- Защо всеки месец 6-7 човека се качват на Аспаруховия мост, за да скочат, питаме председателя на Българската психиатрична асоциация, който е и началник на клиниката по психиатрия в УМБАЛ “Света Марина” - Варна
- Около 70% от хората с успешен суициден опит са търсили помощ 2-3 седмици преди това, отговаря той
- На моста в Сан Франциско има мрежи, телефони и табели къде да се позвъни за помощ
От години Аспаруховият мост във Варна има зловеща слава като предпочитано място за самоубийци. От най-високата точка - 54 метра, любители на адреналина скачат с бънджи. Но други я избират за финал на своя живот.
Статистика за самоубийци не се води в “Бърза помощ” и в полицията.
По непотвърдени данни месечно 6-7 души опитват да се самоубият, като се хвърлят от моста. За щастие, не всички успяват. Преди седмици няколко души избраха да се хвърлят от парапета на моста - всички мъже, като най-младият, едва на 18 години, от варненско село.
Усещането от тези 54 метра е ужасяващо - мостът е на конзоли и във високата част се люлее, духа и силен вятър. При падането от тази височина водата има сцепление като бетон, шансовете да останеш жив са 10-15%.
Знаков бе случай от април миналата година, когато млад мъж успява да свали старица от перилата малко преди да полети към водата. Тогава той сподели, че минувачи са отминали с безразличие отчаяната жена.
От години в града битува идеята да бъдат поставени предпазни мрежи на съоръжението, която обаче така и не е осъществена до днес.
- Проф. Кожухаров, за дни имаше 3 самоубийства от Аспаруховия мост. Какви са причините тези хора да сложат край на живота си?
- За съжаление, за зачестилите случаи на опит за самоубийство от Аспаруховия мост - някои от които фатални, факторите може да са различни.
Единият е т. нар. фактор на средата. Във времена на несигурност, на висока инфлация, на нарастване на цените и банковите лихви хората живеят в постоянен стрес.
В такава ситуация при подходящи генетични предразположения могат да се отключат различни депресивни състояния. Ние не се самоубиваме, защото сме бедни. Ако се направи анализ, ще видите, че самоубийствата са повече в държави с далеч по-добър стандарт от нашия.
Неизвестност и невъзможност да се планира бъдещето
също влошава нещата.
Личната житейска ситуация е друг важен фактор, който може да съвпадне с този, който описах - ако човек е чул лоша диагноза или е овдовял, останал без работа, преживял скорошна раздяла и други причини, за да не вижда перспектива.
Ние, психолози и психиатри, трябва да сме на предния фронт и да работим, а не само да наблюдаваме отстрани.
- Как се промениха психологичните проблеми и диагнози през годините?
- Ще започна отзад напред - сега живеем в постковидно и военно време, ако употребим изказа на политиците - време, бременно с проблеми, благоприятно за развитие на различни психиатрични диагнози, предимно от невротичния и депресивно-тревожния спектър.
Проучвания сочат, че има значително нарастване на остри стресови реакции, разстройства в адаптацията, тревожни и депресивни състояния. Забелязва се и увеличаване на употребата и зависимостта към психоактивни вещества, както и зависими поведения.
Ковид засегна централната нервна система
на заболелите и доведе до неврологични психиатрични усложнения.
Има и друга сюжетна линия - фейкнюз, дезинформация, преекспониране. Това също увеличи тревожното състояние.
- Да мълчим или пишем за самоубийствата от Аспаруховия мост - кое е правилното?
- Има много митове за самоубийства - неговоренето за проблема е един от тях. Твърдението, че ако питаш потенциален самоубиец за намерението му, има по-голяма вероятност той да го стори, не е истина, напротив.
Проучвания показват, че около 70% от хората с успешен суициден опит са търсили помощ две-три седмици преди него. Но никой не е забелязал. Ние и да не говорим за самоубийствата, те пак ще се случват.
- Как да се държат медиите?
- Бих препоръчал да изпреварват събитията, нарича се превенция, а не да действат постфактум. Да се дава възможност на близките да страдат на спокойствие.
- А какво се случва по света на подобни точки като Аспаруховия мост, които са опасни за хора с мисли за самоубийство?
- Винаги давам пример с моста в Сан Франциско. Там има поставени мрежи, телефони с големи табели, на които пише къде може да се позвъни за помощ.
Това има смисъл, защото хората, които са решили да го правят, не са напълно неразколебими. Една част правят този опит не на всяка цена, а някъде вътре в тях искат да бъдат разубедени, да им се помогне - това често е техният апел за помощ.
- Как влияе на психиката ни огромното количество информация за всичко, която ни залива?
- Първо, бих препоръчал да я подлагаме на съмнение, да търсим източника, да проверим дали прочетеното в социалните мрежи е истина, макар и да не е лесна задача.
Фейсбук се превърна в някакъв доайен на мнение
- прочиташ нещо, което някой е написал, и го приемаш за чиста монета. Авторитетите загубиха властта си, нечие експертно изказване има същата тежест като препечатан и подмятан пост, така че всеки сам си преценя, каквато беше думата на годината.
- Децата са също силно облъчени от това влияние, какво можем да направим за това?
- Имаме огромна вина към децата - и като психотерапевти, и като родители. В търсене на реализация и осигуряване на бита губим връзката с тях. Трябва да им отделяме повече време и внимание, както са го правили нашите родители.
- Какво да направим, ако видим човек на парапета на Аспаруховия мост?
- Не давам конкретен съвет - мога да кажа, че този човек може да бъде разубеден, ако говорим с него, ако бъде извикан някой от приятелския му кръг. Добре е професионалист да говори с него.
Нека да сме емпатични, да приемем, че този човек е един от нас, да не го отминаваме.
Да се учим от положителните примери
като търсенето на малкия Сашко от Перник. С всичкия ми опит бях разтърсен от случилото се, от тази енергия, позитивизъм и сплотеност. Това е нещо, което изконно носим в себе си, това е българският народ, това са нашите традиции.
- Как да запазим психичното си здраве?
- Да се стараем да бъдем сплотени, да бъдем част от нещо, да търсим това, което ни свързва, а не, което ни разделя.
Човек, който е изолиран, самотен, комплексиран, за жалост, е психологически неудовлетворен и фрустриран. Човек, който е част от общност и се идентифицира с нещо, иска да помогне, пука му за другите.
Емпатичният човек е в синхрон със себе си, обърнат е към корените си и не живее само за себе си, за да спечели и победи. Това е моят съвет.
Визитка
Проф. Христо Кожухаров е роден през 1966 г. във Варна, председател е на Българската психиатрична асоциация, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология във Варненския медицински университет от 2016 г. и началник на клиниката по психиатрия в УМБАЛ “Света Марина”.
Завършва Медицинския университет във Варна, специализира психиатрия в Медицинска академия - София. Специализирал е в кантоналната психиатрична клиника “Лийстал”, Швейцария.
