Илхан Кючюк: Лесните пари от Брюксел свършиха. Трябват кабинет и парламент, за да участваме в решенията на ЕС

Издигането на проф. Габровски е възможност политическата система да излезе от кризата, казва евродепутатът от ДПС

Още акценти от интервюто:

Всички трябва да осъзнаем, че трайно отиваме към периферията на ЕС. Вместо да търсим виновници или истини за Шенген, да се фокусираме върху това, което предстои
Крайно време е да разберем, че нашето място е в по-задълбоченото изграждане на съюзите, в които членуваме
За да има правителство обаче, са нужни национално мислене и преодоляване на партийното его. По- скоро съм песимист
90% от европейските граждани гласуват само на хартия
В еврозоната България ще завърши пълноправното си членство в ЕС, ще бъдем там, където се вземат решенията, а не извън масата на преговори

- Г-н Кючюк, оптимист ли сте за съставянето на кабинет с първия мандат?

- Съдейки по позициите на отделните политически партии, съм по-скоро съм песимистично настроен. Въпреки че реално не виждам големи разминавания в техните програмни намерения. Безспорно темите със сигурността, активното ни участие в съюзите, в които членуваме, очакванията на българските граждани за справяне с кризите ни водят в една посока - правителство трябва да има. Но за това трябва да има високо национално мислене и преодоляване на личното партийнополитическо его.

- Добър ход ли бе издигането на проф. Николай Габровски за кандидат-премиер от ГЕРБ?

- Проф. Габровски е безспорен авторитет. С оглед на създалата се политическа ситуация издигането на кандидатура, която е отдалечена от партийните ядра, има смисъл. Това е възможност за политическата система да излезе от кризата.

- По време на консултациите миналата седмица стана ясно, че имате много общи виждания, но ще подкрепи ли ДПС предложения от професора кабинет?

- Решението ще бъде взето на заседание на Централното оперативно бюро във вторник. Безспорно за нас управленската програма, съставът и структурата на бъдещия кабинет са от важно значение.

- В посочените от проф. Габровски имена за министри виждаме представители на почти целия политически спектър. Как ги приемате?

- Някои са ми познати като добри професионалисти, други за първи път чувам.

- Ако не мине сега правителство, има ли шанс при третия мандат?

- По дефиниция третият мандат се определя като кризисен, а има и много условности като това къде ще отиде точно той. Струва ми се, че за реализирането му са необходими добра предварителна подготовка и висока политическа култура.

- Как колегите ви в Брюксел коментират политическата криза в България и невъзможността да се създаде правителство?

- Нашите международни партньори очакват от България да има стабилно правителство, за да може страната ни да участва активно в политическия дебат и при формирането на решения. Крайно време е да разберем, че нашето място е в по-задълбоченото изграждане на съюзите, в които членуваме. Днес Европа се променя и България трябва да участва проактивно в промяната - както институционална, така и политическа, която неминуемо предстои.

- Парламентът все още не е приел законите, необходими за плана за възстановяване. Какво чувате в Брюксел - има ли риск да не получим следващия транш?

- Лесните пари от Брюксел отдавна свършиха. Планът за възстановяване и устойчивост беше създаден, за да насърчи, от една страна, реформите в държавите членки, а от друга - да даде икономическа подкрепа за нов тип икономика, свързана с иновативно развитие и зелена трансформация. България не просто трябва да получи тези пари, а да ги фокусира по правилен начин, за да имат възможно най-голяма добавена стойност за икономиката. Поради ред причини виждам, че това не се случва по начина, по който ми се иска. За да се случат реформите, трябва да има работещ парламент, защото законодателството, което трябва да се приеме, не е малко и това е още една от причините за това в страната ни да има стабилно правителство.

- Акцент на работата на парламента обаче се оказа Изборният кодекс, с който се върна хартиената бюлетина. Това знак ли е, че се задават предсрочни избори?

- Със сигурност не е добра практика Изборният кодекс да се променя толкова често и толкова припряно. От друга страна, социологическите проучвания показаха, че 48% се доверяват на машините, а 47% се доверяват на хартията. И най-логичното е в тази ситуация да се даде възможност на българските гласоподаватели да имат избор. Нека да гласуват по начина, по който те преценят. Това по никакъв начин не унищожава машинното гласуване, който иска, ще продължава да гласува с машина. Но важното за всеки изборен процес е да гарантира честността на вота и правото на гражданите свободно да го упражнят. Нека да припомня, че 90% от европейските граждани гласуват само на хартия, в този смисъл не виждам нищо противоречащо на добрите европейски практики.

- Очакванията са и в следващото НС да има сходна политическа конфигурация. Какви компромиси ще трябва да направят партиите тогава, за да има все пак правителство?

- И в следващия, и в по-следващия ще трябва да работят заедно. Докато не го осъзнаят това, трудно ще излезем от дълбоката политическа криза. Както виждате, тя е майка на всички останали кризи. Европа се управлява коалиционно и българският политически елит трябва да свикне с това, че трябва да прави компромиси и да преодолява предварително начертаните червени линии в своите собствени програми.

- Преди дни се върнахте от визита в САЩ, където разговаряхте със сенатори в рамките на интерпарламентарния форум по разузнаване и сигурност. Какви са резултатите от срещите ви?

- Това е един от най-големите форуми в областта на сигурността. Част от работата на интерпарламентарния форум по разузнаване и сигурност са теми, свързани със съвременните предизвикателства пред международната сигурност, произтичащи от войната в Украйна и агресивните авторитарни режими, както и противодействието на организираната престъпност и прането на пари. Специално внимание беше обърнато на нелегалната миграция и методите за нейното пресичане или намаляване. Това са глобални предизвикателства и нито една държава не може да се справи сама с тях. България трябва да бъде проактивна на тези форуми, за да изкаже своите притеснения, но заедно със своите партньори да участва и в търсенето на решения.

- Странно бе съвпадението - по едно и също време в САЩ се оказахте политици от различни сили и тук се заговори, че във Вашингтон се кове бъдещото българско правителство.

- По-скоро е плод на случайност, че толкова много български политици пътуваха за Вашингтон по едно и също време, отколкото на някакъв друг замисъл. Категорично българското правителство трябва да се създаде в София и да работи в интерес на българските граждани.

- Вече е окончателно - България остана извън Шенген. Ще влезем ли все пак догодина и може ли да е утешение, че Румъния бе пакетирана заедно с нас?

- Трябва много правилно да преценим кога отново да бъде поставена темата за Шенген. Спомням си периода 2009 - 2012 г. - г-н Цветанов много активно тогава като вътрешен министър поставяше темата за Шенген на всяко заседание на Съвета по правосъдие и вътрешен ред. Както виждаме, години по-късно не сме част от шенгенското пространство. Заедно с Румъния трябва да потърсим допълнителни дипломатически и политически аргументи, за да убедим тези държави, които все още не са убедени, че трябва да бъдем част от шенгенското пространство. Допълнителен аргумент може да бъде, че използването на ветото е спирачка пред интеграцията на ЕС. Ако всеки започне да използва ветото, което е най-силният политически инструмент, Европа няма да може да функционира.

- Партиите се замерят взаимно с обвинения - кой е виновен?

- Не бих искал да търся виновен. Фактът, че за толкова време не сме успели да станем част от Шенген, означава, че има несвършена работа от всички, които са били в управлението на страната. Напоследък темата “Шенген” постави труден тест на българския политически елит, а именно - може ли да се консолидира в името на национална цел. За съжаление, тестът не беше издържан и се провали. България се превърна в стигматизирана страна, и то официално. Казвам го с огромно съжаление, защото българските граждани не го заслужават. Ако има един научен урок от последните няколко месеца, това е, че разделена нация не може да защитава външнополитически приоритети. Тя е слаба във вътрешен план, но и неспособна да отстоява своя интерес извън пределите си. Всички трябва да осъзнаем, че трайно отиваме към периферията на ЕС. Вместо отново да търсим виновници или истини, предлагам да се фокусираме върху това, което предстои, и как може да го направим. Защото България има своя опит - през 2005 - 2007 г. също имаше скептични държави за влизането ни в ЕС, но показахме чрез обединени усилия на леви, десни, либерали, че страната ни стана част от съюза.

- Наскоро проучване показа, че скептиците у нас по отношение на членството ни в Шенген растат. Възможно ли е това да се обърне в евроскептицизъм въобще?

- Да, за съжаление, скептицизмът и в България, и в ЕС расте. Това ни задължава да имаме целенасочена стратегия за обясняване на предимствата на това България да бъде част от това огромно пространство на сигурност, свобода, върховенство на правото и високи демократични стандарти. Няма по-добро място за живеене от ЕС. Неслучайно милиони жертват живота си и искат да дойдат на европейска територия, за да създадат тук семейства, да изградят своите кариери, да дадат бъдеще на следващите поколения.

- Подобна е ситуацията и с влизането ни в еврозоната. Какво не успяват да обяснят политиците, за да разберат хората ползите от еврото?

- По еврозоната също ни чака много работа, защото, докато 77% от европейските страни и гражданите им вярват на еврото, у нас 56% изпитват съмнения. В еврозоната България ще завърши пълноправното си членство в ЕС, ще бъдем там, където се вземат решенията, а не извън масата на преговори. Липсата на разяснителна кампания посява евроскептицизъм и недоверие. Сега има възможност България да бъде част от еврозоната, защото има политическо желание за утвърждаване на самата еврозона като фактор за финансова стабилност. Нова такава възможност едва ли ще се открие през следващите 5 до 10 г.

- Трябва ли да има промяна в позицията на България по членството на Северна Македония в ЕС след зачестилите нападения срещу културния ни клуб в Охрид?

- Двете страни, които исторически са много близки, трябва да продължат да развиват двустранни отношения. Това става през общи образователни програми, общи културни обмени, общи проекти, които насърчават взаимното разбирателство. Най-големият проблем на двата народа е, че не се познаваме достатъчно и това създава неуважение един към друг. Заедно с лошите неща, които безспорно се случиха, трябва да отбележим, че има и много положителни моменти - много проекти, които доближиха двата народа.

Ето например имаше бизнес форум, който е един от най-големите по своя характер. Постави се амбициозната цел за 1 млрд. търговски оборот на година между двете страни, зачести се обменът между официалните власти на София и Скопие. Пътят няма да бъде лесен, защото той изисква огромни усилия от двете страни, за да се преодолеят предразсъдъците от миналото, с което да се начертае посоката за бъдещето.

- Вие сте докладчик на ЕП на РСМ - какви гаранции дава Скопие на Брюксел, че ще променят политиката си към българите?

- Гаранциите са написани в т.нар. Френско предложение, което по същината си е позиция на ЕС и което беше гласувано както от Скопие, така и от София. А и както виждаме, официално Скопие показва политическа воля за вписването на българите в конституцията на РСМ. Ако говорим за днешната политическа реалност - към настоящия момент няма мнозинство за изменение на македонската конституция. Но големите цели започват с малки крачки, аз съм убеден, че и тези деликатни и към момента сложни отношения между България и Северна Македония ще бъдат преодолени.

Визитка