Битката за хартиената бюлетина се превърна на борба на живот и смърт за политиците ни. Това, особено в тежки кризисни времена, е не само недопустимо, то е извън здравия и дори недотам здравия разум. Продължаването на тези спорове, а се очертава да бъдат дълги, в един момент могат да взривят обществото.
В една нормална парламентарна демокрация нещата биха изглеждали далеч по-прости. Има две страни с две противоположни тези. Обсъждат се на комисии, минават през две гласувания на парламента и мнозинството печели. У нас не е така. У нас опитите за диктат на малцинството над мнозинството е мода и се нарича демокрация в действие. Тогава се търсят компромиси от двете страни, за да се стигне изход от ситуацията.
Всъщност дебатът се изкриви още от началото. Запомнете - не е важно дали едната страна ще убеди другата, че няма страшно да се гласува на машина, или не са важни доводите дали един пенсионер може да борави с банкомат, или не. Проблемът е в не-до-ве-ри-е-то. И от едната, и от другата страна. И когато има недоверие и двете страни трябва да се съобразят с този факт. Така че, когато едната страна призовава да има обучение на незнаещите да гласуват с машина /изобщо не разбирам как си представят това - чичо и леля от село да вземат автобуса до общинския център, където да им покажат как се гласува с машина за догодина?!/, другата страна призовава да има обучение на членовете на СИК, за да не бъркат протоколите.
Но и това не е най-важно, въпреки че е част от аргументите.
В общественото пространство се наложи и въпросът колко хора искат да гласуват на хартия, и колко - с машина. Тук отново имаме едно неетично и неправилно внушение - че който иска повече /примерно с машина/, той печели и другият вариант отпада.
Съвсем не е така, даже изобщо не е така. Според едно често цитирано изследване 48% искат да се гласува с машина, срещу 47% да има и машина, и хартия. Т.е. да има избор. Преди дни бТВ направи сондаж по метода на отзовалите се, при което 24.5% от гласувалите се обявиха, че си искат бюлетината. Забележете - хора със смартфони и с изтеглена апликация за четене на баркод. И въпреки това си искат бюлетината. Тоест - въпросът изобщо не опира до техническа грамотност или страх от машините, въпреки че безусловно и това го има.
Ако изберем едно средно число между 25 и 30% защитници на бюлетината, тя безусловно трябва да бъде въведена навсякъде. Най-малкото, защото и при избраната най-ниска избирателна активност от 2.5 млн. гласоподаватели, това означава волята на 600-750 хил. души. Но дори 100 000 да бяха, дори 5 на сто да са, изборът е еднозначен - трябва да има и хартия като право на избор.
Сега за пътя към помирението между враждуващите племена. Всеки обективно мислещ човек, ако си изтръгне политическите пристрастия ще признае, че тая работа с грешките при хартиените бюлетини се хиперболизира, наду се като балон и се преигра. Нито има масови действия за "производство" на недействителни бюлетини, нито едва ли не всеки втори протокол е сгрешен. Но приемам, че темата е спорна, да я оставим настрана. Истината е, че ако от ПП и ДБ смятат за толкова лесно и привлекателно машинното гласуване не би трябва да имат никакъв проблем - всички техни привърженици ще гласуват с машина. Ами колко да подправят гласовете от останалите 20 на сто с хартия, при положение, че това ще бъдат гласоподавателите на статуквото? Или очаквате ГЕРБ, БСП и ДПС да подправят собствените си бюлетини?
Да, вероятно някъде ще има по някоя грешка, да - ще има известен дискомфорт за СИК, ама нали демокрацията ни е скъпа?
Ето, че в списъка на взаимни компромиси може да бъде и прието регионалното преброяване. От ДБ уверяват, че са готови с методологията. От ГЕРБ сигурно биха го приели. Това е първи жест.
Кои са другите отстъпки?
- Оттегля се проблемът с Обществения съвет
- Връщат се заявките от чужбина на 40
- Остава си паметта в машините за сверка
Какво се вкарва допълнително за гарантиране чесността на вота?
- премахване на "тъмната стаичка"
- видеонаблюдение при броенето на гласовете /може да се прехвърли в регионалните центрове, ако се приеме/
Както се вижда, има достатъчно компромиси и достатъчно гаранции за да няма манипулиран вот, "кражба на гласове" и контролиран вот.
Съветвам ПП и ДБ да приемат "сделката". Добра е и никой няма да си тръгне с усещането, че е победен. Друг е въпросът, ако сте имали идеята да превърнете този дебат в предварително условие за съставяне на бъдещо правителство, което се превърна в нещо като изнудване. Старите хиени ви отсвириха и с право.
Тези мои съображения едва ли ще впечатлят депутатите в залата, защото едва ли ще ги прочетат. Те по-скоро са насочени към обективното мислене на "мекия" електорат, към електоралната периферия на основните политически сили. На тях да напомня - политиката е изкуство на възможното. А то се постига с компромиси.
Вие си преценявайте кой как се държи в този унизителен дебат.
P.S. Дори Сърбия и Косово постигнаха компромис по въпроса за смяна на регистрационните номера на автомобилите.
