Истината е, че значителен дял семейства от този етнос постигнаха стандарт на живот над средния и живеят интегрирани
Ромите в България преживяват своя първи демографски преход, спада раждаемостта
Българката сега ражда средно 1,6 деца през целия си живот, а ромката - 2,3
И броят, и делът на ромите висшисти е нараснал значително за 10 години. Но и тук става дума за процес
Поради липсата на достъп до здравеопазване и страха от имунизации ромските общности се оказаха най-силно засегнати от COVID-19 - там май не остана разширено семейство без поне един преждевременно починал по време на пандемията
- Доскоро беше популярна тезата, че ромите спасяват прираста на населението в България, а в по-неделикатен прочит - че циганите ще ни претопят. Данни от последното преброяване на НСИ обаче я опровергават - самоопределилите се като българи са намалели с 9,6% до 5,1 млн., а ромите, които са 4,4% от населението и за 10 г. са намалели с 18%, са 266 720 души. Защо, г-н Пампоров?
- Тази теза винаги е била погрешна, защото стъпва на грешни предпоставки и непознаване на демографските процеси.
Да, раждаемостта в ромските общности след Втората световна война е по-висока от раждаемостта сред останалите части на населението, но същевременно тя има компенсаторен характер, т.е. свързана е с много по-високата детска смъртност.
В края на 90-те едно изследване показа, че средно всяка ромска жена трябва да има 2,6 деца, за да се осигури простото възпроизводство на общността – т.е. за да бъдат ромите в страната толкова, колкото са. Обикновено този коефициент е 2,1 дете на жена.
Ако проследим процесите през последните години, съвсем грубо можем да кажем, че общата смъртност в ромските общности е намаляла, но все още е на нива около 2,1 на хиляда, а същевремнно коефициентът на плодовитост спадна и вече е около 2,3 на хиляда. Нещо повече, теренните изследвания показват, че в различните ромски квартали между 15 и 25% от населението е емигрирало в ЕС след отварянето на трудовите пазари през 2012 г. Ако съвсем грубо приложим всичко това към данните от предходното преброяване, се получава към 280 хил. души. Разбира се, понеже НСИ работи с по-прецизни данни за раждаемост, смъртност и миграция, вероятно има по-добра основа за оценка на населението.
- За разлика от обичайните представи за ромските общности образът на рома май започва да се променя - гурбетчиите от този етнос демонстрират стандарт на живот, работещите - също. Кое всъщност е вярното - намаляват, но се замогват, или затъват в немотия, но се множат повече, макар да си отиват по-рано?
- Казано честно, и двете са верни. Ромите в България в момента преживяват своя първи демографски преход, т.е. спада детската смъртност, спада общата смъртност и постепенно спада и раждаемостта. Нещо, което се случва при останалите етноси в страната през петдесетте години на двадесети век. Но това е процес. Не става с едно щракване на пръсти. Затова можем да кажем, че в момента се наблюдава голямо отваряне на ножицата вътре в самите ромски общности. Има значителен дял семейства, които са постигнали стандарт на живот над средния за страната и живеят добре и интегрирано. Същевременно има множество сегрегирани домакинства, които живеят в дълбока бедност, страдат от хронични и наследствени болести и имат повишена смъртност.
- Възможно ли е пониженият дял на ромите с 18% да се дължи на премълчаване на произхода им пред анкетьорите? Ваш колега твърди, че около 64 000 участници в преброяването са отказали да отговорят на въпроса за етническата принадлежност, а близо 16 000 не могат да се самоопределят и че при последното преброяване броят на хората в тези две групи е нараснал.
- О, това е много сложен, дори бих казал политически въпрос. Съгласно редица официални документи на Съвета на Европа и Европейската комисия понятието “роми” се приема като обобщаващ термин, който – освен хората, говорещи ромски – включва синти, кале, бояж, ашкали и т.н.
По тази логика някои колеги етнографи и социолози продължават да наричат тези общности “цигани” и към тях причисляват всички хора, които живеят в сегрегираните квартали.
Други колеги – в това число и НСИ – предпочитат да се придържат към човешкото право на самоопределение и за роми се смятат само онези, които говорят ромски или се самоопределят като роми, независимо от майчиния им език.
Фактът е, че в сегрегираните квартали в България живеят около 650 хиляди души. Разбира се, с уговорката че средно около 20% от тях, или около 130-150 хил. души са гурбетчии или “циклични емигранти”. Живеят и работят в Европа, но имат български документи, прибират се през лятото за по месец-два, идват си за зимните празници. От тези хора около 200-250 хил. традиционно се самоопределят като миллет – ако подходите към тях по-антропологически и се разговорите, или като турци при по-административните структурирани анкетни карти в рамките на преброяванията.
През 2011 г. също имаше едни около 10% от населението, които бяха отказали да се самоопределят. Анализите тогава показаха, че, от една страна, става дума по-скоро за смесени бракове – защото преброяването принуждава хората да посочват само една идентичност, а в България смесените бракове не са изключение. От друга страна, става дума за част от помашките общности, които не приемат етикета “българи мохамедани”.
Значима концентрация на откази в т.нар. ромски махали преди имаше само в Сливенска област, където има много тясно съжителство и съседство между роми и миллет, както е например кв. “Надежда” в Сливен.
- Как ще обясните тенденцията - едва 7,3% сред ромите доживяват 65-годишна възраст, но за сметка на това ромската “група” е най-младата в сравнение с другите в състава на населението ни - 26,6% сред тях са до 14 г.?
- Ами средно една жена в България към момента ражда около 1,6 деца през целия си живот, а в ромските общности е около 2,3. Освен това средно в страната се наблюдава повишаване възрастта на раждане на първо дете и тя вече гони 30 г., в ромските общности средната възраст за първо дете още е около 19 г. Т.е. там процесите са много по-динамични. Но същевременно детската смъртност е около три пъти по-висока от средната за страната; средната продължителност на живота е с около 10 години по-малко. Например поради липсата на достъп до здравеопазване и поради страха от имунизации ромските общности в крайна сметка бяха най-силно засегнати от COVID-19. Имам усещането, че не остана разширено семейство без поне един преждевременно починал по време на пандемията.
- Висшистите сред ромите са 1768, а неграмотните - 11,8%. Преодолимо ли е това неравенство в етноса след 33 години демокрация и отворени граници? Още повече че 51% от ромите живеят в градовете?
- Преходът нанесе огромни щети на образователната система, особено безобразията, причинени от желанието за висока ефикасност на финансовия министър Дянков. Затварянето на множество малки училища, уж оптимизацията на училищната мрежа оставиха много деца извън образователната система – необхванати или отпадащи. В България приблизително 20 000 деца годишно преждевременно спират да посещават училище. А въпреки механизма за обхват, с който МОН непрекъснато се хвали, коефициентът на обхват на децата от първи до четвърти клас е спаднал от 91% през 2017/2018 г. до 84% през 2021/2022 г. Да, и броят, и делът на ромите висшисти е нараснал значително за 10 години. Но и тук става дума за процес.
Постигането на степен “бакалавър” стандартно изисква 16 години непрекъснато присъствие в образователната система. Тоест нелогично е да очаквате, че за 10 години разлика между две преброявания или че с една “Декада” от усилени интеграционни политики ще направите разлика. Технически няма как да стане. Усилията в образованието днес ще са видими след 32 години (когато децата на днешните първолаци завършват първото си висше). Така че трябва да преглътнем и да водим борба за бъдещите поколения, а за останалите да се търсят квалификационни алтернативи.
- Най-младите роми до 14-годишна възраст най-често не могат да определят нито какъв е майчиният им език, нито каква е етническата им принадлежност, твърдят статистиците. А за едва 10% майчин език е българският срещу 84%, които посочват ромския. Това не е ли голям проблем?
- Значи, технически преброяването в сегрегираните квартали се провали. Не беше правилно бюджетирано, за да се рекрутират достатъчно квалифицирани анкетьори. Има административни ограничения, свързани с адресните регистрации и с неформалните жилища. Анкетните онлайн карти бяха много усложнени за хората с по-ниско образование. Така определено не се постигна добър обхват. Това принуди НСИ, вместо да разчита на теренни емпирични данни, да прави математически екстраполации по ЕГН от предходните преброявания и съответно от регистрите за раждания и смърт. Не знам на кои от децата каква идентичност са приписали. Това е вероятно най-спорният момент от методологическа гледна точка.
- Очевидно е, че ромският етнос си остава слабо интегриран в обществото ни, независимо от усилията на държавата и на НПО-та да преобърнат тенденцията. Ваш колега стига до мрачния извод че гетата си остават бомба със закъснител, въпреки притегателността на ЕС. Как може да се реши този въпрос?
- Това са глупости, а колегата сигурно никога не е стъпвал в ромска махала. Първото, което смело мога да заявя, е, че В БЪЛГАРИЯ НЯМА ГЕТА по начина, по който изглеждат гетата в Европа, Америките или Африка. Тук може да влезете в която искате махала, да снимате и да си говорите с хората по улиците по всяко време на деня и няма никакъв риск за живота ви. Несъмнено част от хората живеят зле. В някои домакинства средната площ на човек в жилището е два квадратни метра, а нямат и достъп до ток или вода. Но бомбата със закъснител не се дължи на ромите, а се дължи на нещо, което в социологията е познато като “култура на бедността”. Това означава, че концентрацията на бедност, ниско образование и безработица води до трайна маргинализация и до социална безпомощност, която се предава от едно поколение на друго.
Именно затова обаче има нужда от целеви публични политики в здравеопазването, образованието и заетостта. За да се преодолее изолацията на тези хора, за да ги измъкнем от блатото на бедността, трябва да се гарантира социалната им равнопоставеност, да се пресече сегрегацията в училищата, да се елиминира дискриминацията на пазара на труда. Но тук е моментът да се върнем в началото на нашия разговор. Ако знаем, че в България има 650 000 души, свързани със сегрегираните квартали. Ако от тях 150 000 са в чужбина. То онези, които се самоопределят като роми, са де факто около 53%. Останалите 47% смятат себе си за българи, турци, власи или не могат да се самоопределят, защото в семейната им история има множество смесени бракове. Ключовият проблем е да преодолеем бедността, независимо от етническата идентичност. И в никакъв случай не съм съгласен, че усилията на държавата, на общините или на НПО не дават успех. Там, където се работи последователно, там, където няма дискриминация – интеграцията е факт.
- Как би изглеждало населението на България след 50 г. при тенденциите, които очерта преброяването?
- О, това никой не може да каже. Демографите и политиците в България от години имат една “мокра мечта”, която се нарича привличане на население със сходни етно-религиозни характеристики. И ето – в България влязоха 900 000 украинци. Вместо да се намерят успешни интеграционни модели, свързани с бърз и улеснен достъп до пазара на труда (но не само като продавачки и камериерки, а и като висококвалифицирани кадри), държавата сякаш положи всички усилия в страната да останат само някакви 50-55 хил. Едно време прогнозата беше, че през 2000 година ще бъдем 9 милиона, а вече сме само 6 млн.
Реалният живот непрекъснато предлага различни предизвикателства, които математическото моделиране няма как да предвиди. Да сме живи и здрави след 50 години, аз по това време почти столетник – елате да ме интервюирате пак тогава.
Поради липсата на достъп до здравеопазване и страха от имунизации ромските общности се оказаха най-силно засегнати от COVID-19 - там май не остана разширено семейство без поне един преждевременно починал по време на пандемията
CV
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология.
Работи като доцент по социология в Института по философия и социология при БАН.
Специализирал е демография в института “Макс Планк” (2003-2005).
Чете лекции по “Ромска история и кулутура” и по “Демография и публични политики” в СУ “Св. Климент Охридски” и в ПУ “Паисий Хилендарски”.
