Когато мерките и идеите за разходи растат - от минимална заплата до компенсации, откъде могат да дойдат повече приходи
Парламентът гласува на първо четене т. нар. удължителен закон, с който държавният бюджет за тази година ще се прилага и в началото на следващата. Поне това е идеята на финансовото министерство.
Обаче парламентът междувременно приема и промени в различни други закони, които предвиждат вдигане на разходи и социални плащания.
С което реално дописва бюджета,
и то без да се съобразява с никакви бюджетни ограничения.
Така започва да се получава една голяма каша – няма да има нов бюджет, но ще има нови разходи, но не е ясно как те ще се финансират. Предлагат се и се гласуват всякакви неща - от увеличение на пенсии и минимална заплата до социални помощи и щедри компенсации за бизнеса. Но понеже няма закон за бюджета за 2023 г., не се казва колко ще струват тези неща и откъде ще се вземат парите.
Накратко, идеята да се замрази бюджетът и да се предпази от популизъм
доведе до обратен резултат – повече популизъм
От тази гледна точка все още най-добрият вариант е да се приеме закон за бюджета за 2023 г. Това ще позволи да се изчисли какви приходи и разходи може да се осигурят и съответно какви нови предложения за разходи могат да се включат в бюджета и как да се финансират. Приемането на закон за бюджета означава и представяне на 3-годишна фискална програма, която ще покаже средносрочните ефекти за бюджета, за да се заложат мерки за намаление на държавния дълг.
Положителното в цялата ситуация е, че приходите в бюджета за настоящата година продължават да растат с много високи темпове.
По последни данни към края на ноември приходите в бюджета са достигнали 56 млрд. лв., а до края на годината вероятно ще достигнат 64 млрд. лв. заедно с получаването на първите средства по плана за възстановяване.
За сравнение, миналата година завърши с приходи от 52 милиарда лева, т.е.
увеличението на приходите за 2022 г. ще е около 20%
Това не е учудващо предвид инфлацията и икономическия растеж, но и заради рекордния износ на ток на високи цени, тъй като свръхпечалбите на енергетиката влизат в бюджета.
Високата събираемост за настоящата година е нож с две остриета. От една страна, високата база и високите приходи тази година са добра основа за следващата.
Но от друга страна, растежът на приходите неизбежно ще намалее, защото се очаква да спадне и темпът на инфлация, и на икономически растеж. Ако тази година приходите се увеличат с 20%, за следващата година
увеличението ще е много по-ниско - около 8%,
и то при сериозни усилия за събираемост. С други думи, при настоящата прогноза на Министерството на финансите през следващата година държавата ще разполага с около 5 млрд. лв. допълнително. Обаче в голяма степен тези средства вече са “наместени” най-вече заради увеличението на пенсиите от 1 октомври тази година и още по-щедрите компенсации за тока за бизнеса, които гласуваха тези дни в парламента.
Това означава, че свършва периодът на лесните приходи, които пълнеха бюджета в последните 2 г. при служебни и редовни правителства. Оттук нататък, за да има допълнителни разходи, ще са нужни допълнителни бюджетни мерки – в приходната и разходната страна на бюджета. Това е още един аргумент защо е нужен бюджет за 2023 г.
Приемането му ще даде възможност да се мобилизират допълнителни финансови ресурси.
Един от най-големите допълнителни ресурси са свръхпечалбите в енергийните и петролните фирми на база на европейската директива.
По отношение на енергетиката това не е нещо ново, тъй като още от 1 юли България въведе подобна политика за държавната електроенергетика, която е доминираща в България. За нас основното предизвикателство е петролната индустрия – тук позитивно развитие е, че “Лукойл” намеква, че ще започне да плаща данъци в България (около 700 милиона лева според тях).
Но по-добрият вариант е това плащане да се оформи законодателно, например чрез
данък/такса върху всеки барел петрол, внесен в България
– така България ще може да получи ползата от по-евтиния руски петрол, който се внася в страната. Вероятно поне 1 милиард лева могат да се съберат по този начин.
Друг още по-голям възможен финансов ресурс е програмата за компенсации на бизнеса, която може да достигне 15 млрд. лв. през 2023 г.
На 30 ноември Министерството на финансите отчете огромни приходи от авансов данък върху печалбата (1,3 млрд. лв. за един месец!). Според самото Министерство на финансите огромните приходи от данък печалба са индикация за “възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса”. Според министерството много предприятия са вдигнали цените, за да компенсират скъпия ток, а след това получават и компенсации за скъпия ток – т.е. получава се
двойно компенсиране и съответно свръхпечалби
Това многократно сме го посочвали като проблем през последната година, но сега то вече се вижда в официалните данни на НАП за свръхпечалбите на бизнеса.
Решението е просто – да се спрат или намалят компенсациите за тези отрасли, които печелят от инфлацията. Например петролният сектор, финансовият сектор и много други се справят перфектно в настоящата среда, правят свръхпечалби и нямат нужда от държавно компенсиране за цените на тока.
Компенсациите трябва да останат за малкия и средния бизнес и за тези големи фирми, които страдат от инфлацията – което ще спести значителни средства, вероятно около 4-5 млрд. лв. годишно, при сегашните цени на тока.
Разбира се, освен приходите от енергетиката и възможностите за спестяване от компенсациите за бизнеса има и други финансови ресурси, които могат да се мобилизират. Еврофондовете и планът за възстановяване са един огромен, но все още недостатъчно използван източник – ускоряване на работата ще ускори и получаването на тези средства, които могат да се инвестират и да помогнат на икономиката и индиректно на бюджета.
