Първата честна изборна машина още не е проверена
Покрай героичната изява на депутата Свиленски прогресивната общественост започна да открива топлата вода. Ама машините имали някакъв код и Киро щял да го даде на Нинова? Ама не бил един, а седем или седемдесет кода и те се пазели в ЦИК? И освен това имали “ключове”? А, имало и “сорс код”, който никой никому не бил дал, но ПП все пак откраднала изборите? И не само Свиленски, но и другите социалисти от първите 2 реда в парламента чули офертата на Киро. Сега и прокуратурата посягала да провери (спокойно, и от този храст няма да изскочи заек).
Нищо от това не може да се приеме на вяра, но пък всяко едно обвинение е напълно възможно. Още не се е родила тази машина за гласуване, която да не може да бъде съблазнена – я от своя стопанин, я от външен хакер. При това опитите да се създаде непорочната машина вървят с пълна сила, защото този, който пръв я пусне на пазара, ще стане милиардер.
Най-новият претендент за такова изобретение е професорът по компютърни науки Джулиан Джилбърт от щатския университет във Флорида. Тази пролет той е изпратил покана до т. нар. хакерска общност (също професори) да преодолее защитите на неговото най-ново изобретение. Опитите вероятно ще се състоят през есента на 2024 г., така че дотогава трябва да сме наясно – на този свят още няма честна машина за гласуване.
Разбира се, не машината е виновна, а човешкият мерак. Как смятате, кой политик е по-голям мераклия – българският или американският? Самият факт, че за 33 години преход у нас хартията се манипулира с примитивни номера от селски вечеринки е достатъчно доказателство. А толкова лесно е контролът да стане 10 пъти по-строг!
Така например в края на гласуването кутиите се запечатват и се откарват в специални преброителни центрове. Там всяко движение на преброителите се снима с видеокамери и записът се пази за проверки и евентуални съдебни искове. Какво пречи? 33 години скандали и пак няма да има нито преброителни центрове, нито видеозаписи. Въпреки среднощното театро и късане на ризи в парламента.
Не, партиите не спорят как да гарантират честността. Те спорят кой да фалшифицира изборите.
Едните са повелители на хартиените бюлетини, другите – на софтуера
Трети пък са силно заблудени. Сред падналите от Луната бих сложил патриотичната партия “Възраждане” – тя хем ще пропъжда “соросоидите” от родната земя, хем има безкрайна вяра в машините. Предполагам, че Костадин Костадинов се е подвел по прякора им – щом са “мадуровки”, значи са русофилски. Но те са продукт на фирмата “Смартматик”, а председателят на нейния борд на директорите е шефът на фондацията “Отворено общество”. (https://en.wikipedia. org/wiki/Mark_ Malloch_Brown).
“Смартматик” наистина е създадена от венецуелски граждани и в началото е
финансирана отчасти от Уго Чавес, предишния венецуелски вожд
Но с годините тя минава през серия трансформации и днес е със сменен чип. В тези многонационални компании нищо не е така, както изглежда. Напишете Smartmatic в гугъл и ще изскочат редица заглавия от рода на: “Служители на “Смартматик” разобличени, че хакнали изборите в Кения”; “САЩ разследват “Смартматик” по обвинения за подкупи във Филипините”; “Арестуван ли е изпълнителният директор на “Смартматик” Антонио Мугика?”… и така нататък, и така нататък.
Разбира се, тези заглавия нищо не значат. Не може да правиш избори, без да те замерят с кал. Те показват само, че където има машини и софтуер, доверието в изборите се изпарява.
Ние тук сме просто поредната Кения. Но да се върнем в Щатите, където има богат опит с най-различни видове машинно гласуване – от перфокарти, през тъчскрийнове без разписки и с разписки, до машини – скенери, с флашки, без флашки, и още какво ли не. Има дори машини, които автоматично отварят пристигналите по пощата пликове и сканират попълнените бюлетини. Други пък се задействат с глас заради сакатите. Трети сверяват подписите, проверяват биометричните данни и пръстовите му отпечатъци, каквото се сетите – всичко го има и вече работи. Само доверие няма.
И докато технологиите се развиват в аритметична прогресия, скандалите и съдебните дела нарастват в геометрична. И най-големите скептици не са неуките селяни, а именно експертите. През 2016 г. един от най-сериозните американски специалисти - професор Ендрю Апел от Принстън, представи на една от комисиите в американския Конгрес писмена експертиза. В нея пише следното: “Силно препоръчвам на Конгреса най-малкото да премахне гласуване с “тъчскрийн” машини веднага след изборите през ноември”.
Става дума именно за нашите “мадуровки”,
които не са мадуровки, а по-скоро уго-чавески. Има ли сензорен екран, хакването е фасулско. Щом е лесно в Щатите, у нас е 100 пъти по-лесно, защото надзорът още не е измислен.
В Щатите що е експерт – все е скептик за машинната девственост.
У нас що е експерт – все вярва в непорочното зачатие от машината. Кодът бил железен и бронебойни патрони за него няма открити, няма открити. Няма, ама има. Споменатият по-горе професор Апел се прочу с това, че на едно явяване пред съда в Ню Джърси през 2009 г. отвори една такава машина с обикновена отвертка и инсталира хакерски софтуер само за 7 минути – без никой да му даде нито код, нито сорс код, нито ключа от квартирата. А у нас, както знаем, тези машини се губят безстопанствени с цели дни.
Разбира се, този, който стопанисва машините, има безкрайно повече време и възможности. Голямата разлика е в това, че там, където има електроника, броенето е невидимо и не може по никакъв начин да се провери от поне 99,9999 на сто от хората. Затова скача и недоверието. А в САЩ все пак народът още вярва в своята партия. В България, където доверието е под нулата, партиите направо си правят харакири. Системните – харакири, а несистемните – сепуко.
И накрая – кога имаше най-много недействителни гласове? През 2013 г. - 90 047, заради преференциите през следващата година скочиха на 218 125. През 2017 имаше 169 009 невалидни плюс 87 850 “не подкрепям никого”. През април 2021 г. леко спаднаха - 86 572 невалидни плюс 47 749 “не подкрепям никого”.
Рекордът обаче бе поставен на референдума през 2016 г., когато народът категорично поиска мажоритарен вот в 2 тура. Тогава изборът бе изключително прост – или “за”, или “против”. Няма партийни листи, няма преференции.
И Мунчо от “Под игото” би се оправил
без проблеми. Но точно тогава партиецът фалшификатор даде всичко от себе си – 87 668 недействителни бюлетини плюс 330 928 “без еднозначен отговор”, каквото и да значи това. Общо 418 596 нарочно унищожени гласове. Гласове на будни и интелигентни българи, които са загрижени за съдбините на отечеството.
Точно тогава се постигна и най-голямата разлика между екзитполове и окончателни резултати. Екзитполовете показваха 80 - 82 на сто за мажоритарен вот, а резултатите – 72 на сто. Сиреч голямо бракуване на вот е падало.
Тъпо. Ако тогава партиите бяха приели изричната и категорична воля на народа, днес нямаше да си правят харакири заради едните мадуровки.
