- Притеснително за грамотността на българите е, че най- издирваните книги са за самоусъвършенстване, каза пред "24 часа" социалният психолог
- Хора очакват Шенген да вдигне пенсиите - не говори добре за политическата ни грамотност
- Опровергаха се прогнозите как заради локдауна ще станем едва ли не киборги - придатъци на компютрите
- Името на Симона Радева е предизвикало интерес, но Георги Семерджиев не е в списъка на най-търсените в гугъл
- Воайорска е природата на търсенията за известни личности
- Важно е колко хора са питали за цената на златото, за да продават, и колко – да купуват
- Ако хвърлим бърз поглед върху най-търсените думи в търсачката гугъл, как бихме могли да опишем 2022 г. като предпочитания на българина?
- Със сигурност водещата дума на 2022 г. е война. И то тази в Украйна. Но всякакви изводи на база тези търсения биха били еднозначно непълни по редица причини.
От една страна, когато търсиш информация в гугъл, значи нещо те интересува. Но от друга, означава, че стандартните институти на информация не са предоставяли достатъчно качествена такава. Така че обобщенията, без да знаем мотивацията на конкретния търсещ от какво се предопределя, би било доста спекулативно.
Не можем да бъдем и сигурни в какъв контекст са търсенията, а това е много важно – тоест какво е причинило конкретното търсене. От една страна, виждаме, че често българинът е търсил колко струва грам злато. Но дали го е търсил, за да си купи злато, или да си продаде неговото, няма как да знаем. И двете са различни като мотивация. Едно е да търсиш колко струва златото, за да си го купиш - това може да означава, че искаш да вложиш парите си някъде, за да се справиш с инфлацията. Нещо подобно като мотивация, но от друга страна, много по-неприятно, би било, ако са го търсили, за да си продадат бижутата, защото не могат да покрият разходите си и да се справят с икономическата ситуация.
Освен контекста, в който е ставало самото търсене, времето, в което е станало, може да ни даде още по-голяма информация. Ако до голяма степен е ясно защо Владимир Путин и Симона Радева са били търсени, то за Лена Бориславова може да се гадае. И не може да се даде достатъчно безспорно твърдение.
За Симона Радева би било погрешно да се твърди, че тя е най-търсеният човек за тази година. Защото едва ли е била най-търсената през цялото време, а по-скоро за определен период и повод. И е много вероятно да важи същото за Вежди Рашидов и Ален Делон, за когото по едно време усилено се говореше, че е поискал евтаназия. И което със сигурност е повишило интереса към него, който през останалото време на годината не е бил кой знае колко.
- Правят впечатление няколко други неща – в графа “Общи търсения” виждаме на първо място Украйна, но не и Зеленски. А на пето място виждаме Владимир Путин, но не и Русия. Путин пък оглавява класацията за личностите, където украинският президент тотално отсъства. Как си го обяснявате?
- Естествено, че интересът към Владимир Путин е във връзка с войната в Украйна. Но когато се търсят новини за положението и военните дейстия в Украйна, търсачките са услужливи заради това, че могат да намират информация с ограничен брой думи. Като напишеш “Украйна” и ти излиза всичко, свързано с нея. Не е нужно да пишеш дълги изречения от типа на “Какво се случва с войната в...”. В този смисъл си мисля, че една немалка част от търсенията по отношение на Владимир Путин не са директно свързани със събитията в Украйна. Имаше много периодично появяващи се новини, свързани със здравословно му състояние и че му готвят преврат, и т.н. Интересът към него е предизвикан от войната в Украйна, но тя не е единственият повод да се търси информация за Путин. Но тя е в основата на вторичните поводи, които впоследствие са се появили и са предизвикали интерес към руския президент.
- Изобщо ползват ли се търсачките практично и по предназначение?
- Вероятно да. В крайна сметка те имат своята функционалност и начин да задоволят този интерес, който може да бъде много разнопосочен. Например Симона Радева рязко се изкачи в класацията с имената, които предизвикват интерес. Но пък името на Георги Семерджиев, във връзка с когото нейното име стана изобщо известно - липсва. Дали е бил информационният интерес да се научат повече новини за случая с катастрофата на бул. “Черни връх”, или е било заради чисто воайорското любопитство?
Тук трябва да кажем, че класацията едва ли обхваща ноември и декември. В противен случай мисля, че доста напред биха излезли търсенията за Сашко от Перник, или набиращият скорост скандал с партньорско насилие при артистите. Трябва да имаме предвид, че в гугъл се търси добавъчна - наваксваща - информация. И ако нещо не е било търсено там, може да означава, че не е било интересно за публиката или че медиите са си свършили работата и са покрили достатъчно добре темата. От друга страна, това дава известни потвърждения за воайорската природа в търсенията в гугъл, поне по отношение на данни за известните хора. Като социален психолог би ми било интересно дали би могло да се направи разбивка какво се е търсило в различни части на страната, дори в отделни населени места.
Много е вероятно търсенето “Как да разбера дали съм под карантина?” да е било предимно в градовете, а в селата да са далеч по-малко запитванията за ограниченията с придвижванията.
Колкото и шеговито да звучи, нещо подобно е с рецептата за кьопоолу - хората на село знаят как се прави и едва ли ще разчитат на гугъл, ако не го знаят. Някои неща на пръв поглед могат да изглеждат безобидни, но всъщност да са много тъжни - като например “Колко струва грам злато?”. Или “Колко струва турската лира?” предвид факта, че изключително модерно да се ходи на пазар в Турция. А всъщност не се ходи толкова заради качеството на стоките, а заради цената. Тук модерното не идва от качеството, от начина на живот или от търсенето на стил, а от недоимък и от принудата да пазаруват в Турция, за да управляват по-добре личните си финанси.
- Тук следва и по-голям въпрос – лесният достъп до информация възпитава ли в интелектуална ленивост? Все пак вече има няколко поколения, които буквално не си спомнят какво е преди търсачките.
- Не бих се изразил чак толкова крайно. Всяко едно улеснение е добре дошло за хората. Съвсем добронамерено казано, ние сме си мързеливи по природа. И във всяка ситуация, в която може да си улесним живота, не се и поколебаваме нито за миг. И в това няма нищо лошо. Това означава, че ние успяваме да спестим време и енергия за други важни неща. Естественото любопитство на човек е нещо, което той се опитва всячески да удовлетвори. И ако всеки път това означава да ходим до библиотеката и да отваряме физическите книги и енциклопедии, това би ни загубило много време. Затова със сигурност съвременният човек е доста по-добре информиран от човека преди гугъл.
Ако засягаме темата за пристрастеността и многото време и внимание, които отделяме на мрежата като цяло, със сигурност си има своите проблеми. Защото то заема много от вниманието на хората, което те биха могли да отделят на далеч по-интересни, важни и социални контакти на живо. Но не бих бил толкова песимистичен в прогнозите, поне не на този етап. Видяхме как преди пандемията се говореше много как човечеството върви към изолация и виртуализиране, как сме щели да се превърнем в някакви киборги или придатъци на машината и интернет. Бяха достатъчни само две години в изолация, за да се види, че това е твърде далечна прогноза, ако изобщо е била осъществима. Ние си имаме нужда от физическия контакт и да се срещаме с приятели. На този етап интернет по-скоро улеснява тези нормални човешки желания и потребности, отколкото да ни затруднява.
- Склонни ли сме да се предоверяваме на Чичко Гугъл? И има ли нещо общо медийната грамотност - страната ни заема 33-о място от общо 41 европейски държави, включени в Индекса на медийната грамотност за 2022 г., изготвен от Институт “Отворено общество”?
- Ние сме склонни да се предоверяваме по принцип. И не само чрез търсачките. Например гледах наскоро един репортаж, в който репортерката отиде в едно врачанско село и попита местните жители какво очакват, ако влезем в Шенген. Масовият отговор беше, че трябва да влезем в Шенген, за да се вдигнат пенсиите “най-накрая”. Интересът към политиката и заобикалящата ни среда за масовия българин далеч не е на някакво високо ниво или повод за гордост. Но това не е заради търсачките.
Другото, което мога да изведа от тези данни, е много притеснително - грамотността изобщо. Оказва се, че част от данните на гугъл, свързани с търсенето на заглавия на книги, извеждат на много предни позиции книги за самоусъвършенстване и самопсихология. Което е много любопитно. То може да значи, че българинът се интересува от начини да постигне по-добрата версия на себе си, което е романтичната гледна точка. По-вероятната и реалистичната, но и по-неприятната е, че чалга културата се масовизира все повече. А художествената литература решително отстъпва пред книги със съмнителна практическа стойност и приложимост. Нашата медийна грамотност е част от нашата социална зрялост. И това, че сме на задни места, не е заради компютрите и интернет.
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет, води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации
