- Какво печелиш, като намалиш невалидните бюлетини, щом губиш 2-3 пъти повече от това, че хората не отиват да гласуват
- Разруши се доверието и хората не вярват нито
на хартията, нито на машините
- Избирателите са ужасно отвратени от всичко,
което се случва. Включително и от новите млади
- Какъв сигнал се даде на обществото след тези дългочасови заседания по промените в Изборния кодекс - както в парламента, така и преди това в комисиите, г-жо Радева. Трябваше ли такова вторачване върху изборното законодателство, госпожо Радева?
- Всичко се случи по много себеразрушителен за цялата ни публичност начин. Много е хубаво да искаш да градиш нови отношения, но трябва да мислиш и за това, което разрушаваш. Тоест, като бутаме една стена, няма ли да срутим цялата къща. И това е деликатният момент, в който поставяме цялата публичност на изпитание. Всичко тръгна от прекалената амбиция на ГЕРБ да установят монопол - 12 години имаше една претенция всичко да бъде под техен контрол. В посттоталитарния човек съществува идеята, че единствено монополът му изгражда чувство за сигурност. В това отношение ГЕРБ успя дори на ниво обществено мнение - виждаме, че изградиха сигурна и стабилна електорална подкрепа, която много други преди това не успяха. Но подцениха много важен фактор - когато съсредоточаваш власт, със сигурност наливаш сила и в противниците. Те създадоха много сериозни опоненти и в икономиката, и в политиката, и в медиите. Само че тези опоненти не можаха да излъчат достатъчно силна фигура, подобна на Бойко Борисов. В това отношение те се оказаха ялови. И им трябваше средство, с което да извадят Борисов от властта.
- Визирате машинното гласуване?
- Машинното гласуване беше екстремно наложено, защото им трябваше да махнат Бойко Борисов. И успяха. Но впоследствие не можаха да се възползват от дивидентите на победите си, защото бяха неумели - излъчваха неувереност през цялото време и допускаха нелепи грешки, оказаха се несъстоятелни и се провалиха управленски. Това личеше и по начина, по който действаха срещу него. Ако си достатъчно уверен в себе си, защо ти е да го арестуваш по този начин? И сега вече играчите си дават сметка каква глупост са направили с машините - тук визирам Корнелия Нинова, която публично го призна. Но пък, от друга страна, щетите вече са нанесени - разрушено е доверието в политиците въобще. Дори връщането на хартиената бюлетина няма да върне избиратели, защото те са ужасно отвратени от всичко, което се случва. Включително и от новите млади.
- Тоест не смятате, че с промените ще се върне така дългоочакваното доверие в изборния процес?
- Не. Това, което се направи, допълнително разрушава доверието в гражданите. За жалост, бързото налагане на машинното гласуване неизбежно доведе до тези проблеми, с които се сблъскаха дори част от хората, които го въведоха. Другото вече е дълбоката слабост и безсилие на политическите противници на ГЕРБ.
Но да обърнем внимание и на нещо друго. Промените за гласуването сега са, защото местният вот, какъвто ще има догодина, винаги е бил повече или по-малко контролиран. А там пък малките разлики имат огромно значение.
- А какъв е изходът тогава?
- Не знам как може да се излезе от тази ситуация, а действително имаме нужда от голяма промяна. Аз например съм симпатизант на мажоритарната избирателна система, защото засилва личната отговорност на депутатите. Но дори една мажоритарна система в момента още повече ще изкриви нещата. Почвам да си мисля, че за да постигнем някаква относителна политическа стабилност при такива раздробени парламенти, може би трябва да вървим към някаква избирателна система от типа на гръцката, която дава предимство на спечелилия най-много гласове.
- Но точно машините се въведоха за борба срещу контролирания и купения вот, както и за намаляването на риска от невалидни бюлетини.
- Това е фалшив аргумент. Какво значение има, че намаляваш броя на невалидните бюлетини, при положение че губиш два-три пъти повече от това, че хората не отиват да гласуват. Факт - имаше много невалидни бюлетини, било заради изборни измами, било, че хората са объркват.
“Демократична България” е сред формациите, които много настояват за машинно гласуване. Тези хора на по 40 години не си дават сметка, че когато станеш над определена възраст, добиваш комплекс за малоценност, че не се справяш. Този комплекс ще достигне и младите хора, дори те да не го разбират. Ето един пример: всеки може да види опашките от хора, които седят да си получат пенсиите на ръка, а не си ги чакат през банковата сметка, въпреки че е по-удобно. Тези от градската десница не си ли задават въпроса колко избиратели изгубиха по тази причина. Това е големият грях на тези нови млади, които си мислят, че всичко знаят. А всъщност те се оказаха невъзпитани демократично. Това са хора с болшевишки манталитет. Но важното е, че се разруши доверието и хората не знаят на какво да вярват - нито на хартията, нито на машината. Всичко се обърка.
А по отношение на машинното гласуване имам принципно мнение - така се лишават определени граждани от права и се въвежда цензурирано избирателно право. А то е характерно за средновековните общества, които дават право да се участва в управлението само на висшите прослойки - аристократите и духовенството. Великата френска революция отменя крепостното право и дава еднакви права на всички граждани. Друг е въпросът, че дори тогава жените нямат право на глас - те го получават много по-късно. Чак през ХХ в. благодарение на Мустафа Кемал Ататюрк Турция и Финландия са първите страни в света, които въвеждат правото на глас при жените. А при нас става 1937 г., но забележете - само за омъжените и вдовиците. Тоест, ако мъж не те е признал, не ставаш за избирател.
- Точно тук искам да обърнем внимание и на друг проблем - на 25 ноември се проведе протест срещу женското насилие под наслов “Нито една повече”. Два дни по-късно намериха убита майка на две деца от мъжа си в Раковски. На следващия ден пък актрисата Диана Димитрова призна публично, че е била обект на насилие. Според вас обществото станало ли е чувствително към този проблем? Или отношението продължава да е от типа на “не се месим в това, което става в къщата или спалнята”?
- Това е много сложен и тежък проблем. Всички данни показват, че в България почти всяка седмица имаме убита жена от партньора си. Това е свързано с патриархалната култура и модел, който, след като се измисля хапчето антибебе, започва да се преодолява във всички развити страни. Истинската еманципация идва с възможността да се контролира раждаемостта. Когато хората не са можели да я контролират, жената или е бременна, или кърми, или ражда. При доминация на земеделското производство човешкото развитие е било свързано с това да имаш повече работна сила и повече работна ръка, защото то е нискоефективно. Тоест производството на деца има пряка икономическа логика.
С възможността да се контролира раждаемостта, за жената се освобождава възможността за всякакво развитие във всички сфери. И жените се оказват много добри, включително и в сфери, които традиционно се намират за мъжки. Половината творчески потенциал, който човечеството носи, се отприщва. Тук обаче възниква следващият момент - мъжете губят властта си върху жените. Когато жената е затворена вкъщи, тя е един вид “опазена”. И фактически насилието върху жените е опит да се възпрепятства процесът на независимост и еманципация от мъжкия пол. И определена група мъже се оказват лишени от всичко - от дом, от семейство, от деца, и стават силно уязвими. Агресията всъщност е дълбоко вътрешно безсилие.
Решението на такъв проблем от социална гледна точка е много трудно. Тук искам да се върна и на казаното от Диана Димитрова - публичната позиция на подобни хора е много важна.
И още нещо - трябва да научим децата си от съвсем мънички, че тяхното тяло е неприкосновено и никой няма право на непозволени докосвания - независимо дали става въпрос за действия със сексуален подтекст, или насилие. Това нещо трябва да се внедри в масовата култура, защото има много жени, които и до ден днешен търпят вкъщи насилие. Защото като са били малки момиченца, не са ги учили, че това е недопустимо.
- А доколко влияе стигмата в обществото за самотната жена - чувството на малоценност, което се вменява на жената, ако няма мъж до себе си?
- Това много зависи от конкретната социална среда. Тук нашето общество е много разделено. В градската среда, особено в големите градове, такъв проблем няма. Даже все по-често се вижда, че жените решават сами да си родят деца, дори от донор. И го заявяват публично. Но от друга страна, ако влезем в селската среда, там все още я има тази стигма. И продължава да се вменява на жената вината, че тя не е родила момче например. И продължава да се говори, че мъжкият пол бил “по̀ така”. Там наистина имаш чувството, че се връщаш век назад. Затова пак се връщам на ранната детска възраст - когато си виждал, че майка ти е удряна и бита, и тя търпи, за да не разберат съседите, ти повтаряш същото поведение. И обратно - когато си видял, че майка ти няма да търпи насилие и е напуснала бащата, тогава и у теб се изгражда този рефлекс. Но ние имаме и едното, и другото, а това са много различни състояния на обществото. Нека да припомня, че статистически и до ден днешен голяма част от нашето население - около 50%, живее в малките населени места, за които е характерен този патриархален модел. Това е и една от причините за политическите разломи. Защото ние сме много различни и мислим по различен начин света.
- Без системна държавна помощ и намеса този проблем разрешим ли е? Защото към момента сякаш всичко е оставено в ръцете на неправителствените организации, които едва ли имат ресурса да се справят.
- Опазването на здравето и живота на българските граждани трябва да бъде резултат от усилията на всички институции. Без приемане на мерки, чрез които да се разбере, че всеки един човек има собствената си стойност, независимо дали е мъж, или жена, или хетеро или хомосексуален - това трябва да е в основата на цялата обществена структура във всичките ѝ форми. Разбирам, че тук има сериозни вътрешни противоречия и разбирам нежеланието на мъжете да приемат женската еманципация. Те затова убиват и бият - защото се чувстват слаби. Това са серии от противоречия, които трябва да решаваме. Но те не могат да бъдат оставени на неправителствения сектор - това изисква усилията на цялото общество. Понеже има сили, включително политически, които не искат да ограничат процеса на женското насилие под наслова “християнски ценности”, “традиционни български ценности”, и заради това не беше приета и Истанбулската конвенция. А всъщност тя беше важна точно в частта с възпитанието на младите.
--------------
Мира Радева е родена във Варна. Магистър по социология в СУ “Свети Климент Охридски”.
Доктор по социология от 1986 г. Доцент
Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг.
Специализира политически науки във Франция и в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт”.
Автор е на книга за общественото мнение в годините на прехода. Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”.