е бил опитван в миналото. И вероятно този път също няма да проработи.
И в момента родителите в Япония получават еднократна помощ от 420 000 йени при раждане на дете. Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи предлага сумата да се увеличи до 500 000 йени. Очаква се тя да бъде въведена в началото на следващата финансова година, която в Япония започва на 1 април 2023 година.
Тази година се очаква раждаемостта да е рекордно ниско
Инициативата идва на фона на тревожна демографска статистика за Япония. Към 2021 г. японците са 125,7 млн. души - спад от пика от 128 млн. през 2017 година. Проучване, публикувано в медицинското списание The Lancet преди пандемията, прогнозира, че населението на Япония може да се свие до 53 млн. до края на века.
През последните десетилетия японците сключват брак на по-късна възраст и имат по-малко деца. Зад това решение стоят основно финансови съображения. Според данните на японското Министерството на здравеопазването през първите шест месеца на тази година са се родили само 384 942 деца. Това е с 5% по-малко в сравнение със същия период на 2021 година.
Институцията очаква общият брой на новородените за цялата година да бъде по-малък от миналата, когато са проплакали 811 604 бебета. Числото почти сигурно ще падне под 800 000 - рекордно нисък брой за всичките години, в които правителство води статистика - от 1899 г. насам.
Разходите растат, а децата излизат скъпо
Средните разходи за раждането на дете в Япония са около 473 000 йени, пише японския вестник "Майничи". "Парите, които получихме от правителството, определено ни помогнаха, когато родих сина си, и бяхме благодарни. Но те не покриха всичките ми болнични разходи", разказва Аяко от Токио. Според нея ситуацията до известна степен се е усложнила и поради раждането ѝ с цезарово сечение. "Говорихме за още едно дете и бихме искали, но със съпруга ми стигнахме до извода, че за момента това не е възможно", казва още Аяко.
Тя допълва: "Взех си отпуск от работа и това се отрази на доходите ни. И макар че съпругът ми има стабилна работа и печели също толкова, колкото и преди пандемията, през последните месеци разходите за неща като основни хранителни продукти и гориво скочиха рязко."
Социалните проблеми трябва да бъдат решени
Правителството на страната и регионалните власти предлагат стимули за по-големите семейства. Те включват предоставяне на автомобили и дори жилища без наем в селските райони, където обезлюдяването се усеща най-драматично.
Норико Хама, професорка по икономика в университета "Дошиша" в Киото, коментира, че това е недалновиден подход, който няма да реши по-дълбоките проблеми на младите двойки в Япония: "Не става въпрос просто да се хвърлят пари на младите двойки и да се очаква те да имат повече деца", казва тя. "Проблемът е в лошата социална инфраструктура, която не позволява на хората да се чувстват достатъчно сигурни, за да имат деца."
Според Хама в момента хората са недоволни от средата, в която ще трябва да отглеждат децата си и докато това не се промени, раждаемостта няма да започне да расте. Един пример е, че въпреки спада в раждаемостта, Япония отдавна страда от недостиг на места в яслите. Родителите също така трябва да дават много пари за различни спортни и образователни инициативи.
Властите "са напълно откъснати от реалността"
Сред основните разходите са допълнителните уроци, известни като "джуку". Целта им е да осигурят влизането в добра гимназия, а след това и в добър университет. Висшето образование в Япония обикновено трае 4 години и също може да е сериозен разход, дори и студентът да работи на непълно работно време.
Заплатите не са се променяли особено повече от десетилетие, а ежедневните разходи нарастват заради инфлацията и натискът е по-голям, посочва професорката по икономика Норико Хама. "Поредното правителство от дълга поредица кабинети е стигнало до заключението, че ако хвърли достатъчно пари, проблемът ще се реши от само себе си", казва тя и допъва: "Те са напълно откъснати от реалността на обикновените японци и, опасявам се, не усещат тяхната несигурност, страхове и нужди."
