Професорът Николай Габровски успя май да намери формула, с която да подаде ръка към всички партии, дори тези, които обявиха, че не биха го подкрепили заради ГЕРБ.
И, колкото и да не му се иска на професора, ако не с първия, то с третия мандат има шанс да стане премиер на 102-ото правителство на България.
Това поне е първият прочит от състава на правителството, който предложи неврохирургът. Защото въпреки всички приказки на партиите за програми и цели, още Ленин го е казал, че кадрите решават всичко.
В кабинета, предложен от Габровски, наистина липсват ярки партийни имена. Или по-скоро съставът е от хора, които отдавна са надживели партиите, въпреки че имат своя генезис.
Засега поне "дългата" ръка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов личи единствено в половото равенство на правителството - 7 жени, колкото имаше и в третия кабинет на Борисов. Като трите вицепремиерски места са отделени именно за дами.
Не женското обаче е водещо и при трите - Милена Крумова, Меглена Плугчиева и Миглена Тачева. Крумова е безспорен експерт в еврофондовете като кариерата й е преминала през няколко правителства от всякакви цветове. Че дори бе избрана за вицепремиер в първия служебен кабинет, съставен от Румен Радев през 2017 г.
Меглена Плугчиева пък безспорно е протегната ръка към "разумната" част в БСП. Въпреки че тя отдавна излезе от орбитата на социалистическата партия и е експерт със самостоятелна стойност. Да, като министър на околната среда вероятно няма да е особено добре приета от зелените организации. Но пък в това министерство така или иначе трябва да се намери някакъв баланс между бизнес и неправителствен сектор, след като в кабинета на Кирил Петков то се водеше само от "природозащитни съображения".
Тачева пък е безспорен професионалист в областта на правото. А и освен че познава правосъдното министерство, е призната за експерт както от леви, така и от десни. Миналото в НДСВ пък отдавна не тежи в биографията й.
Трите в екип пък всъщност могат да изпълнят сами програмата на Габровски - Шенген, еврозона, фондове от плана за възстановяване. Защото не само са добре приети и познати в Брюксел, но и защото са доказали през годините, че успяват да съберат често противоположни гледни точки в общо решение. А при правосъдната реформа поне такива умения ще са изключително важни.
Най-големия реверанс, който професорът успя да постигне всъщност е към "Продължаваме промяната". Като предложи бившия военен министър Драгомир Заков за министър на външните работи. Дори и заради това, че Заков бе човекът, който спешно се съгласи да спасява Кирил Петков като премиер, когато той реши да смени Стефан Янев на поста министър на отбраната. И спешно му се наложи да се откаже от Тодор Тагарев за нов министър, защото се оказа неприемлив за Корнелия Нинова.
Отделно "Промяната" могат да са сигурни с министър като Заков, че външната политика ще е евроатлантическа. И ще следва това, което опитваше да прави Кирил Петков като премиер.
Реверанс към десните хора пък е изборът на Прошко Прошков за министър на транспорта. Той е от основателите на ДСБ.
Реално и останалите кандидати за министри не са непознати. Всеки от тях е заемал достатъчно дълго и достатъчно високи позиции, за да има представа за сектора, който ще управлява. Сега на ход са партиите, на които ще им е нужна доста богата реторика, за да обяснят защо не харесват кабинета. Или поне една част от него.
