- Нарастваща е тревогата заради отнети животи на пътя, у дома, на улицата от млади със зависимост към наркотици. Случаите са най-различни - последният е с 18-годишно момиче, заподозряно, че е отнело живота на своята баба, известна в миналото българска актриса. Единствен ключ ли е дрогата към обяснението за такова пагубно поведение, г-жо Първулова?
- Когато говорим за случаи като изброените от вас, първо трябва да докажем, че извършителите на такива сериозни престъпления наистина са употребили наркотици. В такива случаи се правят тестове за дрога.
Но причина за агресивно и странно поведение може да е психотичен епизод или психична болест и без употреба на дрога. Затова, за да може да се говори за причината за подобно поведение, трябва да има съдебнопсихиатрична експертиза. Но е важно да кажа, че всеки случай, свързан с дрога и последвала смърт на някого, трябва да се разглежда сам за себе си.
- 18-годишното момиче описва състоянията си с “Мъртва отвътре”, “Демон”, “Мразя се” във фейсбук. Какъв знак дава?
- Тези изрази и думи ми звучат налудно. Но дали това наистина е така, трябва да го каже експерт.
- Твърди се, че момичето неведнъж е посещавало терапия при психиатри, защото е употребявало наркотици. Имало е изблици на агресия не само към близките си, но и към непознати. Налетяло на приятеля си, с когото живеело, с нож, преди да намушка баба си. Каква дрога може да предизвика такива агресивни пориви?
- Агресивни състояния най-често са предизвикани от употребата на синтетични стимуланти. Но и тук трябва да различаваме агресивните състояния и тяхната интензивност.
Хероиново зависим също може да стане агресивен, но не когато е приел дрогата, а когато изпада в абстиненция. Тогава има нужда от пари и доза. В подобно състояние такъв човек става невъздържан, нервен, всичко може да се очаква от него. А дрогата притъпява емоциите. Смело мога да кажа, че емоционалното развитие на един юноша спира от момента, в който започне да употребява наркотици, в това число и марихуана.
- Възможно ли е агресия, предизвикана от наркотици, да бъде спряна?
- Няма готова рецепта. Но ако агресията идва от близък, познат човек, можеш сам да прецениш до каква степен си застрашен. Ако например това ми е детето, аз като майка го познавам достатъчно добре. И когато виждам, че то е по-агресивно от обикновено и ме застрашава, в този случай би трябвало да заговори инстинктът ми за самосъхранение.
- Как се действа в такава ситуация?
- Ако си в ситуация, която ти застрашава живота, спасяваш себе си - бягаш и звъниш на 112. Не можеш да носиш отговорност за човека отсреща, а само за себе си, за своя живот.
Но агресивният може да насочи ожесточението към себе си. Тогава пак звъниш на 112 и молиш да дойдат колкото се може по-бързо.
- По какво родител или близък да разбере, че детето му се дрогира?
- Едно дете не може от днес за утре да стане наркоман. За да станеш зависим, първо трябва да експериментираш с дрогата, после да започнеш да я търсиш. Това е процес и когато си достатъчно близко до своето дете, няма как да не видиш и усетиш обезпокояващата промяна в него, включително необичайна агресия. Тогава се търси специализирана помощ.
- Най-турбулентен в този смисъл е пубертетът, но как да отличиш промените, причинени от дрога, и тези от адреналин и хормони?
- Ако едно дете започне да се самонаранява, да твърди, че се мрази и че е нещастно, това са знаци, че нещо с него не е наред извън пубертета и че то не може да се справи с емоциите си. Добре е още тогава да се търси специализирана помощ. А ако в семейството има сериозни проблеми или то е разделено по някакви причини, поведението на детето може да е следствие точно от това. Автоагресията и приемането на дрога всъщност често са функция от влошени или липсващи семейни отношения, а не защото детето е попаднало в лоша компания. А за “поправянето” на тези отношения често е нужно много време и помощ от терапевти.
- Какви грешки допускат родителите, когато се сблъскат с тревожния факт, че детето им е станало наркоман?
- Най-страшното е да потискат, да не признават, че има такъв проблем, или да чакат детето да се мотивира само, да си кажат, че дрогата е до време, че това е проблем на растежа и на времето, в което живеем, че всичко ще е наред, когато детето им порасне.
Не е добре също така, ако в голямата си професионална ангажираност не успеят да забележат, че с детето им става нещо опасно.
- Нека си представим, че мама и татко работят от сутрин до вечер, за да свържат двата края, или заминават на гурбет в чужбина, като оставят детето на баба и дядо, на близки, роднини или приятели. Как го изпускат?
- Ами те вече са го изпуснали, защото на практика са свели контакта си с него до минимум или нямат никакъв. Последното - особено при гурбетчиите, е пагубно за детето. Знаят ли какво харесва, какви интереси има, познават ли приятелите му? Разменени са роли в семейството - отсъстващите родители често са заместени от дядовци и баби. Няма значение дали един много зает родител прави следващия си милион, или заработва за кисело мляко. Важно е детето да чувства, че го приемат такова, каквото е, и да имат време за него дори за една вечеря, за да си поговорят. Днешната драма всъщност е, че хората са загубили навиците да са заедно.
Доказано е, че южните народи като гърци, италианци, испанци удържат психичното си здраве благодарение на чести събирания със семейството си на масата. Тъкмо там споделят какво са преживели и така учат децата си да споделят и да придобиват опит в семейната комуникация. А не от вратата с два-три въпроса като на разпит от сорта на “Днес как беше в училище?”, “Изпитваха ли те?”, “Получи ли някакви оценки?” да приключат контакта с подрастващите.
- А когато самото дете не ги допуска до себе си, без да има тежка драма в семейните отношения?
- В практиката си съм се убедила, че когато едно дете чувства дома си като “моето място”, в което усеща закрила и защита, то придобива чувството за общност, привързаност, чувства се спокойно. Получи ли тази топлота, израства с нея. Това повлиява и избора му на приятели, на предизвикателства отвън, които животът го тласка да прави.
- Кое повече тласка юноша да приеме дрога - лоша компания или лоша семейна среда?
- Когато един юноша среща семейна подкрепа, тогава няма нужда да се доказва пред връстниците, за да го приемат - примерно като пуши с тях марихуана. Такова дете само си избира приятелите, а не те него. И това е свързано с ценностна система, която внасяш от вкъщи - точно там се учи кое е добро и кое - лошо, кое е важно.
- Какво поведение в семейството, освен чести скандали и нестабилни отношения между двамата родители, или тяхната свръхнатовареност, която ограничава или напълно изключва присъствието им в живота на собственото дете, може да го тласне към дрогата?
- Често срещан модел са контролиращи и авторитарни родители, или само единият от тях, в съчетание с огромна заетост. Оказват натиск върху юношата да направи едно или друго, контролират живота му в училище и у дома понякога и чрез многократни разговори по телефона. При този модел на поведение родителите очакват децата да оправдаят очакванията им.
Проблем са и свръхпротективните майки, които вършат всичко, включително пишат домашни и учат с децата си уроци, с което отнемат от инициативността им и най-важното - не ги учат да правят избори, което в живота им като възрастни може да се превърне в безотговорност и очакване от партньора да играе ролята на майка му. Не е задължително такива деца да поемат по пътя на дрогата, но може да бъдат по-податливи на негативни външни влияния.
- Често юноши, които се дрогират, не искат да посещават терапии с психолози.
- Не може да очакваме зависим да се мотивира сам. Близките са тези, които трябва да го подтикнат. Защото наркозависимостта е заболяване, за което е характерно отричане и илюзии. За да се мотивира да направи промяна, такъв човек трябва да усеща минусите от зависимото си поведение. А когато един родител предпазва детето си от последиците от него, реално то не ги забелязва, няма мотивация за промяна. Родителят става съучастник, това е съзависимост. Такъв проблем в семейството е табу, носи срам, замита се под килима. Но за жалост, някои така разбират съвета “Трябва да си до него”.
Истината е, че когато пристрастен към дрогата получава адекватна подкрепа от близките си, по-лесно може да излезе от зависимостта си.
- За 13-18-годишните бунтарството, желанието да възразяваш и да се бориш срещу правила и среда са класика. Къде тук стои дрогата?
- А защо трябва да се бунтуваш чрез дрогата? Очевидно в такива случаи липсват изработените здравословни механизми на твоето бунтарство. То може и да не е на всяка цена деструктивно. А употребата на наркотици по презумпция е извън закона.
Но тук пак опираме до семейството. Защото, ако то е здраво и със здрава ценностна система, то и детето ще я попие. И когато попадне в рискова среда, например на купон с употреба на наркотици и алкохол, на него ще му е много по-лесно да казва “не”, каквото и да му коства това. Ще избира този отговор с риск да не го харесат, защото още в ранното му детство границата е поставена.
- Искате да кажете, че детето отрано трябва да бъде насърчавано да казва “не”?
- Да, защото, ако това е станало на по-малка възраст, по-късно то много по-лесно ще е асертивно и ще казва “не” на всякакъв натиск отвън да престъпи границата на допустимото за него.
CV
Дорота Първулова започва обучението си в областта на човешката психика в начало на 80-те години, когато като студентка във Варшавския университет е изпратена да учи в Педагогическия институт в Санкт Петербург, Русия, специалност дефектология.
Завършила е магистратура по психология в СУ през 1991 г.
Работила е в Национален център по наркомании и Превантивно-информационен център по наркомании.
Дълги години се занимава с консултиране и терапия на зависими от алкохол, наркотици, хазарт и техните близки.
