Като начало - преди години нидерландският премиер Марк Рюте беше против приемането на България в Шенген, защото все още продължаваше наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка /МСП/ за напредъка ни в борбата с корупцията и върховенството на закона, а за страната ни се пишеха доклади с препоръки.
Днес Марк Рюте е против приемането на България в Шенген, защото вече няма наблюдение върху страната ни и не се пишат доклади.
И така - с неприемането ни в Шенген България официално беше посочена като държава втора ръка в рамките на ЕС.
Това стана въпреки подкрепата на 25 държави от Съюза и за радост на някои наши "родолюбци". И докато еврокомисари, министри и дипломати отвън ни убеждаваха, че отдавна сме изпълнили, дори преизпълнили критериите, у нас предимно из средите на градските либерали и доносници в Брюксел потриваха доволно ръце, че една или две държави ни спират.
Много неща могат да се напишат само от днес, особено около съжалението, което изказаха всички след гласуването, но ще се спра само на някои.
Австрия ни спира заедно с Румъния заради мигрантския, подчертавам мигрантския натиск, не заради липса на върховенство на закона и корупция. Освен това тезата на Австрия е: "Шенген не работи, защо да го разширяваме". Но еврокомисарката по вътрешен ред Йохансон ясно заяви, че именно разширяването би довело до по-добро опазване на границите. Министър Демерджиев пък посочи, че проблемите, които поставя Австрия са ясни, конкретни и по тях може да се търсят компромиси. С други думи - Австрия знае какво иска.
Съвсем друг е проблемът с Нидерландия.
Нидерландия смята, че нямаме достатъчен напредък по въпроса с високата корупция и върховенството на закона.
Какво всъщност казва Рюте: "На този етап за България не е "не", а е "все още не". Ще бъде необходимо повече време поради две причини: нова оценка на Механизма за сътрудничество и проверка, и механизма за верификация в Шенген." /на срещата в Тирана./
Тук трябва ясно да се кажат няколко неща.
1/ Оценката по Механизма за сътрудничество и проверка е дадена при последния доклад за България през октомври 2019 година със заключение, че сме изпълнили изискванията за борбата с престъпността и върховенството на закона. След тази дата България не се наблюдава по МСП и доклади за нея не се изготвят.
2/ Самата Комисия наблюдаваше процесите в България, излизаше с 6-месечни доклади, определяше конкретни изисквания и слееше за тяхното изпълнение включително и с редовни мисии в България. Предполага се, че е най-компетентна по въпроса.
3/ Докладите и наблюдението върху Румъния продължават цели 3 години повече. Последният доклад за северната ни съседка, с който се приема, че и тя е изпълнила критериите, е едва през ноември 2022.
4/ Въпреки това Марк Рюте приема, че именно Румъния е изпълнила условията по МСП, защото за нея има "пресен" доклад, но не и България, която не се наблюдава от три години.
5/ Всички останали държави-членки и еврокомисариатът твърдят, че България е изпълнила и дори преизпълнила техническите критерии за приемането ни в Шенген. Но Марк Рюте иска нов механизъм за верификация в Шенген. И то след две специални проверки от ЕС през последните месеци конкретно заради гласуването. Тоест – не им вярва, за него тези критерии са недостатъчни.
6/ Европарламентът прие резолюция с огромно болшинство в полза на България, Румъния и Хърватия.
В този смисъл Марк Рюте обиди не само България, но и Европарламента, комисията и целия ЕС
Ето затова министър Иван Демерджиев твърди, че преговорите ни с Нидерландия ще бъдат проблематични. Всъщност ние не знаем какво точно иска Рюте и как ще бъде изпълнено. Той иска нова проверка, но няма комисия, която да я извърши и да напише доклад. Нещо повече - и ние, и Румъния вече сме под общото наблюдение за спазване на върховенството на правото наравно с останалите страни, включително и Нидерландия.
И още - да продължим да се борим с корупцията и утвърждаване на правовата държава звучи повече от общо и обтекаемо. Какви критерии трябва да достигнем и кой ще ги оцени, кой ще отсъди? Очевидно е, че ЕК няма да го направи, там вече са се произнесли. Тогава? Излиза, че Нидерландия в лицето на своя премиер се самоопределя като единствен съдия и истина от последна инстанция.
Силно се изкушавам тук да напомня, че демокрацията се състои от правила и закони, които да се спазват. В този смисъл ние имаме право да сме в Шенген още подписвайки присъединителния договор. Но има ясно разписани критерии, които трябва да изпълним. Именно ясно разписани, за да няма обтекаеми спорни позиции, които всеки да тълкува спрямо своя /най-често вътрешнополитически/ интерес. И никой, дори Рюте не спори за изпълнението на техническите критерии.
Но се явяват и политически, свързани с правовата държава, с нереформираната ни съдебна система, с повсеместната корупция. Затова ни поставиха и под мониторинг. Също с ясно разписани правила. Наблюдаваха ни над 10 години. Решиха, че сме покрили критериите, и че повече пречки за приемането ни в Шенген не би трябвало да има.
А сега излиза, че вече ще бъдем под наблюдението на...Нидерландия, докато тя по свои собствени критерии реши кога да ни пусне в Шенген.
Нидерландия е член на ЕС. И като демократична държава също трябва да спазва законите и правилата на Общността. И когато нейните специализирани органи и комисии обективно решат, че поставените критерии са изпълнени, това трябва да се приема и от Рюте така, както и от останалите му колеги в Европейския съвет. Останалото подкопава доверието в Съюза, руши неговото единство и солидарност и в крайна сметка работи против неговите интереси. Позицията не е моя, а на двама еврокомисари.
Вместо заключение: Не твърдя, че с изпълнението а тези критерии и по двете линии сме си свършили работата. Преди време един известен юрист и председател на върховен съд ми каза, че усъвършенстването на правото е непрекъснат процес. То е като сребърните прибори, които непрекъснато трябва да лъскаш, за да изглеждат нови. И така е във всички държави, но ние страдаме от липса на справедливост.
Но има и още нещо, което можем сами да свършим. А то е да спрем да си ругаем държавата, да я критикуваме и обвиняваме, нихилистично да доносничим навън колко сме зле и как не заслужаваме добрите оценки на Брюксел. Да спрем да пишем доноси срещу собствените ни правителства, да каним тук евродепутати да ни проверяват и да се оплакваме пред чужди посланици. И за Бога, да имаме най-после редовно правителство и авторитетен премиер.
Знаете приказката за българския казан в ада. Аз си мисля, че и в рая да ни сложат, някой нашенец ще домъкне отнякъде казан.
