- Печатната периодика е колективната памет на нацията - това бе високо облагане на знанието, независимостта на медиите и най-достоверния източник на информация
- Търся съмишленици за национална програма за дигитализиране на пресата отпреди 2003 г., казва депутатът от ГЕРБ
- Г-н Дилов, каква беше причината досега България да е една от малкото страни в ЕС, която да не прилага разрешеното по европейска директива по-ниско облагане на книги, вестници и списания?
- На мен наистина ми е трудно да проумея политическата логика, защото това е буквално високо облагане на знанието и на колективната памет на нацията. Печатните периодични издания и книгите са точно това. Аз специално
участвам в тази битка от повече от 20 години
Тя нямаше цвят, един от най-горещите поддръжници беше Петър Кънев от БСП, а сега мина предложението на колежката Ирена Димова от ГЕРБ, много ценен беше спокойният и професионален глас на ДПС. Имаше подкрепа и от “Възраждане”, “Български възход” и отделни депутати от ПП. Така че това е истинската хартиена коалиция, ако продължим шегите от миналата седмица...
Това, което ме удиви на последния дебат преди гласуването, беше
магарешкият инат на “Да, България”
срещу предложението. Дори с формални доводи се опитваха да го саботират - като разделното гласуване между книги и печатна периодика, при положение че в европейската директива по темата те са изрично обединени.
Българската преса оцеля в ковид времената с цената на изключителни трудности, жертви и лишения. Големи градове като Варна, Хасково, Шумен вече нямат нито едно местно печатно периодично издание. Изчезнаха еталонни издания като “Бизнес поща” - Стара Загора например...
Най-тежкият удар беше за регионалната преса, която не може да разчита нито на големи тиражи, нито на сериозна подкрепа от големи рекламодатели. В това отношение днешната ставка от
9% ДДС е изключително закъсняла за периодиката
- Имаше съпротива у политиците и срещу намаляване на ставката за книгите. Как убеждавахте колегите си, че ДДС на един вестник или книга не може да е колкото на цигарите?
- Много трудно. В 40-ото народно събрание направо търгувахме.
Не ни даваха 9% ДДС, но тогава извоювахме от правителството преки финансови помощи за издателите за зареждане на библиотеки и читалища. Но това не беше качествена мярка, защото
имаше голям субективен момент кои издателства
ще се възползват. Докато намалената ставка на ДДС не променя пазарния характер - от читателите зависи ще съществуваш ли и от качеството на продукта. Просто сваляме една излишна, а с поскъпването на електроенергията и печатарската хартия - направо непосилна тежест.
Опитах се да осветля моите колеги, че когато не подкрепят печатните периодични издания, те стават лесна плячка на местни политически и икономически кръгове. На пръстите на едната ръка можем да преброим изданията, които се издържат пряко от реклама и пазар, а не от поддръжката на чуждестранни фондации или благоволението на определени бизнесмени. И това е тъжно.
А още по-тъжно е, че точно умно-красивите отказват да разберат, че печатната периодика наистина е не само независимост и свобода на медиите, не само много по-достоверен източник на информация, но и паметта на нацията. Ако се опитате да намерите нещо в гугъл за д-р Дертлиев или Милан Дренчев например, ще ви е много трудно. Защото са ярки политически личности от преддигиталната епоха и в търсачките има само отделни споменавания. Докато хартиеният архив е паметта на нацията...
- Какво още може да се направи, за да се защити тази национална памет? Може ли да се продължат мерките в подкрепа на печатната периодика?
- Дано този парламент се задържи, защото търся съмишленици и извън ГЕРБ-СДС за национална програма за дигитализиране на пресата отпреди 2003 година. Всъщност необходима е
гъвкава формула за публично- частно партньорство изобщо за дигитализация на духовното ни
наследство: националната и градските галерии, печатните медии от миналото, кино и телевизионните фондове. Това е изключително важно. Инвестицията на “24 часа” например да показва всеки ден първите си страници от изминали години се превърна не просто в документ, а в изключително интересно четиво. Показва го и броячът на посещенията в сайта ви. Сега си представете колко ще е полезно и интересно да можеш да прегледаш целия вестник отпреди 30 години, и то не на pdf?!
Ще се потретя: Това е паметта на нацията, наистина!
- Пандемията върна хората към печатните издания, в по-малките населени места те разчитат предимно на тях. Преди години по цял свят побързаха да погребат печата, прогнозите вече се опровергават - като човек на словото вие как виждате бъдещето му?
- И от трибуната припомних хубавия виц: “Започнах да чета електронни книги - хвали се един на приятеля си. - Ахааа - отвръща му другият, - опитваш се да ги откажеш, значи?!” Особено във времената на яростни идеологически противопоставяния в социалните мрежи, на фона на морето от фейк новини и фалшиви сайтове печатните издания изведнъж се оказаха
медийната услуга с най-висока степен на достоверност
Поне в България се наблюдава и ренесанс на книгите. Особено радващ е засиленият интерес към български автори... Как да четеш на електронен носител Господинов, Милен Русков или Захари Карабашлиев? За епици като Владо Зарев пък изобщо да не говорим! Просто аудиторията повиши изискванията си и към преводачи, и към автори, и към полиграфията и това е много радващо, но, уви - скъпо!
- Тази “хартиена коалиция” победи днес, но това не е гаранция, че и утре избраните в парламента ще споделят вашето мнение. Какво да направим, че това да се превърне в трайна политика?
- Бързам да кажа, че 9% ДДС върху печатните издания беше временна мярка, която сега стана постоянна. Това важи и за печатната периодика. Просто трябва да сме внимателни, ако някой бъдещ парламент се опита да върне старото положение.
Другото важно е, че трябва да продължим да убеждаваме политиците, че хартията, дори и бутикова, все пак е по-високо качество на журналистиката, по-обстоятелствени текстове.
По-сериозните автори все още предпочитат хартията
И последното доказателство: две кози дъвчат филмова лента на поляната пред Киноцентъра. И едната казва: “Книгата беше по-добра!”.
