Лиценз трябва да има всеки вид бизнес, в чиито обекти се пускат песни, казва изпълнителният директор на ПРОФОН
- Сравнително отскоро сте изпълнителен директор на ПРОФОН, върху какво на първо място фокусирате работата си?
- В центъра на вниманието ми са пазарът и екипът, защото най-важното е да разширим обхвата на дейността си. От едната страна на ползвателите са медиите, където нещата са по-подредени, но от другата страна, където са всички търговски обекти, все още имаме малко покритие. Има нужда и от някои законодателни промени, които биха улеснили правоприлагането и функционирането на организации като нашата.
- Какво имате предвид?
- В момента дружествата за колективно управление на музикални права в България имат шокиращо ниски нива на приходите. Очевидно има някаква причина да събираме по-малко приходи от авторски и сродни права на глава от населението в сравнение с държави като Македония, Босна и Херцеговина например. Някои от причините са именно в законодателството. Наложително е да се придвижим към по-цивилизован модел.
- Как стоят нещата навън по отношение на авторските права?
- България е в края на опашката на всички таблици, които касаят приходите. Причините се крият и в отношението към интелектуалния труд у нас. Все още усещането, че музиката е безплатна, доминира сред онези, които я ползват дори в бизнеса си. Истината е, че всеки един музикален продукт е конфигурация от огромни усилия, творческата енергия, времето и средствата на много хора.
- Може ли да дадете конкретен пример с популярно име навън - какви приходи има от тези авторски права?
- Скоро чух пример за един от най-добрите македонски автори, който
само за един свой хит
е събрал 30 000 евро
от една от съседните ни държави. Това в България все още е почти невъзможна сума за индивидуален изпълнител, за съжаление. Ако си автор, изпълнител или продуцент на някои от най-великите български песни, трябва да можеш да се издържаш от правата си. И затова ще работим!
- От сумите, които вие получавате от даден потребител, какъв процент стига до изпълнителя и продуцента?
- Към настоящия момент - над 80%. ПРОФОН има право на максимум 20% за издръжка и административни нужди. Колективното управление на права е доста сложен процес. Ние трябва не просто да лицензираме и да съберем приходите на изпълнителите и продуцентите, но най-важното е всичко онова, което сме събрали, да достигне до онези, на които принадлежи. Процесът на обработване на данни и разпределяне към десетки хиляди собственици на права е нелесна задача, за която е нужен екип, бази данни, софтуер и ефективна организация.
- Какъв е годишният приход на ПРОФОН през последните години?
- През 2021 г. генерираните приходи са малко под 7 млн. лв. Тази година очакваме да са малко над тази сума, като половината от тях са на продуцентите, а другата - на изпълнителите.
- Към този момент от кого успявате да събирате пари?
- От 95% от медиите - телевизии и радиа. За съжаление, събираме компромисни суми от кабелните оператори, тъй като работим на база остаряла и неадекватна на икономическата ситуация тарифа. В областта на публичното изпълнение покриваме едва около 15%.
- А другите 5% от медиите защо не плащат за лицензирана музика?
- Има медии, които използват само собствен репертоар, има други, които работят в провинцията и с тях е по-сложна комуникацията. Планът ми е в рамките на следващата година да имаме 100% покриваемост, като
с онези, които отказват да се лицензират,
ще се срещнем в съда
- Не подлежат ли на някакви санкции?
- Подлежат на административни санкции, а имаме и опция чрез граждански способи да си търсим правата.
- От кои обекти очаквате да плащат?
- От всички, които ползват музика като част от бизнеса си - освен радио, телевизионни и кабелни оператори, това означава: хотели, ресторанти, барове, нощни заведения, фитнес центрове, спа центрове, транспортни средства, театри, кина, молове, магазини и др.
Дефиницията на авторското право е, че всеки, който иска да ползва под каквато и да било форма твоя творба, трябва да вземе разрешение за това и обикновено то струва пари. В този смисъл това е законово задължение като плащането на данъците.
- Защо тогава не обхваща такситата, да речем?
- Би трябвало да ги обхваща и имаме първоначални разговори с редица таксиметрови компании, но към настоящия момент все още не сме постигнали споразумение. Въпрос на време е.
- Миналата година имаше сериозна съпротива от страна на салоните за красота.
- Те също използват музика, когато работят и развиват своя бизнес. Скандално е, че има съпротива да плащат за нещо, което използват и зад което стоят трудът и средствата на много хора. Музиката създава различна атмосфера и провокира съвсем различно поведение у клиентите на всеки бизнес и това е факт. Един от слоганите на ПРОФОН е “Музиката прави разликата”.
- Правите ли проверки и какви са глобите?
- Правомощия да проверяват имат общините и Министерството на културата. ПРОФОН може да подаде сигнал за нелицензирано ползване на база на информацията, която сме генерирали. Глобите отиват в държавния бюджет.
- Не се ли получава двойно плащане, когато в даден обект се пуска музика от телевизия примерно? Един път той плаща на кабелния оператор, за да получава тази услуга, и втори път на вас за същото нещо.
- Без значение от какъв източник е музиката, за ползването ѝ в търговски обекти се дължи заплащане.
- Какви суми годишно получава един изпълнител от по-старото поколение и ново, но актуално име?
- Информацията е конфиденциална. Най-общо казано, ако има ползване - има приход. ПРОФОН няма контрол върху това каква музика ще бъде слушана - това зависи от аудиторията, от избора на екипите на самите медии и др.
- Имаше инициатива за повече българска музика в националния ефир, бихте ли се включили като подкрепа?
- ПРОФОН представлява по-голямата част на българския и световен музикален репертоар. Стриктно спазваме принципите за равнопоставено третиране на всички правоносители независимо от тяхната националност.
В същото време ядрото, около което е изграден ПРОФОН, са неговите членове, а мнозинството от тях са български продуценти и артист-изпълнители. Сред тях са повечето от най-големите звезди на българската музикална сцена и най-успешните звукозаписни компании, които инвестират в българска музика. За всички тях присъствието на българска музика в ефира на медиите ни е от особено важно значение.
Във вида, в който беше предложена промяната в Закона за радиото и телевизията обаче, тя съдържаше огромен брой слабости и неточни формулировки, които биха бламирали постигането на така важната за всички ни цел за повече българска музика. Надяваме се разговорът по темата да продължи, за да бъде намерено правилно
законодателно
решение, което ще
обезпечи защитата
и популяризирането на изкуството на българските творци и съхраняването на българското културно наследство.
- Как стои въпросът с концертите?
- Когато те са на живо и с музиканти, ПРОФОН няма отношение към лицензирането на концертите. Дължими са единствено авторски права. Когато част от изпълненията по време на концерт са на запис, ние трябва да станем част от лицензионния процес.
- Ако един изпълнител пее на плейбек, трябва да ви плати, така ли?
- Когато изпълнител пее на плейбек, той ползва оригиналния звукозапис и организаторът на събитието трябва да лицензира ползването му през ПРОФОН.
- Как следите колко пъти е пускан един звукозапис в медии, заведения, търговски обекти?
- Ползваме една от най-добрите в света системи за мониторинг, която се базира на фингър-принт технология. Паралелно с това навсякъде, където ползването на музикален репертоар е идентифицируемо, получаваме подробни отчети от ползвателите. В плана ни за следващите години е въвеждане на подробна идентификация в търговски обекти и заведения на базата на специални устройства.
CV:
От септември Владимир Владимиров е изпълнителен директор на ПРОФОН - дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и артист-изпълнителите в областта на музиката. Той има докторска степен по бизнес администрация от Дърам Бизнес Скуул (Великобритания), магистърска степен по бизнес администрация в Университета на Южна Каролина (САЩ) и Виенския университет (Австрия), както и магистърска степен по международен бизнес и финансов мениджмънт в УНСС. Владее английски и немски език.
В биографията си има ръководни позиции в няколко големи компании, бил е също изпълнителен директор и член на Управителния съвет на БДЖ.
