- Филип Димитров изкара година с правителство на малцинството, “Борисов 1” - 4 г. без малко
- При досегашните 4 такива кабинета до мнозинство не стигаха до 15 депутати, а сега на “Промяната” и ДБ - цели 48
“Продължаваме промяната” и “Демократична България” ще предложат правителство на малцинството при втория мандат, обяви Кирил Петков на 23 ноември. Те се обединиха и около пет общи приоритета, по които ще търсят подкрепа от останалите политически сили - влизането в еврозоната и Шенген, плана за възстановяване и устойчивост, съдебна реформа, преодоляване на големите социални разделения и освобождаване на бизнеса от натиск.
Това е вторият път, когато Кирил Петков изразява готовност за кабинет на малцинството,
след като на 8 юни партията на Слави Трифонов ИТН оттегли подкрепата си за правителството на четворната коалиция. После кабинетът “Петков” падна в първия успешен вот на недоверие в новата история на България.
До кабинет на малцинството обикновено се стига, когато по различни причини не може да се сформира явно парламентарно мнозинство, което да излъчи премиер и кабинет –
вид спасителна алтернатива
преди разпускането на парламента и провеждане на нови избори.
“Кабинет на малцинството най-общо значи, че има партии, които подкрепят правителството, без да имат министри. Това е логиката”, обяснява политологът проф. Румяна Коларова. И посочва няколко варианта:
– със или без коалиционно споразумение,
- с една или повече подкрепящи партии,
- с устойчиви и не толкова устойчиви ангажименти.
След 1990 г. общо 4 пъти са управлявали кабинети на малцинството:
- на Филип Димитров (8 ноември 1991 г. - 30 декември 1992 г.),
- “Борисов 1” (27 юли 2009 г.- 13 март 2013 г.),
- Пламен Орешарски (29 май 2013 г - 6 август 2014 г.),
- “Борисов 2” (7 ноември 2014 г. - 16 ноември 2016 г.)
Когато става дума за обвързване с определени партньори, отказът от формиране на коалиция понякога е наложителен. Такъв пример е първото синьо правителство с премиер Филип Димитров. През 1991 г. СДС печели изборите и успява да вкара 110 депутати. Те обаче са недостатъчни за формиране на самостоятелен кабинет. Останалите формации с парламентарно представителство са коалицията около БСП със 106 депутати и ДПС с 24.
“При правителството на Филип Димитров няма подписано коалиционно споразумение
Той е кабинет на малцинството, защото ДПС се явява неудобен коалиционен партньор”, посочва проф. Коларова. Така през октомври 1992 г. Филип Димитров иска вот на доверие от парламента, но не получава достатъчно гласове и правителството подава оставка.
Друг вариант за кабинет на малцинството е, когато има повече от една подкрепяща партия, без устойчив ангажимент - такъв е първият кабинет на Бойко Борисов. Той е гласуван през юли 2009 г. с подкрепата на 162-ма депутати от ГЕРБ, Синята коалиция, “Атака” и “Ред, законност и справедливост”.
“Фактически това е кабинет на малцинството, което няма само една подкрепяща партия. Въпреки това подкрепата на тези партии не е устойчива, защото се стигна до конфликт между тях и кабинета. А това доведе до
разпад на подкрепящите партии
Това е и причината, поради която “Атака” не искаше оттам нататък да подкрепя ГЕРБ”, обяснява проф. Коларова.
На следващо място е кабинет на малцинството с устойчиво подкрепящи партии - такъв е вторият кабинет на Бойко Борисов, който има коалиционно споразумение с Реформаторския блок, програмна декларация за подкрепа от Патриотичния фронт и споразумение за партньорство с АБВ на експрезидента Георги Първанов. Реформаторите настояват управлението да е с трипартийно мнозинство, но патриотите заявяват, че са готови да подкрепят определена програма, но не и да сключват коалиционно споразумение. От ПФ твърдят, че около 70% от приоритетите им били включени в програмната декларация. АБВ пък вкарали 80% от приоритетите си, твърдят хората на експрезидента, които
получават и вицепремиерско кресло
в кабинета - Ивайло Калфин. Въпреки това през 2016 г. АБВ оттегля подкрепата си и кабинетът управлява до края на годината, когато премиерът Борисов подава оставка след загубата на ГЕРБ на президентския вот.
“Ако имаш 117 депутати, както в първия мандат на ГЕРБ, връзката ти с подкрепящите партии е много условна - казва проф. Румяна Коларова - защото винаги може да си набавиш липсващите 4 гласа”, посочва тя.
Не така стои въпросът с последвалото правителство на Пламен Орешарски, подкрепен от БСП и ДПС. Тогава кабинетът разполагаше с подкрепата на 120 депутати, а “златният пръст” на “Атака” бе необходим единствено когато е имало вето на президента.
Ако след напускането на четворната коалиция от страна на ИТН Кирил Петков трябваше трескаво да търси подкрепата на 12 народни представители, сега ПП и ДБ са изправени пред по-голямо изпитание. С общо 73-ма депутати
заявката за кабинет на малцинството изглежда почти обречена
Според проф. Румяна Коларова, ако искат да формират кабинет на малцинството, първото нещо, което трябва да кажат, е кой ще им осигури парламентарното мнозинство.
“Първата стъпка е да си намериш подкрепящата партия, защото с нея споразумението е най-лесно. С нея не се подписва детайлна програма, а стратегически законодателни актове, тъй като МС взема решения, които отиват отвъд тази законодателна рамка. Трудната част е коалиционното споразумение, където се разпределят министерските кресла и взаимодействието в рамките на кабинета”, уточнява тя.
И дава пример с практиките на подобни управления в други държави. Типичният пример е Дания, където повечето кабинети са на малцинството. Но там залагат на предварителни договаряния.
“В този случай имаме плаващо или редуващо мнозинство – по едни въпроси кабинетът е подкрепен от едни партии, а по други – от други. В чист вид такова нещо в България не сме имали. А това е най-ефективно работещият кабинет на малцинството, много близък до това, което наричаме “широка коалиция”. Защото е съвместно управление на партии, които покриват много широк спектър - т.е. свръхмнозинство, което е много динамично”.
